Писмото покаяние на покойния Березовски до руския президент е предадено лично от Роман Абрамович, информира вчера вестник „Ведомости", като се позова на близък до Кремъл източник.

Прессекретарят на президента Дмитрий Песков заяви по-рано за ИТАР-ТАСС, че името на човека, предал писмото, няма да бъде оповестявано. Той уточни също така, че не му е известно Березовски да е получавал отговор от Кремъл.
Представителят на Абрамович - Джон Ман, отказа коментар. Шефът на президентската администрация Сергей Иванов заяви, че посланието на Березовски до Путин е лично и поради това съдържанието му няма да бъде огласявано. Той подчерта, че „не го е виждал, не го е чел, но знае на 100%, че то съществува и е доставено от един гражданин на Русия преди няколко месеца".

На фона на все по-засилващите се подозрения около смъртта на Борис Абрамович Березовски анализаторът Николай Стариков* развива своя конспиративна теория за мотивите, довели до мистериозната кончина на олигарха. Текстът, уточнява самият автор, е построен изключително на база на непроверени догадки.

Мистериозната смърт на Березовски до днес оставя много въпроси. Отговорите на които или се прокрадват „на час по лъжичка", прецизно дозирани, или не се появяват въобще. Ето основните.

Веднага след смъртта на Березовски от следствието упорито започват да говорят за самоубийство. Едва по-късно се спомена вероятността за чужда „помощ". В самото начало никой не каза, че починалият - или убит - БАБ (придобила популярност в руската преса абревиатура на Борис Абрамович Березовски) е напуснал този живот вследствие удушаване. По каква причина британските съдебни медици „не са забелязали" нишката, която в началото въобще не присъства, а информация за нея се появява едва след няколко дни.

„Независимите британски експерти" повече от седмица вършат онова, което всеки студент по медицина би трябвало да направи за часове. Едва на петия ден излиза информацията, че Б. има счупено ребро, без да се изясни приживе ли е получена травмата - да се определи дали нараняването е получено преди или след смъртта, е една от най-простите задачи за патоанатома. Седмица след смъртта „изведнъж" се разбра, че БАБ не само нямал финансови проблеми, а е очаквал получаването на огромна сума пари?

И - разбира се - най-важният въпрос: защо му е било на Березовски да си разчисти сметките с живота? Никой от близките му приятели, между другото, не вярва във версията за самоубийство.

А той не е приключил земния си път доброволно. Той е имал намерение да живее. И да продължи да играе игрите, които играеше последните десетилетия. Политическите игри.

Първото, което трябва да се проумее - Березовски се занимаваше с антируска дейност. Ако говорим меко. Ако караме направо - той предаде родината и осъществи контакт с влиятелни кръгове във Великобритания. При това дълго преди емиграцията в Лондон. Първо стана предател и едва след това - емигрант. Още в Русия Березовски защитаваше интересите не на Русия, а на Британия.

След това му се наложи да замине. Разбира се, Лондон не го предаде на Русия. Да си дойдем на думата - никога не е заседавал съд, който да разгледа по същество руските доказателства, с които се искаше екстрадирането на Березовски. Вътрешният министър на Великобритания сам взема решение за предоставяне на политическо убежище, след това съдът - на база това решение - решава да откаже екстрадицията, като дори не разглежда доказателствата за вината на Березовски.

От Великобритания Березовски активно се бори срещу Русия. И не само в самата Русия, но и извън нейните предели. Един пример - той, по-точно - той по поръчка на своите куратори от Ми 6, подпомага финансово „оранжевите лидери" в Украйна. Това е удобно. Чии са парите? На Березовски. Никакви специални служби, никаква чуждестранна следа.

По същия начин Березовски воюва срещу Русия и лично срещу Владимир Путин. В актива му има много смърт и провокации. Най-шумната - отравянето на Александър Литвиненко.

Последният по време опит на Березовски да оправдае доверието на своите стопани са „белите лентички" (бялата лента бе символ на протестите „За честни избори! За честна власт!" срещу резултатите от вота за Държавна дума на РФ през 2011 и президентските избори през 2012). Това бе опитът му за оранжево-бяла революция: седейки си в Лондон, той призоваваше към сваляне на законната власт в Русия - с финансиране и координация на дейността на „петата колона" в страната.

Не стана. Революцията не се случи. Затова пък развитие получи съвсем друга история.

Тук е мястото да споменем за какво служат „березовските" и революциите. Те са необходими за отслабване на геополитическите противници - като цел минимум. Максимум - налагане в други държави на такива правителства, които ще предадат ресурсите на своите страни в ръцете на англосаксонските корпорации. (Последният и ярък пример е Либия. Там „березовските" победиха и предадоха либийския нефт на американците и британците.)

Основна британска корпорация е Бритиш Петролиум - ВР. Играе същата роля, която навремето е имала в политиката и икономиката на империята „Ост-Индийската компания". Една от основните й задачи е да контролира ресурсите на други държави. Именно поради това ВР толкова активно „налази" в Русия, като успя да създаде в страната компанията ТНК-ВР. Ярък пример за това, че за Лондон е важно присъствието на пазара, а не печалбата, е упоритото нежелание на британската част от акционерите на фирмата да добиват нефт където и да било другаде, освен в Русия. Дори ако в Русия себестойността е по-висока и печалбите по-ниски.

Руските власти водиха дълга и упорита кампания за изместването на англичаните от руския нефтен отрасъл. Всичко приключи с известен компромис между Кремъл и Лондон. Англичаните продават на „Роснефт" своя дял в ТНК-ВР. Държавната компания „Роснефт" възстановява контрола на държавата върху още една част от нефтената баница. И става най-голямата в света нефтена компания. Англичаните пък получават пакет акции от „Роснефт" (не контролен). Ситуацията е изгодна за двете страни.

За Русия е важно да си върне контрола над своите богатства, за англичаните - да запазят в момент на криза своето присъствие в нефтения отрасъл на Русия. Макар и леко отстрани. Кризата ще отмине, обстановката ще се промени и британските „приятели" отново ще опитат да преиграят мача в своя полза.

Засега компромисът е намерен. Едно от условията - англичаните рязко да отслабят подкрепата си за „петата колона" в Русия и зад граница, „да я помолят" да стане „тиха и спокойна". Ето така геополитиката повлича след себе си икономиката.

А сега въпрос: какво правят господарите с революционерите, от които вече нямат нужда? Вариантите са само два. Лошият - убиват ги, за да получат информационен повод за удар по противника. И да се сдобият със знаме. „Кървавият режим" уби... Няма-да-забравим-и-да-простим...

Вторият вариант за излезлите от употреба „борци за свобода" е по-добър - пенсия. Работа като „рекламно лице" за пред нови революционери. Вижте колко му е добре. И вие ще сте така, ако започнете да ни сътрудничите.

Обърнахте ли внимание на лицата на лондонските „борци за свобода" миналата седмица? Те са уплашени и шокирани. Колко ли щяха да бъдат шокирани приятелите на Троцки или Парвус (Александър Парвус - деец на руското и германско социалдемократическо движение, теоретик на марксизма, доктор по философия и икономика, сътрудник на тайните служби. Умира от инсулт през 1924, след смъртта му изчезват всичките архиви, както и финансите му), ако им кажеха, че вождовете са се обесили, защото нямат пари? Троцки не може да се обеси. Не е този калибър, не е тази закалка. Той е играч.

Березовски също бе играч. Затова абсолютно са прави приятелите му: Борис Абрамович не би могъл да се обеси. Значи - убили са го. Но кой?

Вариантите пак са само два: „кървавият режим" в Русия или британските приятели. Забележете - за вина на Кремъл никой не споменава. Защото съществува личното писмо на Березовски до Путин. И няма смисъл да се ликвидира Березовски, който моли за прошка и позволение да се върне. Какви варианти остават? Само един.

Березовски е убит от своите стопани от британски служби. Защо и с каква цел? Ето тук и ще използваме информация от абсолютно непроверени догадки.

Англичаните решават да пенсионират Березовски. Да го пратят да работи като „рекламно лице". Намекът към него е недвусмислен - загубата на делото от Абрамович. Тук е моментът БАБ да се кротне. Полека да се оттегли от активна дейност. И той го прави.

Александър Голдфарб - един от приближените до олигарха, измислил и медийно употребил лъжливата история с полония, с една доза от който може да се отрови половин Лондон, а не само Литвиненко, преди дни споменава, че Б. прекратил финансирането на проектите му и за няколко месеца се покрил.

Но Березовски е играч. И няма желание да излиза в пенсия. Макар че англичаните му направиха чудна легенда - загуба на делото от Роман Абрамович - депресия плюс финансови затруднения - оттегляне в сянка - спокойни старини. Березовски не иска пенсия. И решава да направи нещо, за да покаже, че още е необходим и значим. За да го върнат на ринга.

Това е главната му и съдбоносна грешка. Подобно на мнозина революционери Березовски решава, че господарят го обича. Това не е така. Стопанинът не обича телето, а телешкото. За англичаните проектът „Березовски" е затворен окончателно и необратимо. И е част от съглашението с Кремъл, което позволява на британците да присъстват на нефтеното поле на Русия. И тук Березовски решава да действа. Давайки си вид, че се оттегля, той пише писмото до Путин, за което сега толкова се говори.

Смисълът на постъпката е следният. Зад маската на разкаянието и молбата към Путин да му разреши завръщане на база определени действия от страна на Березовски (разобличаване на свои предишни атаки срещу Русия + участие в информационен удар срещу „петата колона" + разкриване на агенти и банкови сметки) всъщност той цели съвсем друго. Никакво разкаяние не е имало. Чрез своето писмо Березовски опитал да превърне Путин в мишена за информационен удар.

БАБ, видите ли, е готов да се върне, да предаде всичко и всички, но нали са му необходими и гаранции за амнистия и прошка. Затова като аванс иска от Путин да каже (направи) нещо такова, което ще убеди Березовски в готовността на Кремъл да постъпи честно с него. Например - заради новопоявили се обстоятелства, се прекратява едно от криминалните дела срещу Б. и това - уж случайно - се коментира от президента на Русия.

След което Березовски използва случилото се не за завръщане, а за нова атака срещу Русия. Като представи промяната в позицията на руското правосъдие не само като доказателство за невиновността на самия Березовски, но и за невиновността на всички избягали в Лондон.

Вторият етап на информационната атака трябва да се състои в „констатацията на факта" - властта в Русия е много слаба. Щом на такова ниво в Русия признават факта на „незаконното" преследване на Березовски.

Всичко това Б. възнамерява да поднесе на тепсия на англичаните - като доказателство за професионална пригодност. Успял е да изпързаля Путин - рано му е за пенсия.

Березовски разкрива плана си пред британските си връзки, след като е започнал реализацията му. Първо осъществява контакта с Кремъл и едва след това разказва за него на „британските приятели". Не им споменава само едно - детайлите. А именно - че лично е писал на Путин и че вече е изпратил писмото...

И с това подписва смъртната си присъда. За англичаните е ясно, че Березовски е неконтролируем, че не може и не иска спокойно да излезе в пенсия. Но това е по-малката беля. Всъщност неговата „инициатива" нарушава уговорките с Москва и разбива цялата британска „геополитическа политика" в постсъветското пространство. Защото, ако Березовски бе успял да реализира своя замисъл, никой не би повярвал, че е действал по собствена инициатива. И ситуацията ще заличи всички уговорки.

Това не бива да се допуска. Какво остава? Остава едно - да се превърне Березовски в знаме. Да се ликвидира и да се представи смъртта му като разправа на Кремъл с несъкрушимия борец. Нападките и обвиненията към Русия след кончината му не влизат в „пакетното споразумение", нали.

И британците убиват Березовски. Сега трябва да се задейства сценарият „дългата ръка на Кремъл". Но тук ги чака неприятна изненада, която напълно разбива тяхната игра. В първите часове след съобщението за смъртта на Березовски прессекретарят на Путин информира за писмото на олигарха до руския президент. Обърнете внимание - не по непроверени данни, не според „източник от Кремъл", а на практика по думите на самия президент на Русия. Разработката на темата за убийство по заповед от Москва вече е невъзможна. Тактиката се променя към версия за самоубийство.

Но какво да се прави? Цялата подготовка е направена към версията за убийство...

Това вероятно е и причината за загадъчните действия на „експертите", които така и не могат като хората да направят аутопсията. „Чупиха ребра", за да го докарат до убийство. А сега ситуацията радикално е променена. Трудно.

Сигурно ще бъдем свидетели на някаква хрумка, импровизация. Ще бъде нарочен „виновен", ще търсят. Ще се роди нова версия, която да обясни кой би могъл да убие Березовски, като по никакъв начин не бъде свързван с Москва или Лондон. Любов или пари, или двете заедно...

Още нещо важно - Владимир Путин не повярва на Березовски. И отигра блестящо комбинацията. Нали не само на Березовски му трябваха доказателства за сериозните намерения на Кремъл, но и на Кремъл му трябваха същите доказателства. При това - изпреварващо. Инициатор на контакта е Березовски - той би трябвало да доказва, че е сериозен в офертата си.

Първото доказателство е писмото, написано собственоръчно. Но към него е „приложена" и доза информация за вътрешна употреба. Банкови сметки, фамилии, намерения... Така че в близко време може да се очаква отнемането на лиценза на някои чужди банки в Русия, напускането на страната от няколко чужди бизнесмени. Тихо, спокойно, без излишен шум.

Стариков завършва конспиративната си непроверена теория с поучителен коментар за предателите.

„Примерът на Березовски е показателен. Когато приеме ролята на предател, човек всъщност се превръща в роб. Свободата му е равна на нула. При това без значение е каква роля са ти отредили господарите. „Независим журналист" или олигарх. Имаш право единствено на разрешеното от тях. Всяка самостоятелност жестоко се наказва.

Березовски я прояви - убиха Березовски. Нищо ново под слънцето. Така става винаги. Робът не е в течение на замисленото от господарите - той е тяхно сляпо оръдие. В това си единствено качество той им е потребен. Затова изборът всъщност е такъв: тръгвайки по пътя на предателството на собствената си страна, предателите стават роби. Свободата е за онези, които воюват за собствената си страна. Да се бориш за чужда - това вече е робство.

Предателите винаги свършват зле. Стопанинът не обича телето, обича телешкото..."

 

*Николай Викторович Стариков е роден на 23 август 1970 година в Ленинград. Икономист по образование. Пристрастието му към историята е кодирано в рождената му дата - на 23 август е подписан Пактът „Молотов - Рибентроп".
Теми на книгите му са закономерностите в политическото и историческото развитие на Русия, лостовете на катастрофите и катаклизмите, случили се със страната.
Като експерт участва в документални филми, често гостува в ТВ и радиопредавания с любопитни и малко известни факти от историята.
Неговите публични исторически лекции в най-големите книжарници на Санкт-Петербург се радват на огромен успех.