Докато Зимните олимпийски игри протичат в Сочи, един близък съюзник на Русия в Украйна усмирява и стреля по протестиращите. Човек би си помислил, че часът на триумфа на автократите и отстъплението на демократите е настъпил сега, когато светът се е събрал, за да отпразнува блестящото върховенство на цар Владимир.

Но дали точно Олимпиадата в Сочи наистина доказва, че подхранваният от петрола модел на авторитаризъм на президента Владимир Путин е единственият, който може да донесе щастие и просперитет в Русия и региона?

Независимо от факта, че в моята страна Грузия почти няма петрол, може би точно в нея може да намерим отговора на този въпрос.

За последните девет години Грузия се разраства с по-високи темпове, отколкото Русия. Преди две години поех инициативата за едностранен безвизов режим с Русия. Оттогава повече от един милион руснаци са посетили страната. Тези туристи, които са предимно от градската средната класа на една по-богата страна, се възхищават на много по-доброто ниво на услугите и инфраструктурата на Грузия. Обикновено е обратното - хората от по-бедните страни посещават богатите, за да добият опит.

Много от руските туристи трудно успяват да повярват, че една малка, обедняла, разтърсвана от престъпност тяхна съседка е успяла да развие всички тези нови градове с модерна архитектура и чисти безопасни улици. Тайната е проста. Грузия не разполага с петрол, но тя може да предложи нещо на своите граждани и на света, което Русия все още не може. Тя се нарежда на осмо място според индекса на Световната банка за "леснота за правене на бизнес", докато Русия се нарежда на 92-ро.

Русия е осакатена от престъпност и корупция, докато Европейският съюз многократно определя Грузия като най-безопасната и една от най -малко корумпираните страни в региона - с ниво на престъпност няколко пъти по-ниско, отколкото в Русия. Най- важното е, че Грузия е демокрация, която след изборите през 2012 г. и 2013 г., на които моята партия бе победена, премина през преход на силите.

Ако искате да разберете разликата между системата на г-н Путин и отворената демокрация, трябва да сравните два черноморски района в близост до град Сочи: Абхазия и Аджария.

Абхазия, която се намира в рамките на международно признатите граници на Грузия, е само на няколко километра от Сочи.

Когато Русия кандидатстваше да бъде домакин на Олимпийските игри, тя получи ентусиазираната подкрепа на Грузия с надеждата, че провеждането на игрите в Сочи ще повиши шансовете за мир и подобряване на отношенията. Вместо това, няколко месеца, след като Кремъл спечели кандидатурата за домакин на Олимпийските игри, Русия нахлу в Грузия. Кремъл изпрати голям брой войници и обърна своя предишен де факто контрол на региона в незаконна военна окупация. Оттогава руснаците започнаха издигането на огради от бодлива тел между Абхазия и останалата част от Грузия.

Столицата на Абхазия, Сухуми, е наполовина в развалини. Единственото видимо строителството е на руски военни бази. Повече от 70 процента от населението на Абхазия е експулсирано и мястото изглежда пусто и мрачно.

Автономната република Аджария, която е само на няколко километра южно от Абхазия, е друг грузински регион.

През 2004 г. успяхме да го изтръгнем от контрола на г-н Путин и неговите местни протежета. Оттогава милиарди долари от чуждестранните инвестиции са трансформирали мястото до неузнаваемост. Преди района бе безнадеждно изостанал, днес има повече нови луксозни хотели, отколкото Сочи и атмосферата е много по-спокойна, и няма нужда да се споменава, че е много по-безопасно. Броят на туристите се е увеличил десетократно, а населението на столицата Батуми, се е удвоило.

Въпреки всичките пари, които бяха инвестирани в Сочи, резултатите са далеч по-малки от очакването. Това е така, защото през 21 век е необходимо много повече, за да се успее, отколкото моделът на Путин.

Изграждането на селища „Потьомкин" няма да възстанови регионалното влияние на Русия или да окаже положително въздействие върху региона. Само с реални реформи, истинска модернизация и отворено общество това може да бъде постигнато. Ако Русия реши да поеме по този път, всички нейни съседи ще я последват.

Олимпиадата няма да изтрие историческите поводи за недоволство в региона или да донесе мир както се очакваше. Игрите са еднократно „събитие - пропаганда". Пързалящите се с кънки балерини няма да могат да заглушат реалните оплаквания на тези, които ще останат, за да изчистят бъркотията, след като партито свърши.