Ирак се нуждае от нов закон за петрола и природния газ.

Седем години след падането на тоталитарния режим на Саддам Хюсеин, Ирак отново се намира в период на сложен преходен процес към демокрация и пазарна икономика.

Седем години петролните залежи в северната и южната част на страната не се стопанисват и експлоатират по нормален и справедлив за новата иракска държава и иракския народ начин.

Производството на електроенергия е силно под капацитетните и експлоатационни възможности на производството на енергоизточници от земните недра на страната и от производствените възможности на иракската енергосистема.

Това налага въвеждането на режим на електрозахранване за нуждите на иракските домакинства и повишава цените на селскостопанската продукция, която е силно зависима от кризата с производството на горива и електроенергия.

Лошото управление в сферата на добива на нефт и природен газ и липсата на икономически обоснована национална стратегия в тази област, доведе до положението Ирак да закупува по 100 хил. тона бензин месечно от Иран и да внася дизелово гориво от Йордания.

В сферата на производството и износа на енергоресурси от природните богатства на страната, освен некомпетентното управление, съществуват корупционни практики, контрабанда и нелегална търговия.

Не на последно място се намесват икономически интереси на държавни чиновници от всички нива в сферата на нефтодобива и умишлено спиране изготвянето на държавна стратегия за развитие на отрасъла и забавяне приемането на действен закон за петрола и природния газ.

Различията и икономическите противоречия в сферата на инвестиционната политика и разпределението на печалбите, доведе до преждевременно прекъсване на икономически изгодни за Ирак петролни проекти с чуждо участие и възникване на икономически противоречия между централната иракска власт и регионалното управление на Кюрдската автономия.

През месец август 2007 г. Кюрдският парламент прие „ Автономен закон" за петрола и природния газ в района на Кюрдската автономия в Северен Ирак. От тогава кюрдската власт засилено инвестира с помощта на американски, канадски и турски фирми. През последните години се изостриха отношенията между правителството на Кюрдската автономия и централната иракска власт, по-специално с министъра на петрола Хюсеин Ал-Шахристани.

Причините са основно икономически и по-точно липса на договорености между федералното управление на Кюрдската автономия и иракското правителство по отношение на пропорционалното и справедливо разпределение на печалбата от инвестиционните проекти и разработването на наличните находища на нефт и природен газ.

Според Хюсеин Ал-Шахристани сключените от регионалното кюрдско правителство договори за експлоатация на находищата, са незаконни, съмнителни и икономически неизгодни за Ирак. Централната власт не одобрява проведените от кюрдското регионално правителство търгове и подписаните споразумения.

В тази последователност полага усилия да ограничава правомощията на Кюрдската власт по съвместното разработване и експлоатиране с чужди петролни фирми на иракските петролни находища, особено в района на Киркук, в северната част и в района - южно от Басра в южната част на Ирак. Поради тази причина настъпиха несъответствия по подписаните споразумения и нарушения в инвестиционната политика на Ирак.

Министерството на петрола и природния газ на Ирак дава заявки,че в бъдеще тази основна и най-важна област на иракската икономика ще претърпи развитие чрез постепенното увеличаване на добива на нефт и природен газ.

Планирано е възстановяването на довоенното равнище на петролната продукция на Ирак и дори плановете са продукцията да достигне до 4 млн. барела на ден, с икономически разчет евентуално през 2012 г. дневното производство на нефт да достигне 8 млн. барела. За тази цел обаче се изисква нова държавна политика в областта на добива на енергоресурси и производството на горива и в областта на инвестиционната политика, каквато до момента Ирак няма.

Нуждата на Ирак от инвестиции е огромна, тъй като по данни на икономически експерти в тази област до този момент страната е разработила едва 1/4 от петролните си находища.

Тези средства са необходими за възстановяване на страната и за модернизирането на петролния сектор, тъй като 95% от приходите на Ирак идват от петрола.
При добро управление тези приходи може и трябва да се насочват към развитието на другите икономически отрасли от икономиката, като селско стопанство, машиностроене, търговия, туризъм.

През 2009 г. правителството на Нури Ал-Малики е подготвило два варианта на проектозакон за петрола и природния газ и ги е представил за проверка и корекции от страна на Държавния консултативен съвет. По време на публичния дебат по законопроекта, голяма част от иракската общественост е изрази недоволство и критики към съдържанието на вариантите на проектозакона.

Критиките на Държавния консултативен съвет към първия вариант на проектозакон са били насочени преди всичко към формулировката на самите текстове на проектозакона. Става въпрос за това, че петролната политика на Ирак трябва да се ръководи централизирано, а прилагането на експлоатационните норми да бъде реализирано автономно.

Същевременно стремежът е при проверката и коригирането на текстовете на проектозакона за петрола и природния газ, да не се допускат двусмислия и неточности по пропорционалното разпределение на печалбите от производството и износа на нефт, нефтени продукти и природен газ, както в интерес на провинциите, където се намират находищата, така и за икономиката на Ирак.

Във втория вариант на проектозакон, обект на критики и въвеждане на корекции е частта за наличието на възможности за сключване на договори с чуждестранни фирми за добив на петрол с участие на чуждестранни фирми.

По-специално са атакувани текстовете от проекта на закон, в които се осигурява чуждите петролни компании да имат възможността да запазват за себе си 70 % от приходите от добива и експлоатацията на петролните находища, както и експлоатационния периодът от 15 до 25 години, който според Държавния консултативен съвет е прекалено дълъг и икономически неизгоден за Ирак.

През 2010 г. очакванията са законът за петрола и природния газ да бъде представен в Новия Иракски парламент и да бъде обстойно разискван и приет. Според авторитетни иракски политици, избирането на икономически обоснован и действен закон за петрола и природния газ, ще изиграе ролята на обединяващ фактор и ще бъде най-добрият тест за настъпилите демократични промени в Ирак.