След като администрацията на Обама спечели пробив в първия етап на ядрената сделка с Иран, служители на Белия дом планират стратегия за решителен втори етап. През следващите шест месеца тяхната цел ще бъде достигане на по-широко и по-строго всеобхватно споразумение.

Достигането до „окончателно състояние" на сделката се очаква да бъде по-трудно, тъй като Съединените щати и техните партньори в преговорите ще се стремят да разрушат части на иранската програма, а не просто да я замразят. Другото усложнение е, че преговарящите ще трябва да отблъскват повече оскърбителни забележки от страна на хардлайнерите в Израел, Конгреса и Техеран.

Стратезите на американската администрация целят достигане на цялостна сделка и имат няколко приоритета. Всичко ще бъде много по-трудно да бъде договорено, отколкото ограниченото за шест месеца замразяване на иранската програма. Предвид предстоящите тежки преговори, Съединените щати ще трябва да постигнат целите си чрез санкциите след освобождаването на 7 милиарда щатски долара замразени ирански активи и заплахата от нови санкции за Иран, ако преговорите се провалят.

Дневният ред на преговарящите е следният:
Първо, Съединените щати не искат реактор с тежка вода в Арак и спиране на доставките за него, защото този реактор може да генерира плутоний, който може да бъде преработен за атомна бомба. Той е опреден като дестабилизиращ, опасен и ненужен за гражданска програма.

Второ, САЩ ще оказват натиск Иран да демонтира може би повече от половината от своите около 19 000 центрофуги. Вашингтон вече признава, че в една всеобхватна сделка Иран ще има "право на цивилна ядрена програма със строго дефинирано обогатяване на уран". Преговарящите ще се стремят да достигнат горна граница за броя на центрофугите, която да е в съответствие с ограничена гражданска програма.

Трето, Съединените щати ще настояват за закриване на съоръжението за обогатяване във Фордо, което е вкопано в склон на хълм близо до Ком, твърдейки , че това укрепено място не е в съответствие с гражданските усилия, за които Иран твърди, че са единствената му цел. Иранците могат да се стремят да превърнат Фордо за друга употреба, която ще направи проблемите трудни за наблюдение.

Четвърто, САЩ агресивно ще продължат ангажимента в междинната сделка с Иран по отношение възможно въоръжаване и военните дейности в Парчин и други бази. След като инспекторите от Международната агенция за атомна енергия получат достъп, те могат да открият и други неща, които да бъдат предмет на преговори.

Съединените щати ще трябва да изработят със своите партньори структура за следващия кръг от преговори. Съвместната комисия от експерти ще контролира спазването на разпоредбите от междинното споразумение в течение на шест месеца. Междувременно всеобхватни преговори ще започнат с така наречената P5 +1 група, която включва Съединените щати, Русия, Китай, Великобритания и Франция, плюс Германия. Остава да се види дали Съединените щати също ще имат паралелна структура на тайните двустранни разговори с иранците, като в междинния кръг. Пазенето на секретност ще бъде по-трудно този път поради протестите от нации, които не участват в преговорите.

Длъжностните лица все още не виждат никакви признаци, че иранският президент Хасан Рохани или външният министър Мохамед Зариф искат преговорите да включват и регионални въпроси, като сраженията в Сирия, Ирак, Бахрейн и Ливан. Американските анализатори смятат, че тази регионална програма се контролира не от Рохани, а от генерал Касем Сюлеймани, който е командир на Корпуса на иранската Революционна гвардия. Дали Революционната гвардия на Иран действително приема преговорите и е готова да прекрати своето дестабилизиращо скрито действие е трудно да бъде определено.

Както Вашингтон тласка напред диалога с Техеран, американските официални лица трябва да разберат, че трябва да се вдъхне сигурност на сунитските арабски съюзници, които не спадат към шиитски, персийски Иран. Посланието на САЩ не е добре съобщено досега, а именно, че се търси равновесие в сунитския - шиитски разкол. Възвръщане на този баланс означава агресивен подход, особено в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Като част от тези усилия, президентът Обама говори в сряда със саудитския крал Абдула и са планирани още контакти.

Жокерът в тези преговори е Израел. Обама поиска от министър-председателя Бенямин Нетаняху да вземе кратка пауза от шумната критика и да изпрати във Вашингтон делегация, която съвместно с американски официални лица да получи информация за цялостната стратегия. Може би САЩ и Израел се нуждаят от обратна връзка, извън бомбастичната кампания от израелските защитници.