Изкушението на гледните точки

През последните няколко години светът преминава през трудни и напрегнати периоди, изпълнени със събития, които нямат точен аналог назад през десетилетията или поне публичното съзнание ги е оставило извън себе си, смятайки че те са много далечни за настоящата реалност. Стана обаче така, че още не бяхме излезли от тежката Ковид пандемия, през която преминаха всички страни по света, и започна войната в Украйна. Агресията на Кремъл не беше предизвикана от нищо, а пълномащабната война в Европа е непозната вече от дълги десетилетия. Това караше европейските народи да смятат, че такива войни не са нищо повече от история. Щом обаче се оказа, че могат да са част от настоящето, се появи и необходимост от обяснение на случващото се и така в публичното и медийното пространство навлязоха теми, които преди това най-много да са имали някаква периферна роля.

Промяната на акцентите в публичното (в т.ч. и медийното) пространство постави на изпитание самата публична комуникация, правилата за нейното протичане и отговорността на основните играчи, формиращи информационния продукт и предоставящи го на потребителите. Когато е на лице тематично преструктуриране на публичното пространство, на преден план излизат и въпросите за гледните точки към доминиращите теми, тяхната легитимност и границите на допустимост за тяхното релативизиране.

Преди всичко тук трябва да се има предвид, че става дума за публично изразявани гледни точки. Именно поради тази причина говорим за тяхната легитимност. Една гледна точка, изразена в или от официална институция или заявена в медийното пространство, следва да е с гарантирана легитимност. Или казано с други думи, трябва да почива върху проверена фактология и да бъде поднесена на публиката цялостно и изчерпателно. Публично изразената гледна точка има потенциала да участва във формирането на общественото мнение и да мотивира поведението (в една или друга степен) на големи групи от хора. Именно това я различава от позициите, изразявани между познати и приятели в домашни разговори или в каквато и да било комуникация от частен характер. В частната комуникация може да има място за емоции, тя може да се основава върху някакви лични предпочитания и вкусове много повече отколкото върху фактология и логика. Точно обратно стоят нещата, когато става дума за публична гледна точка.

Така например, казвайки публично - "Украйна държи да води тази война", Румен Радев следва да обясни върху каква фактология и логика е оформил това твърдение, какви алтернативи вижда на украинската отбрана срещу агресора, как точно Украйна държи да воюва след като инициаторът на войната е друг и какво точно би се случило, ако украинската страна не беше решила твърдо да отстоява независимостта си и правото на суверенно съществуване и развитие. Президентът има конституционно гарантирано право на обръщения към нацията, така че спокойно може да използва тази форма за предоставяне на повече детайли и разяснения по отношение на позициите, които изразява. Фактът тук обаче съвсем не е, че Украйна държи да воюва. Тя държи на своята териториална цялост и независимост и е принудена от агресора да воюва, за да защити това, на което държи.

Плурализмът по отношение на гледните точки е задължително условие за осигуряване на качествен и обективен информационен продукт, но разбирането за плурализъм съвсем не бива да е формално. За да е на лице истински плурализъм, той следва да се основава върху легитимни гледни точки, както и върху конкуренция между разнообразните позиции, регулирана от ясни и общовалидни правила. Например по време на Ковид пандемията обаче често бяхме свидетели на точно обратното, т.е. формално разбиране за плурализъм. Срещу позицията в полза на ваксинирането се появяваше позиция, че то е вредно или дори че заболяването въобще не е заплаха за човешкото здраве и живот. Формален плурализъм, защото тук противоположните гледни точки не са равностойни. Едната е базирана върху проучвания и факти, т.е. тя е легитимна, а другата се явява просто като позиция с обратен знак и нищо повече. Може би в период като този медиите (особено водещите) трябваше да положат повече усилия да информират гражданите как се създава един нов лекарствен продукт, как се правят неговите клинични изпитвания и как работи Европейската агенция по лекарствата.

Разбирането, че щом съществува една легитимна гледана точка, то задължително следва да съществува, като равнозначна, и нейната противоположност без оглед на фактология, легитимност и логика, е вредно за истинския плурализъм. Така се формира неясна информационна среда, в която хората все по-трудно се ориентират. А целта на съществуването на публичните институции и медиите е точна обратната. Те трябва да бъдат от полза на хората и да ги подпомагат информационно при вземането на решения. Ако това не се случва, то означава, че под знамето на плурализма се атакува самия плурализъм.

Пренебрегването на необходимостта от легитимност, когато става дума за публично изразявана гледна точка, може да има и още по-разрушителни последствия. Ако си припомним случая с Дебора от Стара Загора, трябва да отбележим, че тук противоположната гледна точка (в полза на насилника) не проби в медиите. Т.е. при този казус в медийното пространство имахме само легитимната гледна точка, както и трябва да бъде. Противоположната гледна точка обаче се появи в социалните мрежи. А както е добре известно, пътят за преминаването на информация от социалните мрежи към медиите става все по-кратък и този процес се случва все по-бързо. Ако въпросът за легитимността при предоставяне на публична информация продължи да бъде недостатъчно осъзнаван (да не кажем направо пренебрегван), не след дълго в публичното и медийното пространство може да чуем и видим неща, които в момента дори не си представяме, че могат да съществуват като гледни точки в публични и медийни организации.

Информацията относно събития, свързани с насилие и агресия, трябва да бъде подготвяна и поднасяна много внимателно. По подобни въпроси да се държи сметка за легитимността (и то без никакви компромиси) е абсолютно задължително. Събития, свързани с насилие и агресия може да има навсякъде - в международните отношения (войната на Русия срещу Украйна), в междучовешките отношения (случая от Стара Загора), на пътя, където ежегодно толкова много българи губят живота си в автомобилни катастрофи. Не е трудно да се досетим, че в много квартални и провинциални кръчми можем да чуем твърдението, че не е проблем да се шофира след употреба на алкохол. Със сигурност на тези места дори ще срещнем хора, гордеещи се, че го правят! Т.е. тази гледна точка съществува сред някои хора, но означава ли това, че тя трябва да бъде допусната в медиите?! Не, разбира се, защото е нелегитимна, не почива върху никаква фактология и логика и е опасна за здравето и живота на хората.

Релативизирането на гледните точки в публичното пространство не може да е абсолютно и безусловно. То приключва там, където влизе в конфликт с легитимността. Ако това обстоятелство не бъде вземано под внимание, то неминуемо ще се появи риск от дезинтеграция и разпад на самото публично (в т.ч. и медийно) пространство. Ако напълно отсъстват всякакви общоприети стандарти за възприемане на истината и обективността, то това би означавало, че не може да съществува никакъв публичен авторитет - нито институционален, нито медиен. Ако всеки сам си преценява (или си "преценя", както казваха някои по време на тежкия период на пандемията), де факто няма как да говорим за плурализъм, защото, за да съществува такъв, е необходимо съществуването на публично пространство. Щом обаче всеки сам си преценява за всичко, публично пространство, съвсем логично, няма да има, просто няма да е на лице потребност от него.

Сериозен риск за плурализма представлява и позицията на някои журналисти и политици с проруски уклон, според които руската война в Украйна не трябвало да се разглежда като нападение на агресор над жертва. Имало и други наративи... Да проявяваш загриженост за плурализма от проруски позиции е нонсенс. В РФ плурализъм няма и това би следвало да е добре известно на всеки, който има дори повърхностна представа за публично и медийно пространство. След началото на пълномащабната война бяха създадени и въведени специални закони, гарантиращи пълната доминация на Кремъл върху медиите. Така руснаците и другите народи в РФ нямат никаква възможност да проведат дебат за войната, която тяхната страна започна и продължава да води срещу съседна държава. Очевидно е, че щом става дума за плурализъм, медии и гледни точки, руският опит може да служи единствено като негативен пример, от който България трябва да стои колкото се може по-далеч.