Изкуственият интелект като заплаха за естествения

Бурното развитие на изкуствения интелект предизвика и сериозно притеснение у представителите на естествения. Още преди месец депутати от Европейския парламент (сред тях и българинът Петър Витанов) отправиха апел към президента на САЩ Джо Байдън и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да се свика Среща на върха по въпросите, свързани с ИИ. Стотици учени, експерти и бизнес лидери подписаха отворено писмо, в което се настоява да бъде спряно развитието на ИИ за 6 месеца, тъй като се появяват "дълбоки рискове за обществото и човечеството, също и могат да бъдат предизвикани дълбоки промени в историята на живота на Земята". Междувременно, Италия вече беше забранила употребата на популярния чат бот с изкуствен интелект ChatGPT, а подобни намерения се заявиха и в Германия, Франция, Испания... В Австралия бе заведено първото дело за клевета срещу изкуствения интелект, а Китай се видя в чудо от лавината фалшиви новини, генерирани от ИИ. Американският сенат привика на изслушване Сам Алтман, изпълнителен директор на OpenAI - компанията създател на ChatGPT. Изобщо, тревожните новини, свързани с ИИ, напоследък доминират над позитивните - като например тази, че в Румъния министър-председателят назначи за съветник изкуственият интелект "Йон".

Хорските страхове спрямо ИИ варират от това как ще им отнеме работните места до опасения, че той може да се използва за нарушаване на човешките права. И разбира се, обяснимата паника при усещането, че животът ни много скоро ще се промени много драстично (без да е сигурно дали за добро или за зло).

Нека да видим какво мисли самият изкуствен интелект по темата. На въпрос дали страховете ни, че развитието на ИИ може да е заплаха за хората, ChatGPT отговори следното:

А ето как отговори на въпроса в кои браншове и професии може да се наложат най-големи съкращения заради неговото въвеждане:

Що се отнася до евентуално нарушаване на човешките права, ChatGPT посочи, че:

На пръв поглед, нищо кой знае колко притеснително, но не бива да отхвърляме възможността ChatGPT толкова да е поумнял напоследък, че да дава фалшиво успокоителни отговори. Затова да се обърнем и към "естествената" експертиза.

В интервю за БНР Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании, споделя, че ползите и опасностите от ИИ са "равни дози" - в зависимост как се ползва. Повод за притеснение може да е фактът, че за скоростта, с която ChatGPT се развива, е трудно да се каже докъде ще стигне.

По отношение на работните места, Димитров е на мнение, че изкуственият интелект няма да вземе в общия случай ничии работни места, но хора, които го използват, ще ги вземат. Конкретно в неговата сфера, след като ИИ е около пет пъти по-продуктивен от един човек програмист, това може да означава съкращаване на програмистите в една компания от 50 на 10 души, но може и да означава петкратно увеличение на произведения продукт (код за програмиране). Естествено, за да се случи второто, някой друг ще загуби пазари, и стремежът на българския ИТ бранш е да се окаже сред печелившите. Впрочем, такава амбиция не би била съвсем безпочвена, тъй като нашият ИТ сектор винаги се е разпростирал според чергата си, докато големите съкращения в бранша засегнаха предимно световните технологични компании, където се оказа, че нерядко щатните бройки, заплатите и другите разходи са неоправдано раздути...

Интерес предизвиква и твърдението му, че "една от професиите, която ще бъде сериозно оптимизирана, е тази на юристите. Всяка дейност, която е свързана с най-човешките ни предимства, които сме имали доскоро - когнитивно, креативно мислене, е под най-голяма заплаха". Казано по-опростено, ИИ много лесно може да замени нашия разум, но няма как (поне докато не придобие "човешки" качества) да замени нашата душа. Тоест, юридическата професия, която стъпва върху точни, стриктни закони, може лесно да бъде упражнявана от алгоритъм; но там, където се изисква творчество, субективизъм, влагане на чувства и емоции, ИИ не може да бъде равностоен на човека с неговите индивидуални таланти.

Що се отнася до човешките права, Доброслав Димитров обръща внимание на факта, че технологията на ИИ не е неутрална и неизбежно отразява вижданията на създателите си. Респективно, ако репресивен режим създаде свой ИИ, ще го използва за да репресира (по-ефективно, при това). А за всяка държава с определени нива на научен капацитет не би било проблем да си изобрети свой ИИ. По-големият риск е да не се позволи монополизиране на технологията, както предупреждава и председателят на БАСКОМ.

В този ред на мисли, опитите за (временно) ограничаване на развитието на ИИ (ако изобщо това е възможно - Доброслав Димитров смята, че процесът вече не може да бъде спрян) приличат на усилията за ограничаване на ядрените оръжия - имат смисъл само ако се правят от целия свят, координирано и в съгласие. Ако ЕС и САЩ например "дадат спирачка", това само ще донесе предимство на Китай, Русия и Бог знае още кой.

Решението е друго. Човечеството е проявявало удивителна адаптивност към всякакви промени. В началния етап на индустриалната революция работници са вярвали, че машините ще им "изядат хляба", а в действителност това е довело до огромен скок в качеството им на живот. Първите ваксини са били със скептицизъм, подобен на този, който наскоро видяхме при COVID пандемията - а впоследствие те спасяват човечеството от болести, които векове наред преди това са били смятани за нелечими. Електрификацията на населените места първоначално е била смятана от някои среди за "сатанинско дело" - а днес не можем да си представим живота без ток.

ИИ оптимизира нашата дейност. Което означава, че с негова помощ ще изразходваме много по-малко време и енергия за същите действия. И ще ни остава повече време за други, може би по-смислени занимания.

Това обаче е оптимистичната теория. Реалистичният прочит ни показва, че ИИ може и да не ни остави гладни, но е твърде вероятно покрай него да затъпеем още повече. Гугъл и Уикипедия ни дават достъп до практически неограничена информация, но практическият резултат е това, че сред поколението, което не помни живота преди Гугъл и Уикипедия, масово не си правят труда да трупат знания. Близко до ума, че когато за всяко нещо можем да се обърнем към някой като ChatGPT, изкушението да спрем и да разсъждаваме, е голямо.