Преди няколко дни Конституционният съд (КС) образува дело по искане на 50 депутата ("Възраждане" и БСП) за установяване на противоконституционност на решенията на Народното събрание за предоставяне на военна и военнотехническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България. Става дума за две парламентарни решения, гласувани на 03.11.2022 и 09.12.2022 г., от огромно мнозинство от депутатите в 48-то НС. Вносителите на искането в КС твърдят, че тези решения на парламента нарушават разделението на властите, тъй като според тях законодателната власт се е намесила в правомощията на изпълнителната. Групата на 50-те е разположила претенциите си върху всички текстове от Конституцията, които постановяват принципите на правовата държава, разделението на властите и правомощията на законодателната и изпълнителната власт.

Всъщност още тук може да се направи паралел с наскоро гласуваното решение от Народното събрание, което задължава правителството да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта относно функционирането на въглищните централи. Макар и различно по съдържание, от конституционна гледна точка, то не се различава от решенията за оказване на военна и военнотехническа помощ на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България. По същия начин то задължава изпълнителната власт и по същия начин и за него може да се каже, че представлява намеса на законодателната власт в правомощията на изпълнителната. Разбира се, в нито един от двата случая това не е така.

Конституцията е един цялостен организъм и в този именно контекст всеки един отделен текст има своя ясен смисъл тогава, когато бива разглеждан като част от цялото. Разглеждането на отделни текстове извън общия контекст на Основния закон неминуемо би довело до тяхното ограничено разбиране и ограничено тълкуване. Така например, преди да стигнем до членовете 4,5 и 8, трябва да имаме предвид чл.1, който постановява, че България е република с парламентарно управление, властта произтича от народа и се осъществява от органите предвидени за това. Основният такъв орган е българският парламент. Ако чл.1 бъде пропуснат, то това би означавало, че не е взета предвид рамката, в която следва да става тълкуването на текстовете от следващите членове и алинеи, посочени от вносителите в искането пред Конституционния съд.

Особено впечатление прави използването на чл. 4, ал. 1 от групата на 50-те. Там се казва, че България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите. Съществува обаче и чл. 4, ал. 3, която не присъства в искането за противоконституционност. Става дума за текст, според който България участва в изграждането и развитието на ЕС. Този текст явно удобно е пропуснат от вносителите, защото е в директно противоречие с тяхната позиция. В решението на парламента от 09.12.2022 г. е предвидено участието на ограничен брой български военнослужещи в мисия на ЕС за подпомагане на Украйна (EUMAM UK). Един щабен офицер на територията на Белгия, 5 офицери или сержанти в Германия, до 50 военнослужещи в страната или друга държава от ЕС.

Предвидено е и обучение у нас на максимум 60 човека (годишно) от въоръжените сили на Украйна за бойни санитари, отново в рамките на мисията EUMAM UK. Всичко това е напълно в унисон с чл. 4, ал. 3, тъй като става дума за мисия на ЕС. Вносителите обаче изрично уточняват, че атаката им е срещу пълните текстове на двете решения на Народното събрание от 03.11.2022 и 09.12.2022 г. Както е видно обаче, в този случай конституционното основание е напълно налично и дори няма нужда от тълкуване.

Трябва да се има предвид и обстоятелството, че парламентарните решения задължават правителството, но му осигуряват свободата то да определи характера и размера на военнотехническата помощ. А това е напълно в духа на парламентарната практика, според която изпълнителната власт осъществява оперативното управление, а Народното събрание е институцията, която създава управленската база и следи за нейното законосъобразно и целесъобразно следване. В чл. 86, ал. 2 от Конституцията се казва, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите.

В искането пред КС са упоменати и чл. 105 и 106 от Конституцията. Чл. 105, ал. 1 постановява, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната съобразно Конституцията и законите. Това обаче съвсем не означава, че парламентът не може да участва във формулирането на външната политика. Напротив - длъжен е да го прави. Затова има парламентарна комисия по външна политика и затова международните договори се ратифицират с гласуване в Народното събрание. Именно такава е и логиката на чл. 106, който регламентира правомощията на изпълнителната власт по отношение на държавния бюджет. В самия текст на чл. 106 не се споменава нищо за Народното събрание, но за всеки е ясно, че без гласуване в парламента държавен бюджет не може да има. Този ангажимент на законодателната власт е заложен на друго място. Ето точно затова Конституцията може да бъде разбрана и правилно тълкувана само когато се разглежда в цялост.

Де факто произнасянето на Конституционния съд по образуваното дело надхвърля въпроса за военната и военнотехническа подкрепа за Украйна и укрепването на отбранителните способности на България. То ще има важно значение относно характера на държавно управление у нас. Отхвърлянето на искането би било подкрепа в полза на парламентарната република. В противен случай може да започне формиране на определена практика без много ясна и потенциално опасна посока.