Как влязох в Европа през пустинята

Насред пустинята, в пълна тъмнина (ако не броим свещите) и тишина, с най-ниските, ярки и големи звезди, които някой някога може да види.

Нямаше фойерверки, нямаше възгласи на радост, нямаше обратно отброяване на оставащите до новата година секунди и така и не разбрахме, ние - интернационалната група от 40-тина авантюристи, как дойде новата 2007-а.

Защото бяхме избрали да бъдем през последната нощ на годината в пустинята на Дубай, където се стига след шеметно сафари с джипове по пясъчните дюни, за да усетим тръпката от ездата на камили (което си е страшничко и покачващо адреналина действие), облечени в абая (местните традиционни дълги ризи) и посрещайки нощта (а и утрото) в бедуинска шатра.

За ирландците и британците, които преобладаваха в групата, това беше просто следващата нова година, която имат шанса да посрещнат нетрадиционно.

Там, насред арабската пустиня, точно в 00.00 часа с наздравицата с бяло вино в пластмасови чаши, в поздравите за благополучие и щастие през новата година различното беше дружното "Добре дошла", което прилежно бяха заучили предварително на български заради мен, единствената българка в групата.

Може да се каже, че така българският попълни езиковото многообразие на ЕС 2 часа, преди официално кирилицата да бъде приета за една от азбуките на съюза.

Сега, вече у дома, си давам сметка, че нищо в това далечно емиратство не напомня и най-малко европейската действителност, каквато я познавам и отдавна е изпреварило предразсъдъците, расовите и етнически ограничения и живее извън скрупулите за средни, ниски или по-високи стандарти и принадлежността към тях.

Дубай е може би най-толерантният град, в който местните жители (около 700 000) са в пъти по-малко от пришълците и имигрантите.

Никой обаче не ползва думата имигрант, предпочитат да наричат приходящите работници (предимно от Южна Азия),"гости" или "временно пребиваващи".

Демонстрацията на снизхождение или видимо пренебрежение тук са непознати. Приемат те като източник на нови знания, врата към други светове и дори на мъдрост.

Една арабска поговорка гласи, че влезе ли в къщата ти друговерец, той е твой гост, дори извън нея да ти е враг.

В Дубай уважават чужденеца, дори да не го разбират. Склонни са да проявят търпимост към обичаите, навиците и културата му, стига те да не засягат и да не обиждат местните.

Дотолкова са свикнали с поразголените европейци, че ако допреди 10 години са ги гледали с неодобрение, сега ги приемат като част от колорита на страната, източник на доходи, продукт на туризма и жертва на западната субкултура.

В Дубай обичайното иначе самочувствие на европееца на азиатски фон се стопява постепенно пред изумителните сгради, решени в сложен и нестандартен стил, гладките, чисти улици, оптималните решения за придвижване и транспортните връзки в рамките на града.

Емирските кули или небостъргачи, които са 12-тата и 24-тата най-високи сгради в света, са едни от символите на Дубай.

Насред пустинята този оазис на лукса и удобството се приема като нещо обичайно от жителите на Дубай.

Със сигурност биха гледали неразбиращо българина в ролята му на новоизлюпен европеец, който възхитено се е загледал в разни липси - на дупки, на бездомни кучета, на боклуци и на фекалии по улиците.

В едно от 7-те емиратства на Арабския полуостров, в което водата се цени повече от петрола, е направо чудо да видиш огромни зелени паркове, със свежа, поддържана трева и необичайни средиземноморски храсти и дървета, които изобилстват в Дейра, престижният бизнес квартал на Дубай.

Пред "зеленото" чудо на Дубай отстъпват прекрасните голф игрища и редиците палми в Тунис, както и богатите на растителни видове паркове на Бейрут.

Гордостта и символът на Дубай 321-метровият 7-звезден хотел Бурж Ал Араб се намира върху построения изкуствен остров близо до Джумейра, най-туристическият район на Дубай.

Когато се доближиш до хотела, виждаш само лукса, но не и формата на яхтено платно, с което той привлича от многобройните рекламни проспекти.
И оставаш отвън, ако не можеш да си позволиш нощувката.

В този уникален хотел няма ценоразпис, има само апартаменти и нито една обикновена стая.

Проверихме от любопитство, че най-евтината оферта за т.нар. shared suite за 7 нощувки е 7000 евро.
Любопитни туристи не се допускат във фоайето, освен ако не са готови да платят 60 долара, за да хвълят кратък поглед върху интериора.

Хотелът е построен така, че първото, което видят пристигащите по вода, да е постепенно разкриващото се яхтено платно на Бурж Ал Араб.

В Джумейра са и огромните туристически градчета и първият от 3-те изкуствени острова с формата на палма, които строи Дубай с насипване и трамбоване на пясък в залива.

Почти готов е най-близкият до Бурж Ал Араб палмов остров, от двете му страни са предвижда да се изгради по още един.

Технологията е уникална, пясъкът така се обработва, че да издържи не само морски вълни, но и на предвиденото строителство на хотели, увеселителни заведения и атракциони.

Формата за островите е така "изрязана", че да има постоянен свеж прилив на морска вода, за да не застоява водата в затворената част на изкуственото съоръжение, където са предвидените яхтени пристанища.

Аз като невежа си мислех, че цялото това чудо е продукт на богатите петролни залежи на емиратството. Не че ги няма, но на място прилежно ни беше обяснено, че Дебай разполага с едва ¼  от петролните залежи на съседното емиратство Абу Даби например.

Оказва се, че голямата част от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се формира от товаропотокът на пристанищата, туризма, търговията и информационните технологии.

На фона на този  лукс, който е притегателен и за най-придирчивите туристи, Дубай ревниво пази традициите си.

Тук надбягването с камили е по-популярно дори от конните надбягвания, въпреки че именно в Дубай се намират едни от най-големите и най-луксозни в света конюшни за породисти коне и тук живеят болшинството от собствениците на елитни животни.

Фестивалът на камилите обаче събира повече почитатели, включително и чужди туристи.

Надбягването с камили бележи дори Националният ден на ОАЕ, когато е една от най-престижните гонки.

Най-активният сезон за серията първенства за "корабите на пустинята" са от октомври до април, когато се провежда и едно от най-почитаните състезания в Дубай - Зайед Гран При, спонсорирано от Шейх Зайед.

Противно на очакванията на непросветения по темата европеец камилите развиват доста висока скорост, макар и далеч от мярката "конски сили", склонни са да си погаждат номера, провокирани от ездачите си, като се хапят и блъскат по трасето.

Ездата на камила пък е доста трудна за усвояване, предвид високия ръст на животното, нестабилната опора (дори и със седло) и не на последно място непредвидимия му нрав.

Затова тук казват, че с камилите могат "да говорят" най-добре бедуините, все още обитаващи пустинята, за които се говори, че "порастват" на гърба на камилата.

Ако има нещо обаче, което учудва европееца на фона на този лукс и хармонията между съвременното, модерното и традиционното, то е, че местните хора не се усмихват в ежедневието.

Няма ведри, усмихнати лица по улиците, няма шумен изблик на емоции, не виждаш явна демонстрация на чувства, било то негативни или позитивни.

Домакините  повдигнаха завесата, че всяка емоция тук по традиция се пази за важните моменти в живота, защото, както казват арабите, „ако всеки ден делиш радостта, няма да остане нищо за най-близките ти, които най-много я заслужават."