Горещ политически сезон и нарастване на конфронтацията между властта и протестиращите - това очакват симпатизантите и на двата лагера.
Мненията на трима български експерти обобщава Николай Цеков.

"Изключително симптоматични за случващото се в България бяха гледките от срещата на протеста и контрапротеста по време на заседанието на Народното събрание този петък", споделя философът Калин Янакиев впечатленията си от случилото се в българския парламент в този ден,  когато с гласовете на "Атака" парламентарното мнозинство преодоля ветото на президента върху актуализацията на бюджета.

"Двете Българии се срещнаха в пространство от 300-400 метра между парламента и президентството. От едната страна стояха участниците в софийските протести, а от другата страна видях посърнали и объркани хора, докарани с автобуси от управляващите партии. Това сякаш бяха хора без лица. „Контрапротестантите" непрекъснато се оглеждаха за своите организатори, от които чакаха знак накъде да вървят и какво да скандират. В непознатата им столица те се оказваха в комични ситуации, лутайки се из неизвестните им улици и градинки или попадайки сред множеството, срещу което бяха дошли да „негодуват". Трябваше им известно време да осъзнаят, че са сред „враговете на правителството." - казва Калин Янакиев.

"Много ми се щеше да попитам някого от тези хора знае ли, че е застанал зад приемани от правителството лица на контрапротеста с криминални регистрации и прякори като Шамара и Петното? За два месеца повсеместно заграденият с полицейски решетки периметър в София така се разрасна, че центърът на столицата заприлича на кибуц на Западния бряг на река Йордан. Гражданите нямат достъп до десетки сгради на националните институции, а обитателите им живеят в страх и несигурност, охранявани от пълчища полицаи и жандармеристи. Виждали ли сте такива гледки в която и да е от столиците на Европейския съюз?" - риторично пита философът Калин Янакиев.


Щетите от злополучната комуникация

„Бъдещето на кабинета „Орешарски" става все по-зависимо от икономическата ситуация. Ако внушаваните чрез предизборните програми успехи в съживяването на икономиката чрез създаване на нови работни места и подобряване на климата за нови инвестиции не се случат, протестите определено ще обхванат и провинцията. Динамиката в броя на безработните се превръща в ключов индикатор за съдбата на кабинета „Орешарски" и за неговия близък или по-далечен край." - прогнозира социологът Кольо Колев.

Според него сблъсъкът в петък между протеста на софиянци и докараните за контрапротеста хора от провинцията е резултат преди всичко от плачевната комуникация на правителството с гражданите. „Кабинетът на сегашната коалиция не само не успява да обясни своите намерения, но и не може да говори по правилния начин с хората. Липсва нормален подход към протестиращите и техните искания. От своя страна, хората от протестите стигат до истерия в настояванията си за оставката на кабинета."

Остават във въздуха отговорите на основния въпрос „А след оставката какво правим?" - изтъква социологът.
"При тези обстоятелства ще продължаваме да бъдем свидетели на сблъсъка между неразумността на управляващите и неразумността на улицата", смята Колев. Според него, събуждането на гражданската свяст на българите представлява точно това, което искат протестиращите, а именно смяната на системата.

„Будността всъщност е онова осмисляне на интересите на гражданите, което ги кара да застанат зад обща кауза и да излязат на улицата, за да я защитят. Но това се случи не едва тази година, а още на протестите срещу АКТА, шистовия газ и застрояването на крайбрежието и планините. Така, че пак сме свидетели на събуждането на едно дете, което не се е научило да мисли. Не винаги будният, но мудно мислещ човек, е по-добър от заспалия." -  констатира социологът Кольо Колев.


Задкулисни интереси и вкопчване във властта

„Управляващият политически режим няма да се спре пред нищо, за да остане на власт. Той разигра мерзки сцени с докарването от провинцията на платени протестиращи за извънредната парламентарна сесия в петък. Хората от малцинствата и социалните низини, които слязоха от автобусите в центъра на София, дори не бяха осведомени каква е целта на спешната им екскурзия. А целта беше да се демонстрира закупената от Доган, Станишев и Сидеров политическа любов към управлението." - казва политологът Огнян Минчев.

"Случилото се ми дава основание да констатирам, че очакваното нарастване на протестната вълна през есента ще срещне пълната решимост на режима да остане на власт с всички възможни средства. Така се изправяме пред опасността от преки сблъсъци между гражданите и органите на реда. За да не се стигне до подобен сценарий, премиерът Орешарски и патроните му на и зад сцената трябва да си дадат сметка, че продължаването на сегашното управление е съвършено невъзможно с демократични средства", твърди Минчев.

Но дали „автобусният" сценарий за успеха на утвърдената вече актуализация на бюджета не е просто проверка на рефлекса на гражданското общество за много по-мащабни „актуализации"? Според Минчев правителството на окончателно разголилата се нова тройна коалиция е факт и заради обещаната от нея подкрепа за мощни задкулисни интереси с произход във и зад пределите на страната.
„За да изпълнят дадените обещания пред спонсорите си, днешните управляващи трябва да осъществят конкретни планове. Челно място в тях заема подписването на окончателния договор за газопровода „Южен поток" при много неизгодни за България условия. Така например предвидените в проекта транзитни такси, които руската страна ще плаща на България в процеса на експлоатация на газопровода, са два и половина пъти по-ниски от пазарните им равнища в останалите източно и централноевропейски държави."

Следващото „енергийно" изпитание пред кабинета „Орешарски" е подписването на договора за АЕЦ „Белене", което вероятно пак ще бъде представено като всенародна мечта, подкрепена със съответното „автобусно" присъствие в центъра на София. Без изпълнението на плановете за руските енергийни проекти сегашните управляващи няма как да върнат парите на спонсорите си, с които дойдоха на власт след най-скандалната предизборна кампания в новата история на България." - заключава политологът Огнян Минчев.

Дойче веле