Загубата на първия тур на президентските избори на кандидата на ГЕРБ логично измести фокуса на вниманието на политици, медии, анализатори от останалите знакови аспекти, предвещаващи тежкия упадък на тази авторитарна по своята същност политическа формация. Сал един Радан като естет по душа се осмели да се втренчи в дрескода на Борисов в изборната нощ, но като се вземат под внимание негови предишни фамилиарни обръщения към първия ни министър - бе направо деликатен.

А в същото време ГЕРБ - както казват руснаците - "потерял лицо". Като се започне от лидера, който за първи път не знаеше как да се измъкне от нелепата ситуация с обещаната оставка, ако неговият човек не е първи на първи тур. Че Б.Б. не държи особено на поговорката за казаната дума и хвърления камък, е известно; че сутрин мисли едно, а следобед - друго (когато мисли), също. Но реакцията му в изборната нощ напомняше сбиване на хлапета в детската градина. Където всеки се стреми да удари последния шамар на опонента и да избяга с победни викове далеч от полесражението. Така в прочита на Борисов ГЕРБ все пак се оказа първа партия след 6 ноември. Какво тук значат някакви си инициативни комитети? Преди време един друг идеолог бе споменал нещо за стократно повторената заблуда, която може да мимикрира до истина...

Още по-сериозно си изтърва нервите кандидат-президентът Цачева. Да загубиш едни избори (и то с малко и само на пръв прочит), не е толкова ненормално явление за един политик, особено ако твърде дълго и твърде спорно е пребивавал във властта. Освен ако не възприемаш присъствието си в политиката като пожизнено трудоустрояване. Но Цачева с променено лице (по Илф и Петров), неотспала си от изборната нощ, се втурна към "Раковска" 134. Сградата, където преди 27 години се раждаше в мъки българската демокрация, но където нито плевенската общинска юристка от БКП, нито нейният патрон бяха сред майките, бащите и дори акушерките ù.

Цачева протегна ръка за електорална милостиня към тъжните останки от Реформаторския блок. На тази срамна сглèда въпросът "Къде е Радан, бе?!" бе най-малкото унижение на парламентарния спикер в отпуск поради кандидатство. Политикът, личността, която успя да надскочи със собственото си убедително представяне в кампанията сумата от процентите на партиите, застанали зад него - Трайчо Трайков - не снизходи да се появи пред светлия взор на молителката. За да обяви по-късно, че няма да призове избирателите си да подкрепят Цачева априори, а под условие.

Какво по-голямо падение от това, да молиш онези, които току преди изборите в "ден раздèлен, вторник" твоят шеф е хокал като коте, направило беля на килима, и е заплашвал с отлъчване от коалиционната софра. Чиито народни представители и ти, и той сте гледали като парламентарни крепостни селяни, като машинки за гласуване за генералната линия. Да търсиш подкрепа от Трайков, комуто Борисов - в стилистиката "този пък кой е" - не пропуска да напомни отстраняването от министерски пост, а предизборно му приши и някакви корпоративни обвързаности.

Оказва се, че има. Дали защото посети някогашната централа на "автентичното" СДС, където понякога скелетите от гардероба се пробуждат, или защото се почувства притисната в ъгъла на безидейността, Цачева премина към риториката на пещерните антикомунисти от зората на демокрацията. Така опонентът ù Радев се превърна в "Червеният генерал", в заплаха за евроатлантическите ценности, в агент на Кремъл. Ако до края на седмицата не започне да скандира "Кой не скача е червен!", можем да се успокоим за политическото ù здравословно състояние.

Някога големият немски индустриалец Конрад Хенкел оправда подкрепата си за Хитлер с думите: "Ние не бяхме за нацистите, а против комунистите..." Подобен стил на мислене ражда чудовища. И една агресивна, радикална, етническа формация вече се присламчи към отбора на подкрепящите Цачева. Едва ли безвъзмездно.

ГЕРБ определено се плаши от загубата на тези избори. Те може би са първи, но със сигурност няма да са последни. Изпаднали в отчаяние от положението, те прибягват и към прословутото "страхуване". От "червените", които идват, за да наложат диктатурата на БСП/ДПС. От завоя към Москва, който ще ни отдалечи от западноевропейските покровители и задокеанските опекуни. До откровено битов шантаж. Какъвто е отвратителният пример с Разград, където един заместник-министър си позволи да обяви, че ако генералът от резерва спечели, няма да има саниране. Една седмица имат кандидатът на Борисов и неговият щаб да пуснат в ход празните рафтове и среднощните опашки за хляб и мляко от началото на 90-те, куфарчетата на Луканов, Виденовата зима, зърнената криза, банковите фалити и все страховити неща, които може да ни се случат, ако на премиера му се наложи да вижда през прозореца на кабинета си Румен Радев на прозореца в отсрещната сграда.

Да, хората се страхуват от много неща. Антиконституционното задължително гласуване и илюзорните санкции за неявяване стреснаха мнозина. Но вотът показа нещо доста по-силно. Което Борисов, Цачева и Со. не разбраха. Хората вече не искат това управление. Не са наясно какво точно искат, но пределно откровено показаха - не и това. А референдумът го подпечата. Съвсем не с целувка за властта.

Кампания "анти" няма да донесе успех на Цачева. Изпросената поддръжка няма да ù пусне бюлетини в урните. Подкрепата на "анти"-партията на Местан също няма да я издигне в очите на избирателите. Опитът за изнудване няма да проработи. Страхът е силен, но желанието за промяна - по-силно. Пробуждането от дълбокия сън е налице, въпросът е да се даде вярната посока.

Някои религии твърдят, че има живот след смъртта. На партията на Борисов определено в съвсем скоро време ù предстои да разбере на свой гръб има ли живот след властта. Засега на "Дондуков" 2. След това и на други адреси.