Тези дни стана ясно, че битката за привличане на едномилиардната инвестиция на "Фолксваген Груп" за изграждане на нов автомобилен завод е на път да бъде спечелена от Турция. Официално изявление на борда на директорите на компанията няма, но в турския град Маниса, близо до Измир, вече е регистрирана дъщерна фирма. Това сякаш предопределя решението на концерна, макар че нищо не е окончателно, докато не стане окончателно.

Защо "Фолксваген" предпочита Турция пред България като място за новата си инвестиция? При подобен избор се претеглят множество аргументи в полза на различните страни, но основната причина бе изказана преди дни от президента на България (2012-2017) Росен Плевнелиев. Като член на ЕС страната ни е длъжна да спазва справилата за лимит на държавна помощ към инвеститорите, докато Турция (подписала митническо споразумение, но извън Евросъюза) е освободена от това условие. И поради тази причина, турската оферта се оказва по-привлекателна.

Това води до първия важен въпрос: как става така, че самият ЕС поставя държавите-членки в по-неизгодно положение спрямо останалите? Да не забравяме, че първоначално Европейската общност е създадена на основата на икономическо обединение с цел стимулиране на европейските икономики чрез свободно движение на хора, стоки и капитали в рамките на общността. Скритият замисъл на това е (Западна) Европа да бъде конкурентна в икономическо отношение на останалия свят - първоначално на САЩ и на източния лагер, впоследствие и на нововъзникващите икономически сили (сред които е и Турция). Вътре в самия ЕС протекционизмът е нежелателен, първо защото нарушава един от основните европейски принципи, и второ, защото създава предпоставки за напрежение между отделните държави-членки, а оттам и отслабване на самия Евросъюз. В отношенията си с останалия свят обаче Брюксел трябва да защитава икономическите интереси на европейските страни. Което предполага преосмисляне на досега съществуващите правила.

Опасенията, че тази апетитна инвестиция може да ни се изплъзне, доведоха до реакцията на българския евродепутат Ангел Джамбазки, който още миналия месец призова Европейската комисия да спре сделката на "Фолксваген" с турското правителство. Тук стигаме до втория важен аспект в казуса: възможностите България да използва лостовете на европейското си членство в защита на своите икономически интереси. Неведнъж съм твърдял, че членството ни в ЕС трябва да се разглежда преди всичко като инструмент за налагане на националния интерес. Всичко друго, от европейските субсидии до европейските правила - е от второстепенно значение.

Този път реакцията предизвика ефект - председателят на ЕНП Манфред Вебер изпрати писмо до еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер, в което изисква ЕК да разследва случая и "да се предприемат необходимите стъпки за прилагане на равнопоставени условия". Изнесена бе информация, според която Еврокомисията е възможно да наложи глоба на "Фолксваген", достигаща до 1 милиард евро, т.е. размера на планираната инвестиция.

Европейската комисия има пряк интерес "Фолксваген" да инвестира в България, вместо да изнася капитали извън територията на ЕС. От една страна, защото наливането на такава огромна сума в турската икономика на практика финансира едно управление, което създава доста сериозни ядове на Брюксел. От друга страна, защото България е нетен бенефициент на евросредства, а инвестиционна инжекция от такъв мащаб би дала огромен тласък на българската икономика и в средносрочен план би намалила необходимостта от европейски субсидии. Тоест, биха били спестени сериозни суми на европейските данъкоплатци. Този интерес трябва да бъде използван максимално от българска страна.

Смята се, че само тази инвестиция би увеличила БВП на България с 3%. И това е само прекия ефект. Като косвени могат да бъдат посочени също:

  • париране на евентуални евроскептични настроения у нас - след такава интервенция, и то осъществена с помощта на ЕС, приказките как за 10+ години България нищо не е спечелила от европейското си членство, увисват във въздуха;
  • рязко повишаване на инвестиционния интерес към България - влизането на концерн от мащаба на "Фолксваген" би било сигнал и за други крупни инвеститори, с всички произтичащи от това положителни последствия върху трудовия пазар, трансфера на технологии, доходите, потреблението, натиска за преквалификация на работната ръка и т.н.;
  • възможност за превръщане на България в индустриален център на Балканите с притегателна сила за работна ръка от съседни държави;
  • окончателно рухване на тезата, че "в България нищо не се произвежда, а по бай Тошово време каква индустрия имаше".

Сагата "Фолксваген" не е приключила, макар към момента изгледите да са по-скоро песимистични (до каква степен ЕК ще упражни натиск върху компанията да преразгледа намеренията си, е сложен въпрос, още повече като се има предвид, че миноритарен дял от акциите й се притежават от правителството на германската провинция Долна Саксония, а Германия е една от двете водещи сили в ЕС), но вече могат да бъдат направени няколко извода:

Първо, решенията на една преобладаващо частна компания къде да инвестира, изобщо не се влияят от политически мотиви. За "Фолкваген" понятия като "нарушаване на човешки права", "диктатура" и "потъпкване на свободата на словото" нямат и не могат да имат особено значение - далеч по-важно е дали инвестицията ще се окаже рентабилна. А дали Европейската комисия ще се намеси - предстои да видим.

Второ, очакванията ни, че Европейският съюз ще застане на наша страна в конкурентната ни битка с Турция именно заради това, че последната не споделя европейските ценности, са огромна заблуда. И преди сме били свидетели на лицемерие и двойни стандарти, нищо чудно и сега да се получи така - от една страна, Еврокомисията ни притиска да унищожим въгледобивната си индустрия, а от друга, може спокойно да позволи изграждане на нов завод на "Фолксваген" в страна, в която тотално не се спазват същите екологични норми. Всичко е въпрос на (финансови) интереси и верният ход за България е именно да изтъква ползите, ако заводът бъде построен тук.

И трето, независимо дали успеем да привлечем "Фолксваген" или не, ние трябва да сме подготвени да посрещнем нуждите на такава мащабна инвестиция. Което, в нашия случай, означава най-вече осигуряване на достатъчна на брой квалифицирана работна ръка. Ако все пак "Фолксваген", "Хюндай" или някой друг стъпят у нас, ще е много интересно откъде ще наберат необходимите им работници и специалисти (или откъде вече съществуващите у нас заводи за автомобилни части ще намерят заместници на напусналите ги в посока големия инвеститор служители).

Между другото, държава като Чехия още в началото е била "отписана" от "Фолксваген" именно заради негостиг на работна ръка...