Кризата - обща и за Запада, и за Изтока

Връхлитат ни познати страхове: на разширяващата се вълна на финансовото бедствие, която кара страните да отслабват и фирмите да вървят към провал, на отслабена икономика и на събития, излизащи, извън контрол.

Така започва коментара на украинския премиер Юлия Тимошенко, публикуван във Financial Times.

Гласоподавателите искат техните правителства да направят нещо. Тези искания обаче могат да създадат капан, който може би е най-голямата опасност за хлъзгавите пазари.

Като начало, правителствата обикновено избягват политиката на „помоли комшията", която причини Голямата депресия.

В Европа старите националистически грехове не бяха преразгледани заради мъдри минали решения, като създаването на еврото и единния европейски пазар.
Европейската централна банка осигури ликвидност почти без ограничения в системата на еврозоната.

Договорът за стабилност е бил толкова разхлабен, че правителствата да могат да вземат като заем всичко, което им е необходимо, за да рекапитализират банките си.

Членовете на еврозоната до толкова не са щадили сили при намирането изход от валутната криза и девалвацията, че разрешили банковата криза. Въпреки възстановеното спокойствие, останали заложени неочаквани капани.

Най-големият е източна Европа, където линиите на финансовата грешка се появили вследствие на обществените гаранции, които правителствата на страните от ЕС дали на финансовите сектори.

Докато европейските банки били стабилизирани благодарение на гаранциите, техните източноевропейски филиали останали в много неизгодно положение, защото някои правителства обявили, че парите на данъкоплатците не мога да бъдат използвани в чужбина.

Резултатът? Инвеститорите и банкерите, които се страхуваха за техните залози в Украйна и в други държави в региона, които се оказаха в погрешната страна на финансовата Желязна завеса, действаха предпазливо, като банковите гаранции бяха създадени между „сигурни" и „рисковани" активи.

Една от причините, поради които Европа не обърна особено внимание на отрицателните резултати в източна Европа, е невъзможността да разпознае колко  важен е регионът за просперитета на западна Европа. Сега нашите страни са най-важният пазар за внос и износ на еврозоната.

Ако кризата в Украйна, Унгария, Полша, Балтийските страни или някъде другаде в източна Европа се проточи, производственият процес в Европа ще бъде разрушен. Има риск от „инфекция", която ще причини  продължителни щети на реалната икономика в ЕС.

Моето правителство ще използва споразумението в Международния валутен фонд, за да приеме необходимите реформи. Правителството задължително ще докладва за всички заеми, за които е отговорно - преди да бъдат направени - във финансовото министерство.

Освен това, приватизациите, които бяха блокирани заради изопачени политически причини, сега ще бъдат предвижени напред по прозрачен начин, със спечелените приходи, които дават на Украйна капитал, който може да бъде използван за справяне с кризата.

Но нищо от това, което Украйна и другите източноевропейски страни могат да направят сами, няма да е достатъчно, за да се противопоставим на извънредния натиск, пред който сме изправени.

Регионът се нуждае не само от подкрепата на Международния валутен фонд. Имаме нужда от признание, че всички в Европа сме заедно в това.

ЕС трябва да признае, че политиката на съседство, която никога не е била самоуверена, трябва да бъде преосмислена.

За да съживим нашата финансова система на западноевропейските банки трябва да бъде позволено да използват рекапитулациите си, за да помогнат на филиалите си в източна Европа.

Европейската централна банка трябва да действа като кредитор и да осигури ликвидност за източноевропейската валута.

Ние не можем да налеем евро ликвидитетът, от който нашите банки имат нужда.

Промените, които ЕЦБ направи по време на кризата с членовете на ЕС, които не са в еврозоната, трябва да бъдат приложени и към страни като моята.

Ако европейската солидарност не е достатъчна, за да накара ЕС да действа проактивно, неприкритата корист би трябвало.

Сгромолясването на източноевропейските валути и последвалият натиск върху търговията ще затруднят нашите правителства да предотвратят безработицата.

Ако това се случи, европейското икономическо развитие ще бъде засегнато за години напред.

Днес страните, които избраха да останат извън еврото - Дания, Швеция, Исландия, дори Швейцария - преразглеждат това решение.

Унгария, Полша и други държави, които искат да приемат еврото, трябва да удвоят усилията си.

Както обикновено при криза в Европа, най-доброто решение за Европа е „повече Европа". Това трябва да включва всяка европейска нация.