Каква е разликата между Ингушетия и България? Много проста - едва ден, след като в малката република, субект на Руската федерация, бе извършен самоубийствен атентат, местните власти обявиха името на шахида, който уби осем и рани петнайсет души.
Месец след самовзривяването на атентатора на летище Сарафово българските служби не са наясно нито със самоличността, нито с народността, нито с мотивите на самоубиеца. С гробно мълчание е обвита дори технологията на терористичния акт. Това е разликата.
Някой ще заключи философски - на тамошната милиция (днес актуално именувана полиция, но само това е разликата) не й е за първи път: в този взривоопасен регион е всекидневие, свикнали са. Но се натрапва по-неприятната мисъл: ако българските (не)компетентни органи работят с такова темпо, подобна съдба може да очаква и нашата родина.
Веднага след атентата в Бургас министър Цветанов демонстрира завиден оптимизъм за разследването. Президентът Плевнелиев дори го надмина с изявлението си: „България никога няма да забрави бруталното терористично нападение срещу израелските туристи и виновните ще бъдат открити и наказани, каквото и да струва това".
Вероятно корените на този ведър оптимизъм се криеха в очакваната подкрепа на т.нар. партньорски служби. Държавните ни мъже обаче не си дадоха сметка, че момчетата със значки от всички организации, изсипали се в първите часове след атентата на летището - от МОСАД до ЦРУ, освен разследващите функции, с които се справят добре, изпълняват и политическите поръчки на своите правителства. С което се справят съвсем не по-лошо.
А че първият атентат срещу израелски граждани на територията на ЕС ще бъде използван за глобални политически цели, стана ясно още преди да се е разсеял димът от експлозията. Тел Авив мълниеносно посочи виновника - „Хизбула" и Иран. Удобна мишена, ако се има предвид израелската непоносимост към Техеран. В медиите - българските и израелските - се завъртяха версии, коя от коя по-безумни.
И докато родните експерти - и подготвените, в подходящите учебни заведения и почерпилите експертизата си от Fox Crime - се упражняваха в пустословие по темата, колегите им от Обетованата земя упорито търсеха и, естествено, намираха единствено трошичките информация, които да потвърдят официалната държавна позиция.
В този напразен шум специалистът по проблемите на организираната престъпност, тероризма и сигурността, придобил знания и умения във ВИФ „Г. Димитров", внезапно замлъкна. Иначе словоохотливият Цветанов, като че ли загуби дар-слово. Явно усети, че в тази материя всяка дума е крачка по мартенски лед над пълноводна река. Това не е като да кадруваш в съдебната система, да клеймиш съдии, да произнасяш присъди от парламентарната трибуна.
Този път министърът - не можем да отречем - налучка верния ход - дали от интелигентност или от инстинкт за самосъхранение, не знаем.
След поредицата гафове, от които се измъкна сух от мокрото, премиерският фаворит зацепи, че тук на карта са заложени неща, които излизат от рамките на неговата компетентност и кръгозор. И млъкна. Като последен напън да минимализира щетите Цветанов направи всичко възможно да ни убеди и нас, и света, че атентаторът самоубиец не е българин, а чужденец.
Но какво ни топли това като държава? Месец, след като в България очевидно бе допуснат фатален (за жертвите, но и за всички останали) пробив в националната сигурност, разследващите имат: два фоторобота, два фалшиви документа, един запис от охранителна камера, някакви останки в моргата, ДНК и отпечатъци без съответствие. И стотици - може би хиляди - свидетелски показания от рода „Тоз май съм го виждал...", „Прилича на един, дето...".
Запознатите с хода на всички ОИМ (оперативно-издирвателни мероприятия) по големи случаи знаят, че пороят от мераклии да дават сведения и така да почешат своето его за място в историята е непресушим. И за жалост безполезен.
Българските служби за пореден път показаха, че са безсилни не само пред родните поръчкови убийци, наркотрафиканти, самоделни пиротехници, но и пред все по-рафинираните последователи на всевъзможни политически и религиозни движения, чийто единствен инструмент за изява е терорът.
Защо ли да е по-различно? След като още в началото на т.нар. преход бе направено всичко възможно да бъде ликвидиран агентурният апарат, след като двайсет години думата „агент" бе превръщана в дамга и в един кюп бяха накиснати и доносниците, писали за любовницата на съседа, и хората, работили за сигурността на държавата. Когато анализаторите и експертите предпочитат да се изявяват медийно, вместо да оказват съдействие на разследвания.
Съмнително е дали някой от нашите спецполицаи някога е надзъртал в Корана, дали е запознат с различните многобройни течения на исляма, с разликите между мотивите на терористите самоубийци в Дагестан и Турция. Уви, мнозина от тях май не биха могли да отличат селски ходжа от радикален ислямист. Но борбата с тероризма започва именно с познаването на неговата първооснова. А във всичко изговорено покрай трагичното събитие прозираме единствено исторически преглед, който ни запраща към гара Буново, към „Баадер Майнхоф" и Карлос Чакала.
След взрива Цветанов обяви, че подобни актове се разследват страшно трудно. Главният секретар/комисар Георгиев пък намери оправдание, че и в Америка се стреля. Никой не си посипа главата с пепел, че България няма ресурс не само да разследва постфактум, но - което е по-страшно - да предвижда и противодейства на тероризма, който все повече разширява географските си територии.
Терористите се стремят да имат „спящи" клетки във всички слоеве на обществото навсякъде по света, службите у нас нямат дори задрямали такива.
Вероятно имената на терориста от летище Сарафово и неговите помагачи ще останат неизвестни. Както и имената на извършителите на почти всички поръчкови убийства и бомбени атентати от 90-те насам. За родното МВР безпрекословно известни винаги са имената единствено на жертвите. Затова по-добре е да се мълчи.
Ачката
на 28.08.2012 в 11:18:05 #7Сеирджия, те хубаво ги реформираха службите, много хубаво. Тогава наистина службите ни бяха като подразделение на КГБ, но от страна на руснаците имахме сигурност. Отделно имахме и прилична армия (макар простотията в армията да взимаше връх често). Навремето Айтос, Елхово, Звездец беше известен като триъгълника на смъртта - имаше танкова бригада в Айтос (130-140 танка), зенитен батальон в Елхово...и так далее. Отделно инструкциите от Бати бяха следните: "Задръжте турците 20 мин. и ние ги поемаме." Да...тогава службите ни служеха на Кремъл, а сега служат на....нали се сещаш на кого? Интересно ми е ако сега не дай боже стане нещо такова каква ще бъде позицията на Брюксел и Вашингтон при положение, че Турция е силен техен съюзник?! Тъй де...голяма реформа му друснахме в службите за сигурност. От Кремълски ги "реформирахме" в Брюкселски, ама дали си струваше?
Striker
на 22.08.2012 в 20:13:56 #6Ало нюза, от къде ги наемате тия червени колибари, бре? От люспите на БеКАпето ли, от нафталина ли?
pateri4ka
на 22.08.2012 в 16:28:23 #5През 1972г. няма ЕС /може да има ЕИО, ама няма ЕС/. Като няма ЕС, няма и територия на ЕС. Така че ай мисли първо преди да изплющиш нещо първосигнално.
sVinete pod noJa
на 22.08.2012 в 12:34:44 #4Рядко тъп коментар, наистина. Ненормалникът Коларов поне е забавен с фантасмагориите си - пише някакви абсурдни прогнози за бъдещето. Докато тоя иска да прокара някаква бсп-соц-ком линия (както си личи от уродите, които го подкрепят), и с лъжи дори не успява. Само един пример за лъжа - първият атентат срещу евреи на територията на ЕС? Това изречение ми прозвуча грешно, и още 5 секунди ми трябваха за да се сетя за Мюнхен 1972 - а дори не бях изпил кафето си. Идиот.
сеирджия
на 21.08.2012 в 17:56:10 #3След като още в началото на т.нар. преход бе направено всичко възможно да бъде ликвидиран агентурният апарат, след като двайсет години думата „агент" бе превръщана в дамга и в един кюп бяха накиснати и доносниците, писали за любовницата на съседа, и хората, работили за сигурността на държавата. ----------------------------------------- Ами естествено, че беше нужно да се реформират из основи въпросните служби, след като се зенимаваха не само с въпросите по сигурността на държавата и доносите за "любовницата на съседа"... Защо авторът "забравя" да спомене, че въпросните служби тогава покровителствуваха световния тероризъм? Всички знаем, че нашите спецслужби бяха подразделение на КГБ, подчинени директно на Кремъл... Всички знаем накъде пътуваха зад граница казанлъшките "Калашници", и не само те... Всички знаем, че терористите (и арабските, и латиноамериканските, и африканските, и западноевропейските) намираха приют в соцлагера, място за почивка и обучение на кадри, далеч не само във вузовете... И всичко това под покровителството именно на тези спецслужби, за които авторът плаче, че са били "разбутани"... И които сега, видите ли, ще трябва да се борят ... с тероризма ... Е, тях ли трябваше "да не пипаме", за да се борим именно с ... техните стари приятели? Да, сигурно е трябвало да си отидат и опитни, можещи хора, ама ... Ето какво пише бойният другар на автора в своя статия в същото това интернет издание : -------- 10.11.2011 Георги Коларов За да направим логическата връзка с предния коментар, трябва да започнем от следния епизод - Карлос Чакала (Илич Рамирес Санчес) беше в София в началото на 1988г. по покана на пребиваващите у нас активисти на Колумбийската Комунистическа Партия - студенти в СУ „Свети Климент Охридски" и други столични ВУЗ-ове... ...Тогава обаче организираха редовно, всяка година, празника на вестника на Колумбийската Комунистическа партия „Вос" (Глас). През 1988г. обявиха, че на поредното празнуване ще присъства техният върховен представител в Източна Европа, със седалище в Будапеща, „Другарят Росендо". Както си му е редът, съответният другар беше посрещнат на маса, в компания, приятна във всяко едно отношение, в една студентска квартира (държана от скромния автор на тези редове) на улица „Дойран"... Мургавият здравеняк с очила и брада успя да впечатли всички с огромното количество алкохол, което изпи, без да се напие. След около две години присъствалите на купона висши функционери на ЦК на ДКМС бяха втрещени, когато познаха по снимката във вестниците човека, с когото си бяха казвали „наздраве". Стана ясно че това е „Карлос Чакала". ------------------ ... върховен представител в Източна Европа, със седалище в Будапеща, „Другарят Росендо". Да, сигурно Чакала се е измъкнал от зоркото око на службите, те не са знаели за неговото посещение у нас, нали ! .
Минувач
на 21.08.2012 в 16:22:17 #2Нищо ново в статията. Загуба на време е да се чете. Ако човек пожелае да си направи изводи: да пуснем тайни агенти сред всички слоеве от населението и най-вече в Близкия Изток, да се подслушват и записват всички разговори, да се вземат отпечатъци от всички българи и гости на България, да се възобнови адресната регистрация за престои над 48 часа, агентите да бъдат сред мюсюлманите и да изучават Корана... Хубавото е, че много малко хора ще издържат и прочетат горния текст!
русофил
на 21.08.2012 в 15:28:24 #1Като цяло точно. С една забележка-поръчителите на повечето убийства от последните 20 г се знаят. Където,и от когото трябва. Просто няма политическа воля и интерес да се изкарат