"Ако Господ ти поднесе лимон - направи си лимонада". Верен на тази максима, политическият елит - който все по-малко е политически, а покрай елита е минал на голяма дистанция - вместо да прави кисели гримаси, реши да се възползва от наложения му референдум. И да го употреби с най-голяма изгода за себе си. Едни - като ракета-носител за хипотетичен възход, други - в името на оцеляването.

По време на кратката, но безплодна кампания за популяризация на плебисцита, партиите единодушно го заобикаляха като премиерски кортеж прясна дупка на асфалт на новооткрита магистрала. По-рано партийците злорадо се подхилкваха, когато Конституционният съд услужливо кастрира наполовина референдума. Управляващите дори великодушно разрешиха рекламния концерт на г-н Трифонов насред Орлов мост. С ироничното намигване - "Като ми пееш, Пенке ле..."

Съвсем очевидна бе надеждата, че избирателите ще подминат втората урна и на шестия ден от ноември ще гласуват само за държавен глава. ЦИК и поместните му подразделения от своя страна направиха всичко възможно, дори желаещите да участват в допитването да имат едно на ум (за българите зад граница изобщо не говорим - там и президентският вот бе чутовен подвиг). Последната утеха на митичното статукво бе, че бюлетините "за" (в пликове и без такива) няма да стигнат да превърнат гласът народен в задължителен. Е, за малко, но така стана.

Но стряскащото върхушката единомислие на участниците в референдума ги постави в "партер". Да се държат ни лук ял, ни за референдум чувал, бе все едно да се правят, че не виждат голямата Луна. И им остана единствено полезния ход (според перверзното им мислене) - да обърнат палачинката. Да станат яростни привърженици на пряката демокрация. Дори онези, за които референдум изначално е мръсна дума.

Фалшив тон за песен още в нощта след изборите даде лично премиерът - тогава още в хипотетична оставка. Борисов дори намери за уместно да занули държавните субсидии за партиите. Авторите на допитването щедро им бяха оставили по левче на получен глас - колкото за боза и баничка при по-малките формации. На опашка за народна симпатия по формулата "дайте да дадем" се подредиха и повечето системни и всички антисистемни формации. На думи, които не бързаха да опредметят с дела.

До светлия миг, в който народният защитник Мая Манолова, изпреварвайки с едни гърди други потенциални ентусиасти и напук на Конституцията, влетя в Народното събрание, съпровождана от доста шарен миманс с минало, но без бъдеще, и внесе законопроект за парламентарен мажоритарен вот. С абсолютно мнозинство. Че и на два тура. В 231 плюс 9 в странство едномандатни избирателни района.

Известна със своето недотам успешно законотворчество в сферата на изборните правила, Манолова е популярна и с пословичния си инат. Внесе в парламента нещо, което юридически няма как да внесе, ако някой облечен с такива права не реши благосклонно да го поеме и предаде по веригата. За да е пълен шока и ужаса изрази готовност до 28 този месец да разпарчетоса родината (България е там, където има българи, та броим и район "чужбина") от сегашните 32 избирателни района на 231 тук и 9 отвъд Калотина.

Оставяме настрана, че ученическото съчинение на Манолова се опитва да въведе нещо, което не се практикува никъде по света. Още по-настрана, че предлаганият модел ще умножи и сега страховитото усещане за непредставеност на българските граждани по 240. На квадрат - ако броим и втория тур. Въобще няма да се занимаваме, че ще позволи на големите партии да монополизират властта, ще допусне в нея местни олигарси или техни "магарета", че ще насърчи контролирания и корпоративен вот. Че принизява парламентарните избори в една поне на хартия парламентарна република до вота за селски кмет.

Да не говорим, че като омбудсман Манолова би трябвало да защитава правата на всички, а не само на 2 509 864, подкрепили референдума с гласа си. Срещу останалите 4 355 222, които не поискаха мажоритарни избори. И т.н, и т.п.

Но вместо да му търсим явните кусури, можем просто да използваме като наръчник за изучаване на една такава "демократична" система творчеството на класика Константинов. Не, не на професора Михаил, а на писателя Алеко.

"Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. (...) Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе насреща!"

Това с магарето да ви е познато? От не толкова далечното минало. И писаният на коляно от Манолова проект попада на благодатна почва за подобно развитие на нещата. Калпава до безобразие администрация, ангажирана с изборния процес, при предлагана система, която предполага изключително прецизно броене. Избирателни списъци, които така и до днес не се изчистиха от т.нар. мъртви души - а при мажоритарното гласуване за един мандат всеки подаден глас е от значение. Изключително сложна ситуация с районирането на страната, за да се получат сравнително еднакви по тежест избирателни райони. Да не говорим за чужбина, където броят гласоподаватели е непредсказуем. Райони, в които думата на основния, често единствен работодател-феодал, на местният духовен водач (смесени етнически райони) е по-силна от закон, по-тежка от присъда.

Вместо да се упражняваме в безсилно законотворчество и да пробутваме на избирателя нещо, което не се практикува и в Зимбабве, можехме просто да засилим мажоритарния елемент в съществуващата пропорционална система с елементарното упражнение, наречено "отворена листа" или преференциално гласуване без праг. Където избирателят ще е онзи суверен, който ще може да пренарежда партийните номинации. Или да създадем паралелно с многомандатните и едномандатни избирателни райони, например.

Но нали "партийните елити" и техните "безпартийни" кадри, командировани сега да защитават правата на гражданите, трябва да имат поле за изява. И след Манолова току виж темата за референдума яхнала и друг корифей на изборното право - Фидосова, Искра. А резултатът от обединението на кюстендилската и монтанската юридическа школа в съюз с политиката с елементи на вечерно one man show с бенд е предсказуемо рискован.

"-... Отговорил им: изборите са свободни, ха-ха-ха!...

- Ха-ха-ха! - кикотят се Гочоолу и Дочоолу.

- Страшен дявол, да го вземе мътната. Свобода ли? Нà-а свобода! Ще видят те в неделя една свобода, че ще я помнят до живот..."