Премиерът Борисов отново показа, че докато му позволяват ще управлява, иначе парламентарната по Конституция република, като едноличен владетел, заобиколен от послушни, но неумни васали. За пореден - със сигурност не за последен - път той неглижира народните избраници и заряза вицето Дянков сам да представи номинираните заместители на отстранените министри на икономиката и здравето в пленарна зала.

Всъщност това бе очаквана постъпка. В противен случай на Борисов можеше да му се наложи да дава някакви по-смислени обяснения около мотивите за освобождаването на Трайков от наивно лансираната плажна Катарска версия. А на министър-председателят явно темата му е неприятна. Защо иначе всевластният властелин на държавата ще делегира на другото си любимо вице Цветанов нелицеприятното задължение да информира нересорния си икономически колега, че вождът го е лишил от благоволението си и трябва да си ходи.

Всъщност без отговор за тази мистериозна рокада, а и за другата министерска заменка, остава по-важния въпрос - с какво именно Атанасова и Добрев хванаха премиерското око, за да им гласува високото доверие. С какво - освен с партийна вярност - ще бъдат по-свестни управленци от заместниците си.
И не носи ли Атанасова като досегашен председател на парламентарната здравна комисия вина за състоянието на здравеопазването поне колкото д-р Константинов.
И не е ли една от причините за отстраняването на Трайков драматично неясното положение в енергийния сектор, за който пък ресорно отговаряше неговия наследник на поста. Остава впечатлението, че не бива оптимистично да очакваме радикални промени в политиката на двете ведомства. Тогава защо едни си отиват, а други ги сменят?

Все въпроси, които при цялото желание опозицията в Народното събрание не можа да зададе на Дянков. Защото единственото, което бе в неговата компетентност, по заповед на шефа е да се хвърли като Матросов на амбразурата, да защитава новите назначения с дежурни общи фрази и да изтърпи резила да не изнамери поне един смислен мотив за рокадите.

Въпреки самотата си в правителствената кошарка първият финансист не остана единствен в жалките опити да се придаде легитимност на процеса по избор на нови министри. Като верен присъдружник на ГЕРБ независимият от РЗС Емил Василев се постара да замести липсата на официални мотиви и за оставките, и за назначения. И в стремежа си да изпише вежди, успя да избоде поне едно око с крилатата фраза: „Общото между двамата министри (уволнените, б.р.) е, че веднага започнаха да атакуват правителството". Я да видиш, кое ги правело толкова лоши.

Управляващото парламентарно малцинство с пословична твърдост и упоритост успя да „запуши" устите на бившите вече министри, които опозицията всуе поиска да бъдат изслушани. Явно никому не бе изгодно да чуе и другата гледна точка. Защо им трябва? От връщането си от Катар и Борисов, и Цветанов не спряха да променят своите версии за случилото се, че на хората започна да им втръсва. А пък и „непослушните" могат да изтърсят нещо такова, че туко виж някой гербер или ред-законно-справедлив депутат се разколебал и не спазил партийната директива.

Премиерската липса от пленарна зала обаче има и друга причина. Покрай отстраняването на Трайков като Дамоклев меч над правителството виси истината за АЕЦ „Белене". И ако в кадровата си политика Борисов може да се оправи на принципа „Има човек, има проблем", бъдещето на енергийната независимост на страната - а от там и на националната сигурност - не е толкова проста тема. Верните на патрона си народни избраници положиха неимоверни усилия - цели две гласувания - предложението на опозицията за изслушване на премиера за АЕЦ да не мине. Но тази самоотверженост съвсем не може да разкара трънливия отговор на този въпрос от дневния ред на управляващите.

Докато в пленарната зала Дянков се червеше като ученичка на поправителен, за който не е учила, премиерът Борисов радушно приветства на турски аскера, строен по повод официалната му визита у комшиите. Важността на посещението му е безспорна. Обаче можеше да си направи труда да надраска на вицето си един „пищов" за поредната излагация - представяне на нови министри. Ако си бе взел поука от гафа с Ц. Ц., който неподготвен едно приказваше за Трайчовата оставка, а то съвсем друго излезе. Но уважението към обективната истина и най-вече към българския парламентаризъм явно не е сред водещите ценности на този премиер.

И сега двете вицета, като се погледнат в огледалото могат да се поздравят: „Мархаба, ахмак!".