Мотиви за напускане на една партия

На първо място като формална причина трябва да посоча, че самият лидер Симеон Сакскобургготски ме помоли да го сторя.
Думите му бяха, че явно аз се чувствам неудовлетворен от НДСВ и водената политика, след което ме покани да си подам оставката от членство в партията и парламентарната й група.

Точно това и направих. Отговорих, че наистина не се чувствам комфортно и не съм доволен от посоката, поета от партията, че въпреки всичко той добре формулира ситуацията и аз с удоволствие напускам партията и ПГ на НДСВ.

Малко по-късно общото събрание на членовете на Политическия съвет и на Парламентарната група гласува за изключването на Борислав Великов, Борислав Ралчев, Владимир Дончев и Пламен Панайотов.

Фактическото ми напускане на партията естествено обаче не е единствено в резултат на приканването на лидера. Основната причина е личното ми убеждение, че НДСВ в следствие на редица грешни решения и стъпки постепенно загуби своя идеен облик, изчерпа се като либерален политически проект и започна да води политика на компромиси в тройната коалиция, които обезличават дясноцентристките предложения на партията.
Това според мен закономерно доведе и до драстичната загуба на обществено влияние и отливът на симпатизанти. Местните избори преди месец потвърдиха ниската популярност на НДСВ.

Резултатите от вота според мен, а и по всеобщо мнение, бяха катастрофални. Лично аз смятам, че за тях основната вина и отговорност се носи от Политическия съвет на НДСВ, начело с лидера Симеон Сакскобургготски - заради политиката, която се провежда в момента.

Според представения вчера отчет и анализ за представяне на НДСВ на местния вот - на места са водени две кампании - "част от народните представители са се посветили пълноценно на работата си в регионите в подкрепа на кандидатите на НДСВ, а други са работили против издигнатите или подкрепени от НДСВ кандидати."

Сред примерите за второто бях посочен и аз в Стара Загора. Излишно е да споменавам, че там НДСВ нямаше свой собствен кандидат, а подкрепи борещия се за трети мандат претендент на левицата, кандидатирал се като независим.

Смятам, че там, където е имало работа на представители на партията против подкрепените кандидатури това се дължи отново на недалновидните решения на централно ниво.

На тези избори включването на НДСВ трябваше не да е просто въпрос на участие на база на олимпийския принцип, а да бъде заявка за бъдещото окончателно позициониране на партията в дясноцентристкото пространство.

Безпринципните коалиции и подкрепата на разноцветни, считани за успешни, кандидат-кметове без съобразяване с тяхната партийна принадлежност и управленски принципи и ценности, не спомагаха за реализирането на НДСВ като дългосрочен либерален политически проект.

НДСВ като част от настоящото тристранно правителство, трябваше да се опита да бъде вътрешен рационален коректив и дясноцентристка алтернатива на БСП.
Поради тази причина бе по-логично там, където не издига собствени кандидати партията да подкрепя тези на десните сили, отколкото номинираните от левицата претенденти (па макар и явяващи се на вота под формулата "независим, подкрепен от...").

Естествено, при една такава ситуация, когато се разминават оценките и решенията на лидера и Политическия съвет с очакванията на симпатизантите, когато виждам, че една част от членовете на НДСВ и депутати споделят вижданията на лидера, но пък голяма част от членовете на НДСВ по места споделят моето мнение - явно конфликтът е сериозен. Конфликтът е на идейна основа.

Продължавам да смятам, че една либерална партия, за каквато се определя НДСВ, трябва да решава вътрешните си въпроси на базата на прагматичен вътрешен диалог и дискусия, а не чрез еднопосочно налагане на лидерската воля.

Искам да спомена, че в една демократична политическа сила е нормално да има различни гледни точки и групиране на представители в неформални вътрешни "фракции."
Може би само при тоталитарните политически формации съществува по-стабилно единство, което се дължи главно на факта, че при тях няма поносимост към вътрешната опозиция или опоненти и при набиране на сила на такива, те бързо биват елиминирани.

Вътрешният диалог и конкуренция на идеи, предложения, стратегии и визии за развитие са от изключителна полза за една либерална политическа сила и могат да са демонстрация на нейната виталност, политическа и управленска креативност.

Такъв диалог в НДСВ обаче продължава да не се случва. Затова аз се радвам, че по един такъв цивилизован начин приключих отношенията си с партията и с такава политика, която се води в момента.

Казах пред колегите ми, че НДСВ беше един успешен проект до 1 януари 2007 г.. Той спомогна за премахването на неплодотворното противопоставяне сини-червени, с успокояването на политическата обстановка, с увеличаването на чуждестранните инвестиции, с финансовата и икономическа стабилност и повишаването на жизненото равнище на хората.

Обективните показатели сочат това. Ще посоча още влизането в НАТО и приемането ни в ЕС - една национална кауза и последните от големите цели на прехода.

Със сформирането на тройната коалиция и влизането на НДСВ в нея се осигури спокойствието през последните две години. Смятам, че благодарение на това бяхме приети без предпазни клаузи в ЕС.

С това задачата на този управленски формат беше изпълнена. В момента България се развива добре.
Но отсега нататък гражданите в България се нуждаят от друг проект и нова визия за развитие. Не от тази тройна коалиция. Не от това мижаво увеличение на производителността и конкурентоспособността.

Държавата се нуждае от реформи, стабилизация, натрупване на значителен финансов ресурс, за да може в близките 5 - 10 години българите да разберат, че наистина, с право са искали да влезем в ЕС. Това, което гражданите искат е наистина повишаване на тяхното благосъстояние.

Едва ли в момента хората се интересуват толкова много от това, което става в НДСВ. Има много по-важни проблеми за гражданите на България.
И все пак бих искал да кажа, че ако НДСВ продължи политиката, която води до момента, политика на компромиси и отказ от собствена физиономия, бъдещето е нерадостно.

Ако в НДСВ се замислят за това, че трябва да се водят политики, че либерализмът трябва да надделее над другите виждания, ако има една последователност в действията, то тя може да бъде партия, с която да се партнира. Защото НДСВ стои в центъра.

По отношение на бъдещите ми политически планове бих искал да завърша с уверението, че не съм влезнал в българската политика просто, за да съм верен на някого.
Участвам в нея, водейки се определени идеи, принципи и ценности.

Винаги съм поддържал една и съща кауза - дясната политическа кауза. Отново заявявам, че България се нуждае от нов проект.

Убеден съм, че за да могат българските граждани да почувстват наистина позитивите от влизането ни в ЕС и за да може страната ни да се развива успешно в следващите години, този проект трябва да заложи на една принципна и последователна дясноцентристка политика.

*Публикуваният текст е от Блога на д-р Щерев