От деня, в който министър-председателят си внуши, че Цветанов е незаменим на най-викокото кресло в сградата на „6-и септември" 29, вътрешното ведомство бе обречено на провал.
Не само в декларираната като предизборен приоритет борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи, но и в справянето с битовия и уличен бандитизъм, които в условията на жестока икономическа и още по-страшна социално-духовна криза набират заплашителни темпове.
Въобще не говорим за контрабандата, която видимо продължава да е толерирана и подкрепяна като основна партийна хранилка...

МВР на любимия на Веселин Маринов министър все повече заприличва на репресивния апарат от преди 10 ноември. Вместо да се опитва да реши актуалните задачи на борбата с престъпността, ведомството затъва в тинята като изпълнител на политически поръчки.

Събирането и документирането на годни веществени доказателства за закононарушения е подменено от повсеместно използване на СРС. Които пък през времето доказаха ниската си ефективност в наказателния процес, за сметка на солената си цена, която всички плащаме.

С благословията на премиера от дългите уши на Цветанов не е застрахован никой - без оглед на пост и ранг. Но когато калта от записаните диалози започне да хвърчи и по премиерския любимец - ставаме свидетели на широко затворени очи. Както между другото стана и с имотите на същия, и с гафа му с горнооряховските лекари, и... С една дума, както винаги, когато Цветанов попадне под ударите на собствената си некомпетентност.

Премиерът се е запънал като магаре на мост и не иска за разбере, че неговият вътрешен министър вече не се ползва с никакъв авторитет. Вреден е не само за правителството и партията, но и за престижа на ведомството си. Което както знаем, се гледа под лупа от европейските партньори. Колкото пъти Цветанов си отвори устата да обяснява поредното недоразумение, свързано с името му, се оплита като Дянков на президентска стенограма. Дипломираният учител по физкултура е толкова далеч от логиката, че всичките му оправдания звучат абсурдно.

Сред топ 10 на бисерите му обаче палмата на първенството държи твърдението, че не бил знаел, че негови подчинени подслушват шефа на митниците. Подобно обяснение е предназначено за абсолютни наивници. То може да говори само за две неща: или министърът откровено лъже, или че наистина е толкова некадърен, че не може да конролира ставащото във ведомството. Което в министерство с доста силно изразено единоначалие и строга йерархична структура не звучи сериозно...

И в двата случая - някой трябва да си го отнесе. Премиерът обаче продължава да не обръща внимание на лудориите на своя фаворит. За Борисов явно Цветанов е свещенната крава, всеки удар срещу която той възприема като атака срещу самия себе си. Последните скандали обаче подкопават устоите на и без това крехкото управляващо малцинство.

ГЕРБ вече не е монолитната партия, която очудващо дълго се радваше на благосклонност от по-голямата част от парламентарната опозиция. И СРС-истерията е само поредната лъжичка катран в бурето мед. Успокоителният вот на доверие, изпросен от Борисов, не е индикатор за обществените нагласи. А хората все повече се питат, докога издънките на управляващите ще бъдат пренебрегвани от техния началник. Какво още трябва да излезе на бял свят в държавата, за да си помисли Цветанов за смяна на професионалното поприще? И съвсем не само той...

Протестите на тютюнопроизвоидителите са само първият предвестник, че зимата на недоволството няма да подмине правителството на ГЕРБ. На опашката се редят доста гилдии, засегнати от некомпетентното управление.

И полицията не е на последно място. Защото униформени и цивилни служители на МВР така и не успяха да припознаят в Цветанов „своя" министър. Той остана вечният администратор в системата, човекът без нито един ден на улицата, без нито един час оперативна работа. Миналата година полицейските синдикати изразиха по категоричен начин недоволството си от управлението на ведомството, от социалния и професионален статус на работещите в МВР.

Сега към обикновенните битови неуредици се прибавя и резонното за всеки професионалист възмущение, че ведомството откровено се използва за изпълнение на политически поръчки. Че се превръща в заложник на нечисти лични интереси, в оръдие за интриги и шантаж. Че само в песничката на народния трубадур Маринов родната полиция пази, а не слуша...

Премиерът върви по течението въпреки очевидните провали. Засега той не прибягва до радикални мерки. Но да се поддържа статуквото при толкова сериозни гафове и то в година на знакови избори, е доста голям риск. Защото ако на един по-ранен етап спасението на властта е в отстраняването на доказано некомпетентен министър със съмнителни имотни и бизнесинтереси, то по-късно ще трябва да си тръгне цялото правителство.

А за съжаление, кабинети с манталитета на този не си отиват без помощ отвън...