Министърът на екшъна в държавата гордо бе обявил 26 май за Деня на лихварите. 12 души бяха задържани при поредното показно на МВР заради незаконна дейност.

Само четири дни по-късно осмина от тях излязоха от ареста, след като магистратите от Софийски градски съд им наложиха най-леката възможна мярка за процесуална принуда - подписка.

След деня на лихварите за кой ли път дойде Видовия ден за Цветанов. Едно е да хвърляш в медийното пространство бомбастични фрази и красиви имена на спецакции, които стоят добре като вестникарски заглавия, съвсем друго е да закопчаеш белезниците на някого, за чиято престъпна дейност си събрал достатъчно факти и данни, които да издържат в съда. В мотивите си за промяната на мярката за неотклонение на лихварите СГС записа, че няма обосновано предположение да са извършили инкриминираните им деяния. Разбирай - предположението не е потвърдено с доказателства.

Което означава, че и операция „Лихварите" спокойно може да се нареди сред ефектните кьорфишеци на Цветановото ведомство. И ако паметта на министъра е къса, може да му се напомни, че два дни преди лихварите на свобода вече са варненският общинар Борислав Гуцанов - под домашен арест, и бизнесменът от морската столица Даниел Славов - Дънката - срещу парична гаранция. Които също преди време претендираха за новина № 1.

В същото време, явно поради липса на нови детски ясли и градини, патронът на Цветанов откри в неделя многодългостроения храм „Възнесение Господне". И не пропусна пак да подяде нарочения за враг № 1 Георги Първанов.

Борисов набеди държавния глава, че незнайно защо жали престъпността. А неговите ортаци - Станишев и Доган, като залп на „Аврора" едновременно атакували правителството. Не си дава сметка, че на кабинет, който си има скрита лимонка като Цветанов, артилерийска подготовка не му трябва - кротко му гледай сеира и чакай кога сам ще гръмне.

То май и Борисов вече не е толкова убеден, че тази Цецова хиперактивност е много полезна: с половин уста - нещо нетипично за него - признава, че в „огромната по обем работа на службите" може да се допускат и грешки. Два пъти бил разговарял с Цветанов по темата „грешка-прошка". И от „6-и септември" 29 били обещали повече да не правят така.

В статията на Economist премиерът пък прозря пръст на български коментатори, но деликатно не я коментира, тъй като в нея нямало нищо лошо за страната. А това, че изданието намеква за полицейщина - голяма работа, нали и то не отрича, че на електората това му е по сърце.

Радикалната борба с престъпността според Борисов е онова, което се очаква от кабинета и получава оценки от „най-високо ниво". Вероятно премиерът ни е бил поласкан от добрите думи на Лион Панета - директор на ЦРУ. Това, че преди повече от година професионалната общност в Щатите бе потресена от избора на Обама на чиновника-бюрократ-администратор без никакъв стаж в разведката и анализаторски опит за шеф на разузнаването, остава извън зареяния поглед на Борисов.

Както между другото: въпиющото нарушение на дипломатическия бонтон, един шеф на разузнавателна (разбирай - шпионска) централа да се меси във вътрешните работи на суверена държава, макар и с положителните си оценки. Но с това посвикнахме с годините...

Нещо в публикацията на Economist обаче определено е привлякло вниманието на първия министър на държавата. Констатацията, че собствеността на медиите у нас остава неясна и журналистите често пъти са подложени на натиск. И Борисов не закъсня да го потвърди с дела.

Дали защото същият онзи лош Първанов обвини властта, че ограничава независимостта на медиите, премиерът се изхвърли и отпра триточков въпросник на главни редактори и медийни босове. Дали точно в министър-председателските правомощия е подобно допитване, ще оставим всеки да прецени за себе си.

Но за каква независимост можем да говорим, щом няма вестник, който да не е окичил първите си страници я с Борисов, я с някое от любимите му вицета. Няма новинарска емисия, от която да не надничат техните светли ликове. В краен случай - Цецка Цачева.

В далеч по-голяма степен от нужната за обективна журналистика и достойното отразяване на дейността на Министерския съвет, Народното събрание и цялата държавна машина. И за сметка на почти отсъстващата опозиция. Освен присъдружната.

Въпросникът на Борисов е поредният пример, че в тази страна методите на полицейското дознание са приложими към всеки повод.

Остава Цветанов да дойде и да свери искреността на отговорите с полиграфа, наричан в простолюдието - детектор на лъжата.