Kритиците на демокрацията трябва да четат вестници през лятото. Старата атинска форма на градоустройство се считаше за умираща, остаряла, твърде бавна, безсилна както пред мускулите на "силните режими", така и при "спешните ситуации", пред които планетата е изправена, като екологията например. Необходимостта от твърд радикализъм удря силно по принципа на мекия консенсус на демокрацията. Е, "старата" демокрация показва, че трябва да се съобразяваме с нея и че тя остава желана система.

Властта в Пекин не може да спре протестите в Хонконг, а на властта в Москва й се налага да опандизи стотици протестиращи, без да успее да убие исканията за свободни избори. Си Дзинпин и Владимир Путин са изправени пред една и съща задънена улица: използването на все по-силни репресии е опасна стъпка, защото тласка нови хора да протестират по улиците. Докога? Как се е установил този страх сред хората, които поддържат режимите силни? Възможно ли е да се вкарат всички противници в затвора, както се опитва да направи Путин? Трябва ли да изпратим Червената армия срещу барикадите, както си мисли Си, пита в анализ по темата френският информационен сайт slate.fr.

Да запазим остатъците от демокрация

И в Москва, и в Хонконг крайъгълният камък се оказват местните избори. Демонстриращото население претендира за право на подаване на опозиционни списъци. Демокрацията в Русия е задушена чрез ефикасно хвърляне в затвора. Владимир Путин е окупирал Кремъл, било като президент, било като премиер, от двадесет години. В Китай такова нещо като демокрация не съществува. Хонконг запазва специален статут и след като излязоха на улицата срещу закон, позволяващ екстрадиция в Китай, хонгконгчани настояват за оцеляване на част от местната демокрация. И двата режима добре знаят, че ако подадат пръст, хората ще поискат и китката и ръката, а след това всичко.

Протестиращите са далеч от постигане на целта си. Държавите срещу тях държат всички оръжия - полицейски, юридически, а сега и цифрови. Лицевото разпознаване, разпространено в Китай, позволява да се знаят и най-малките движения на даден човек, както и да бъдат засечени всичките му контакти. Въпреки това, протестните движения в Русия, както и в старата британска колония, приеха безпрецедентен мащаб, хората се хвърлят смело в опасността.

Задъхващи се режими

Напрежението е заплаха и за двата режима, които се намират в труден момент. В Русия системата на Путин е на края на силите си. Повишаването на ДДС с 2 пункта през януари ще предизвика за шеста поредна година спад на покупателната способност. Инфлацията остава над 4%, което е причина за това 13% от руснаците да живеят под прага на бедността. Растежът, средно 0,5% на годишна база от 2014 г. до 2018 г., е в лек подем, но не надвишава 1,2%. Президентът не може да задейства проектите за стимулиране, които реши. Санкциите, наложени от Запада след анексията на Крим през 2014 г., са отчасти отговорни за настоящата ситуация. Инвеститорите се колебаят, руските пари предпочитат да отидат другаде (317 милиарда долара изтекли капитали от 2014 г.). Поглъщането на частния сектор от Путин през 2015 г. не носи успокоение. Владислав Иноземцев, основател на Центъра за изследване на пост-индустриалното общество в Москва, обяснява първопричината за този икономически застой с "безразличието на Путин": "Той е убеден, че руснаците, много от които разчитат на държавата за своите доходи, пенсиониране или социално осигуряване, няма да въстанат. " Той е много по-заинтересован от присвояването на петролни приходи, за да купи мълчанието на държавните служители и да се впусне във военни приключения. Той все още може да продължава по този начин, но недоволството, както знаем, може да се превърне в "бунт". Путин е крехък. Нищо подобно не може да се каже все още за Китай. Икономическият му ръст падна наполовина от 11% на 6%. Все още е много добър, но това е и прагът, под който експертите прогнозират недоволство. Си Дзинпин пое юздите през 2012 г., когато разпадането на СССР беше вече факт. Той уволни хиляди корумпирани ръководители и промени своя модел, като насочи двигателя на износа към местния потребител. Направи го с неоспорим успех и сега се стреми към следващата стъпка: да задмине Запада във високите технологии. Този проект също е на прав път, но не е постигнат.

Разпалване на демократичния огън

Но Си, подобно на Путин със санкциите, понася основната тежест на декларацията на Доналд Тръмп за икономическа война. Китай е по средата на пътя. Ако светът е разделен на две от нова студена война, Китай вече не може да си представи ръст до 6%, както днес. Си също е крехък. Сега не е моментът да се надига протест в Хонконг. Си и Путин няма да бъдат "изчистени" утре. Но демокрацията запали жаравата, която ще бъде невъзможно да се потуши. Силният режим е по-крехък от старата демокрация.