Арестът и осъждането на Алексей Навални доведоха до протести в голям брой руски градове. Но това, което разклаща Русия, е резултат от по-дълбоки причини. Постепенният срив на неформалния социален пакт, роден с идването на власт на Владимир Путин, създаде разочарование, което сега стана плодородна почва за действията на Алексей Навални. И взетите срещу него решения на Кремъл благоприятстват разпространението на движението, пише за френския вестник La Tribune Жерар Веспиер, асоцииран изследовател от FEMO (Фондация за близкоизточни изследвания) и президент на Strategic Conseils.

Доброто разбиране на динамиката, създадена от опозиционера Алексей Навални, изисква проследяването на 3-те етапа, които Русия последователно преживява през последните 3 десетилетия: 10-те години след падането на СССР, първите 14 години на Владимир Путин и икономическите сътресения от 2013г.

Изчезването на СССР

Разпадането на съветската империя предизвика през периода 1990-2000 г. колапс на военния апарат поради липса на икономически средства. Намаляването на военното тегло на Русия е придружено от разпускането на Варшавския договор през 1991 г., като по този начин материализира изчезването на нейния военен съюз със страните от Източна Европа. Със 150 милиона жители в новия си географски периметър Русия тогава се оказа ампутирана от половината от населението си от 300 милиона съветски граждани. От демографска гледна точка тя е непоправимо изпреварена от САЩ със своите 250 милиона американци. Пълен колапс на властта, влиянието и следователно на гордостта. Този първи спад щеше да бъде придружен от втори, икономически.

Смазващите 90-те години

Икономическият спад беше свързан главно със спада на активността в енергийния сектор. За периода 1990-1999 г. добивът на петрол е спаднал с почти 40%! Тази ситуация се влоши от 20% спад в цената на барел през периода, от 24 долара на 19 долара! По-общо казано, годишният руски БВП е намалял за 8 от 10-те години на този период! Само 1997 и 1999 г. отбелязват ръст на БВП. В резултат на това безработицата се е увеличила от 4,7% на 12% от работещото население, със силно регионално неравенство.

Тази ситуация на висока безработица беше още по-зле преживяна, тъй като икономическите практики на съветската система доведоха до висока степен на заетост. Следователно в края на 90-те години руското население се надяваше на реална и дълбока промяна в ситуацията. На първо място, то изискваше значително подобряване на жизнения си стандарт и, на второ място, очакваше възвръщането на признанието на руската власт, след пълното демонтиране на мощния СССР. По този начин, повишаването на жизнения стандарт и подновяването на националния престиж щяха да представляват първите два компонента на един потенциален пакт от три компонента. Кой беше третият елемент на този пакт? Очакване на политическа промяна и, ако е необходимо, връщане към форма на авторитарна власт, продължаваща да ограничава индивидуалните свободи, ако това беше цената, която трябва да се плати за възвръщането на достоен жизнен стандарт и национална гордост. Оставаше само да съживим този неформален пакт от 3 части. Това трябваше да се случи с пристигането на нов екип и нов лидер - Владимир Путин.

13-годишен цикъл на растеж

С пристигането на този млад 48-годишен президент през първите 14 години Русия ще изпита конкретни резултати, отговарящи на силните очаквания на руския народ. Планетите са се подредили в полза на Владимир Путин.

В областта на енергетиката цените на барела на практика ще бъдат умножени по 6 между 1999 и 2014 г., като ще се увеличат от 19 на 108 долара. За разлика от предишното десетилетие, Русия ще увеличи производството на петрол с повече от 50%. Приходите от въглеводороди ще бъдат умножени по 10. Този първи цикъл от "периода на Путин" ще предложи на страната средногодишен темп на растеж от 3,8% годишно, в продължение на 14 години... Златен период.

Това ще даде на рублата относителна стабилност, с много малка ерозия от само 25% за 14 години. Тази ситуация ще направи възможно отчитането на много ниска инфлация, между 2,5 и 4,5%, ограничена за ситуация на силен растеж, за дълъг период.

Този дъжд от нефтодолари ще позволи на Русия да модернизира оръжията си, сушата, въздуха и морето. Кулминацията на кризата в Украйна през 2014 г. доведе до анексията на Крим, довеждайки националните настроения до своя зенит. Националният престиж се върна.

В анкети на социологическия център "Левада" нивото на популярност на Владимир Путин достигаше своя апогей. Руският народ нямаше нищо против да се подържа авторитарна система на управление, гербът на Русия беше възстановен и стандартът на живот на населението постоянно се повишаваше. Трите компонента на неформалния социален пакт бяха напълно спазени.

Но когато небето остане синьо за дълго, обикновено започват да се трупат облаци.

Кризите през 2013 г. и 2014 г.

2013 г. и 2014 г. ще отбележат преломна точка в икономическия растеж и стабилността на рублата. Последната започна да се отклонява от паритета от 40 рубли към 1 евро, когато Владимир Путин в края на май 2013 г. официално обяви, че всеки проект за сближаване между Украйна и Европейския съюз ще има последствия. След няколко дни рублата ще загуби няколко процента. През есента откъсването ще надхвърли 10%. Първите от дълга поредица свличания...

През същата 2013 г. годишният темп на растеж се забавя до 1,7%.Застоят в руската икономика започна година преди спада на цените на петрола. Причините са липсата на стратегия и инвестиции извън петролния и военния сектор, липсата на реформи в областта на дружественото право и икономическите загуби, причинени от корупцията.

Спадът в цената на петрола, започнал през септември 2014 г., е силен удар за цялата руска икономика. Започва трети период.

Голямото разочарование 2013 г.-2020 г.

Почти нулевият растеж през последните 8 години (+0,2% средно) и обезценяването на рублата спрямо еврото от 55% отмениха голяма част от постиженията на първите 14 години на Владимир Путин.

Тази девалвация на рублата повторно създава инфлация, която ще варира между 5% и 15%. Тази ситуация логично доведе до увеличаване на лихвения процент на Централната банка. Повишен до 17% през януари 2015 г., той постепенно беше намален до 4.50%. Поради това всички тези фактори доведоха до реално икономическо забавяне, потребление и инвестиции през последните 8 години.

Тази трудна ситуация за икономическите агенти се превърна в такава и за държавата и нейните приходи въз основа на 40% от енергийния сектор. Поради това беше решено ДДС да се увеличи с 2% от 1 януари 2019 г., допълнителен фактор за покачването на цените и спада на реалния доход.

По този начин руските граждани преживяха "13 славни години", свързани със скока на цените на петрола и газа между 2000 и 2013 г., 13 щастливи първи години за Владимир Путин. От спада в темповете на растеж през 2013 г., ускорен от спада на цените на петрола през 2014 г., руските граждани претърпяха спад в реалния си доход за дълъг период. Към това се добавя и 5-годишното вдигане на пенсионната възраст, решено през 2018 г.

Международните санкции започнаха с анексирането на Крим и в резултат на други проблеми, вариращи от допинг на спортисти на високо ниво, до отравянето в Англия на бивш агент на тайните служби, прекъснаха международното признание на Русия. Икономическата регресия и връщането в позицията на обвиняем сериозно подкопаха гордостта, възвърната през първите 14 години на Владимир Путин.

2020 г. - Навални в светлината на прожекторите

Опитът за отравяне на Алексей Навални, арестуването му, поставянето на темата за корупцията на преден план, не се случват в случаен момент в руския обществен живот.

Тези събития се случват, когато неформалният социален пакт между властта и хората вече не се спазва. Още по-лошо е, че е счупен повече от 8 години. Вече не се наблюдава подобрение на жизнения стандарт, а дълъг спад. Вече няма истински нарастваща гордост от това, че си руски гражданин.

Каква гордост може да се извлече от намесата в Сирия? Не чухме ли в демонстрациите през 2018 г. срещу 5-годишното удължаване на пенсионната възраст лозунга: "Нашите пенсии, а не Сирия"? При тези условия вече няма причина да се толерира една авторитарна власт и ограничаването на индивидуалните свободи, тъй като властта вече не изпълнява своята част от договора.

Популярността на Навални идва в момент, когато икономическата умора е обхванала страната и когато властта провежда външна политика, която не е от полза за гражданите. Към това се добавя и кризата при беларуския съсед...

Властта, в яростната си воля да се защити, създава това, от което трябва да се страхува: обединението на вътрешната си опозиция и външните си съперници. Арестът и осъждането на Навални незабавно доведоха до официална присъда от големите западни страни и искане за незабавно освобождаване. По този начин Кремъл създава чрез медиите и официалните дипломатически вериги тази връзка между Навални и западните страни, която осъди и от която трябва да се страхува.

Какви са перспективите? Системна криза?

Бъдещето е мрачно. Цената на петрола най-вероятно ще се стабилизира около 60 долара по време на постепенното излизане от пандемията. Русия, вторият по големина износител в света, ще види своите приходи от нефт и газ засегнати в краткосрочен и средносрочен план. През 15-те години на силен растеж, от 2000 до 2014 г., не беше планирано нищо, което да изведе Русия от пристрастеността към суровините.

Друг фактор, който се споменава много малко, но работи безшумно е ниската раждаемост и демографският спад. През 1990 г. възрастовата група 0-14 представлява 23% от населението. Поколение по-късно, през 2017 г., същата възрастова група представлява само 17,4%. В същото време и за същите години населението над 65 години съставлява 10,3% от населението и сега е 14,4%. Руското население е намаляло със 113 000 души през януари 2021 г. в сравнение с януари 2020 г., което вече бележи спад от 45 000 жители в сравнение с 2019 г. В края на това десетилетие Русия ще бъде на прага от 140 милиона жители.

Икономическата ситуация няма да се подобри през следващите години, а жизненият стандарт на населението ще спадне или в най-добрия случай ще стагнира. Над 15% от населението живее под прага на бедността. Причините за тази ситуация са дълбоки. Последствията също ще бъдат. Те ще продължат да се изразяват във времето, сега с лидер, а по-нататък и с всички средства, с които разполага руският народ: гласуване и въздържание от гласуване, комуникацията и улицата.

На следващите парламентарни избори, които ще се проведат през септември, привържениците на Навални, в чиито първи редици е съпругата му, вероятно ще водят стратегията на "интелигентния вот". Тя се състои в това, ако нямат кандидат, да дадат гласовете си на представителя на опозицията в най-добра позиция, дори ако той принадлежи към "официалната опозиция". Стратегия на "всичко с изключение на местната власт", чиито резултати могат да изненадат и Кремъл.

Потискането на опозицията ще продължи и дори ще се увеличи. Отговор ще последва в кратки срокове.

"Вкарахте ме в затвора, за да попречите на още милиони да излязат на улицата. Няма да можете да затворите цялата държава", потвърди Алексей Навални след присъдата си.

Навални може да се превърне в отровата за режима на Путин.