След като гледах по телевизията, с по-малко от три дни разлика, американския дебат между Тръмп и Байдън лице в лице в четвъртък, 27 юни 2024 г., и изборната вечер във Франция в неделя, 30 юни, бях поразен от нов за мен феномен: екстремната бедност на политическия дебат сред западняците. Имах чувството, че политическата ера на Запад се е променила, без аз да разбера. Имах чувството, че за сравнително кратко време преминахме от демокрация, основана на конструктивен дебат - независимо дали се провежда в парламентарна зала или по телевизията - до свобода за всички, където анатемите бяха заменили аргументите. Това пише в анализ за френския вестник Le Figaro международният анализатор и военен кореспондент Рено Жирар.

Без да се връщаме към елегантността на решаващите дебати от 70-те години на миналия век, като сблъсъка между Митеран и Жискар д'Естен от 1974 г. или Картър-Форд от 1976 г., съвещателната демокрация все още се справяше добре в началото на 21 век. Дебатите Саркози-Роаял от 2007 г. или Обама-Маккейн от 2008 г. бяха добре проведени. Там станахме свидетели на спокойна, реална размяна на аргументи, базирани на съответните програми на кандидатите.

По време на дебата Байдън-Тръмп чухме главно обиди. В моята антология съм събрал термините престъпник, лъжец, паплач, неудачник, улична котка. Още по-сериозно, съвременната политика сега изглежда се състои в заклеймяването на опонента, а не в дебат с него. Приоритетът на съвременния политик като че ли вече не е да убеди публиката, че неговата програма е по-добра за страната от тази на опонента му. По-скоро става въпрос за отлъчване на противника, за изтласкването му от политическото поле на демократичния дебат. В Америка наричат това "кенсъл култура". Всеки, който не е съгласен с вас, просто вече няма думата.

Демократите анатемосаха Тръмп като застрашаващ американската демокрация. В началото на президентския му мандат дори се опитаха да го уволнят под предлог, че е шпионин, "държан" от Кремъл. "Информацията" идваше от бивш британски таен агент със съмнително минало. На Washington Post (вестник на демократите) му костваше дълго разследване, за да докаже, че е напълно фалшива.

Днес демократите твърдят, че Тръмп е бунтовник, заради демонстрацията на неговите поддръжници на 6 януари 2021 г. във Вашингтон, където тълпата успя да нахлуе в Капитолия. Това означава да забравим грубата некомпетентност на полицията на Конгреса - във Франция полицията никога не позволи на "жълтите жилетки" да влязат в Сената, нито в Националното събрание, нито в Матиньон, нито в Елисейския дворец. Това означава също да забравим, че Тръмп призова поддръжниците си в Туитър да демонстрират "мирно и патриотично". Наследник на Линкълн, Американската републиканска партия е велика институция на американската демокрация. Смешно е да се твърди, че се е превърнала в бунтовническа организация.

Обратно, републиканците използват заклеймяването, като твърдят, че настоящият президент демократ е нестабилен. Със сигурност Джо Байдън често отсъства по време на публичните си изяви. Но работата на президента на Съединените щати не е да бъде панаирджийска мечка. Става дума за разработване на добра политика и нейното прилагане.

Ясно е, че Джо Байдън по забележителен начин успя да защити интересите на страната си през трите години и половина, през които я ръководи. Икономиката добави 800 000 работни места в производството; той върна на американска земя редица стратегически отрасли (като микропроцесорите); той накара Конгреса да приеме закон, предоставящ огромни субсидии на индустрии, борещи се с изменението на климата (Закон за намаляване на инфлацията от август 2022 г.), което кара инвеститори от цял ​​свят да се стичат към Съединените щати днес. От 50 г. никога разликата в богатството между европейци и американци не е била толкова голяма в полза на последните.

Във външната политика той успя да попречи на Русия да превземе Украйна; той въведе две допълнителни важни държави в НАТО (Швеция и Финландия); той покори европейците както никога досега в енергийния и оръжейния сектор. Единственият му провал е на границата с Мексико, където не успя да спре нелегалната имиграция. Разбира се, Байдън изглежда твърде стар, за да изпълнява изтощителните задължения на президент на Съединените щати. Но нека си припомним, че канцлерът Аденауер беше на 87 години, когато подписа Елисейския договор в Париж през януари 1963 г., който все още управлява френско-германските отношения. Байдън със сигурност е твърде стар за цирковите турнета на политическото шоу. Но дали е твърде стар за политика в благородния смисъл на думата? Все още няма нито едно доказателство в тази посока.

В политиката във Франция, за съжаление, също печели практиката на заклеймяването. Четохме собственици на вестници, макар и от разумната левица, да ни обясняват, че сме рискували, благодарение на тези парламентарни избори, да видим нашата демокрация "изкривена" и нашата нация "опозорена". Хайде, хайде... Може би не беше необходим този демократичен момент, но в него няма нищо непочтено, напротив.

Вместо да анатемосват "Национален сбор", вместо да вият срещу фашисткия вълк, защо макронизма и левицата не потърсят отговор на изразеното от електората искане за повече ред по нашите улици, по нашите граници, в нашите училища, в нашите обществени финанси? Защо спокойно не оспорят икономическата програма на "Национален сбор"? Да ни се обяснява, че Бардела е новият Мусолини, е политика на анатемата.

Обратно, нелепо е да обобщаваме идеологията на Новия народен фронт като ислямско левичарство. Разбира се, някои от неговите членове изразяват зловонен антисемитизъм; със сигурност е неправдоподобно да не се осъди подлият погром от 7 октомври 2023 г. Но да се тръгне оттам и да се стигне до порицаване на цялото движение... Мисля, че икономическите идеи на Новия народен фронт са луди и биха довели Франция до разруха, но предпочитам да дебатирам спокойно с активистите му, отколкото да ги анатемосам. Не споделям идеите на господата Руфен и Русел, но мисля, че те са напълно уважавани политици и никога не бих ги анатемосал като "ислямски левичари".

Съвременната демокрация е изобретена от англичаните с нейните цивилизовани дебати в Камарата на общините, със свободната й преса, отворена за всички мнения, с уважението й към противника. Крайно време е да се върнем към това на Запад.