Замириса на зима, а избуяването на партийни проекти си върви с неотслабваща сила. Оредяващите протестиращи не се уморяват фарингитно да крещят за оставка и избори тутакси, без да се позиционират нито с конкретно разпознаваеми лица, нито с ясно откроими идеи. Правителство и парламент продължават да работят на max въпреки обсадите и нямат намерение да се дават на уличния напор.

На този фон персонажи от доскорошния миманс, гравитиращ около политиката, се забързаха да хванат влака, сакън изборите да не ги заварят партийно неподковани.

Най-неумният пример за политическо генно(модифицирано) инженерство е нерегистрираната още, но широко прокламирана всенародна формация на лицето Бареков. Цинично титулувана „България без цензура". Дори социолози започнаха прибързано да я турят в балансите за следващ парламент, подценявайки умствения багаж на българския избирател.

От драматургична гледна точка изявите на нявгашното медийно лице обаче са жалък римейк на вече живяно.

Онези, които алцхаймерът още не е поразил, помнят барда Жорж Ганчев, който от трети на президентски избори днес рекламира лечение на „онова, което е в панталона". Не забравят величеството премиер, който безславно слезе от политическата сцена, без да може да ни „оправи" дори за мандат и една трета. И Борисов, който се канеше да управлява дор до тридесет лета, а не наброи и четири. И народният трибун Яне, който обещаваше, като вземе абсолютната власт, да товари в камионетки всички, които не са редовни, законни и справедливи, а сега гледа парламента през телевизора. Помнят и времената, когато земеделските партии бяха толкова, че на декар обработваема земя в България се падаха по трима зелено-оранжеви лидери...

Целта на тези активни партийно-лабораторни упражнения бе една - раздробяване, разчленяване, разводняване на вота в критична в конкретния момент за кукловодите част от политическия спектър. Едва ли някой отглежда илюзията, че странните субекти с лидерски амбиции са плод на непорочно партийно зачатие. Всеки един от тях чинно играе роля, написана от друг - с финансови възможности, лобистки интереси и откровено желание да остане зад кулисите.

Ако си спомним определението на Илф и Петров - драматургията е съчинение, снабдено с ремарки: „влиза", „излиза", „смее се", „застрелва се". Гореспоменатите герои бяха извадени от режисьорите от ролята на дръвче в първо действие, за да влязат на авансцената като ключови персонажи. И с апломб и преиграно вдъхновение да грачат нашепнати от суфльорите реплики.

Но има и тънка разлика между тях. Едните заложиха на клоунадата и останаха в историята като шутове в политиката (Ганчев), другите се ограничиха с монолог, който приспиваше зрителя и се примириха с ролята на димен сценичен ефект (Янев), третите от наследено може би душевно благоприличие предпочетоха да потънат мълчаливо в тъмния ъгъл на сцената (Сакскобургготски). А най-активните имάха наглостта или благоволението на задкулисието, поеха нещата в свои ръце и пренаписаха сценария така, че под прожекторите да останат само те и верният оръженосец Цв.Цв. И една Искрά зад кулисите...

Какво очакваме от проекта „Бареков"? Да изпълни предначертанието си, програмирано още със създаването на медийния катапулт ТV 7. Който до време градеше словесни амвони, за да венцеслави политическия гений на „първия след бога Б.Б.", да дава трибуна сал на присъдружните му хулители на тройната ламя, да обрича на абсолютно безмълвие опонентите му. България без цензура - в политкоректна посока.

Докато вятърът подухна от опако - генералът, геният, борецът за правда и народни благини, душманинът на мафията и корупцията - се превърна в злия гений на демокрацията, в подслушващия и подслушвания, в манипулиращия, в мутрата с криминална биография, в диктатора.

Ведно с оръженосеца, който през сутрин дотогава цъфваше в студиото на въпросния телевизор като на щатна работа, за да нагорещява точката. Нож в гърба е изпитан метод на политическите земноводни, нахъсани да еволюират до царе на джунглата, от Брут насам. Проектът ТV 7-Бареков оправда предназначението си. Хвърлената през екрана кал можеше да стигне за калолечение за два средноголеми балнеоложки центъра.

Но телевизорът тесен стана за болните амбиции на Бареков или недостатъчен за плана на кукловодите. Той избра (избраха му) площадите за трибуна. Раздаваше морални присъди, със заканата да ги претвори в политически смъртни такива отпосле.

Гушкаше „on live" дребни дечица в духа на гьобелсово-сталинската пропаганда. С пяна на уста призоваваше народните маси на бунт срещу олигархията и статуквото, на които до вчера целуваше не само ръка. А тя, олигархията, ведно със статуквото доволно надничаха иззад рамото му, издокарано в бяла ризка, и щедро плащаха на клакьорите в тълпите. На едни - за „осанна", на други - за „разпни го". За достоверност.

В постъновъчен план сценката с лайната срещу бореца за свобода на словото (чети: добре платеното слово) и святото национално знаме може да се сравни с подпалването на Райхстага или делото за „лекарите-вредители" на мустакатия грузински вожд.

А по мегдани из села и паланки ораторът напипваше най-чувствителните места в човешкото битие, за да ги размаха като антизнаме, без, разбира се, да предлага изход, но щедро обещавайки имагинерна справедливост. Разплакваше от умиление възрастни женици и инвалиди, надъхваше войнствено настроени брадясали мрачни субекти, които между две скандирания наум тегаво пресмятаха само за ракия ли стига „хонорарът" или може с мезе... Бареков следваше ремарките...

Но дали кандидат-премиерът с бялата ризка е управляем субект, би трябвало да се запитат кукловодите, които от медийната сцена го избутаха на политическата такава. Доколко заканите му за преследване на „виновните" от предишни управления биха могли да се превъплътят в жестоката реалност на репресиите, до която дори Борисов не рискува да снизходи.

За моралните качества на лицето Н.Б. съмнения няма. Той е способно момче. Би изпълнил каквато и да е политическа „мокра" поръчка. А всеки немуподобен, веднъж вкусил „кръвта" на противника, трудно можеш го спря. Дали обаче от подобен развой имат интерес „работодателите"?

„Облекат ли ме във власт, клане ще пада... клане", обещаваше през 40-те години кървавият ген. Кочо Стоянов (чието име незнайно защо е начегъртано на един паметник всред „жертвите" на комунистическия режим).

Рациото на здравия разум за щастие по-често надделява над напора на здравите сили. А и на Бареков май никой не се е захванал да крои смокинг на управляващ. Той просто трябва да изиграе ролята - да излезе на сцената, да екзалтира тълпата, да разпилее вота, да слезе от сцената.

Подобни фигуранти от вдигането на завесата са обречени политически трупове. Историята знае персонажи смешни и трагични, помни герои велики и също такива подлеци. Но доста скъпернически отделя някой и друг ред за жалките образи. Тук намирисва на нещо такова.

Финалът е ясен, присъдата - прочетена: изгори, без да светиш.