Бенямин Нетаняху ги може тези неща. Има дълги ръкави и поточна линия от зайци в тях, които, когато го повелява нуждата, изскачат.

Но да не бъдем голословни.

По време на изборния ден на парламентарния вот за Кнесет през 2015-та година Биби Нетаняху каза, че арабите отивали към изборните пунктове "на тълпи/на ята" (като всъщност преводът "оскубва" част от негативния колорит на оригиналното му изказване).

На последното парламентарно допитване по-рано тази година през април месец ръководителят на Ликуд и министър-председател на Израел заяви, че ще приложи правото/закона на държавата си върху израелските селища в Западния бряг (Юдея и Самария).

А вчера, точно седем дни преди вторите парламентарни избори за годината в страната, на нарочно извикана пресконференция, Нетаняху отново се върна на посланието си за анексията на Юдея и Самария. Но този път то бе сервирано още по-щедро, напоително и чевръсто: успоредно на израелските селища в Западния Бряг, анексията щяла да стартира (1) веднага след изборите с (2) долината на река Йордан и (3) принадлежащите й земи, които имат историческо или стратегическо значение за Израел (т.е. включително земи, в които няма израелски заселници).

Да поберат в ръкава си заек, който да стоварят на вниманието на публиката в пиковия момент, могат и други хора. Но Биби Нетаняху е единственият магьосник, в чийто ръкав, оказва се, има място и за цяла долина!

Всъщност израелският министър-председател не каза нещо изненадващо или фрапантно само по себе си. Долината на река Йордан, която разделя Западния бряг от едноименната държава със столица Аман, вече на практика е контролирана от Тел Авив. Самият Западен бряг е разделен на три зони със смесен - израелски и/или палестински - суверенитет, граждански и/или военен такъв. 88% от долината на река Йордан попадат в Area C, в която Израел има пълен граждански и военен контрол. Т.е. нищо кой знае какво в практически измерения няма да се промени от така афишираното желание на Нетаняху за анексия на долината на река Йордан.

Самата долина, разпростираща се на площ от около 720 000 акра, има икономическо и стратегическо значение за Тел Авив. Икономическото се изразява в плодородните земи, в които се отглеждат земеделски култури, така както и в потенциала за развитие на туризъм (там има символно натоварени за християните обекти и места). Стратегическото значение пък е двояко: наличието на воден ресурс, така както и контролирането на границата с Йордания (случвало се е палестинските формации да получават оттам пари и оръжие, идващи от Аман, без обезателно произхода им да е йордански). Тъкмо погледнато от стратегическа гледна точка, Голанските възвишения на север и долината на река Йордан на изток са ключови за сигурността на държавата Израел.

Но въпросната долина има и друго значение. Тя може да бъде актив, но този път не икономически или стратегически, а чисто политически. Тук вече стигаме до истинската причина, поради която Нетаняху натисна този нерв.

Времето поглъща все по-лакомо времето до 17-ти септември, когато ще се проведат изборите за Кнесет. А водената от Нетаняху партия "Ликуд", подкрепена от формацията на Моше Кахлон - Кулану, е в тясна конкуренция за първото място с ръководената от Бени Ганц "синьо-бяла" коалиция от либерали, секуларисти, националисти и профсъюзи.

Този паритет обаче не е по вкуса на премиера на Израел, още повече, че перспективите му за съставяне на коалиционно мнозинство след изборите също изглеждат на кантар. Всъщност досега няма социологическо проучване, което да е дало на "Ликуд" и близките до нея дясно-религиозни партии мнозинство в следващия Кнесет (тук от сметката изключваме националистическо-секуларната "Израел бейтену" на Авидгор Либерман, който всъщност, отказвайки да подкрепи кабинет на Нетаняху в рамките на миналия състав на парламента, се превърна в основната причина за провеждане на нови избори). Единствената утеха на Биби е, че Бени Ганц, който е основният му конкурент за премиерското място, е дори в по-слаба позиция от него (доколкото коалиция на бившия началник на Генералния щаб с левите партии също няма да е достатъчна за мнозинство).

Но за Нетаняху знаем, че не обича да оставя инициативата на късмета, на шанса или, не дай си Боже, на опозицията (неслучайно премиерът на Израел, въпреки че чудесно си даваше сметка колко непопулярен ход би бил това, предпочете преди няколко месеца нови избори пред възможността мандатът за съставяне на правителство да се озове в ръцете на Бени Ганц).

Затова Биби ще посети тези дни Владимир Путин в Русия: за да излъчи силен знак на израелските граждани от руски произход - около 10-12 процента от населението в Израел, опитвайки се по този начин да издърпа електоралното килимче изпод краката на Авидгор Либерман, за когото гласуват най-голям процент от руските емигранти в страната.

Затова Биби отново говори за анексията на израелските селища в Западния бряг: за да постави под натиск добре представящата се Йамина (коалиция от "Новото дясно" на Айелет Шакед и "Еврейски дом" на Рафи Перец), която разчита електорално включително на израелските заселници, така както и да обезоръжи "Еврейска сила", която отдавна зове за анексия на Западния бряг.

Затова Биби вчера помпозно отново размаха призрака на криещия ядрени площадки Иран: за да внуши, че левицата би била недъгава и беззащитна пред милитаризирания Техеран (е, тук имаше и друга причина - да бъде оказан натиск на американския президент Доналд Тръмп да не започва разговори с иранския му колега Хасан Роухани).

Затова Биби иска да бъдат инсталирани камери в избирателните секции в страната: за да парира ефекта от коалиционното явяване на арабските партии, фрустрирайки техните избиратели, така че те да повторят ниската си избирателна активност от предишния парламентарен вот.

Затова Биби извика председателя на либертарианската партия "Зехут", Моше Фейглин, обеща му министерски пост и широка употреба на трева за медицински цели само и само същият да не се явява на изборите, рискувайки да не прескочи парламентарната бариера, и да подкрепи Ликуд: за да не загуби бъдещето дясно мнозинство три-четири мандата, които вероятно ще се окажат ключови за конфигурацията на Кнесета.

Затова Биби е готов да експлоатира за вътрешно-политически и национални цели и Доналд Тръмп: дори с цената на имиджа на последния като "сключващ сделки" (понеже тътенът от срутването на американската инициатива за разрешаване на израелско-палестинския конфликт - т.нар. "Сделката на века" - вече се чува). Все пак американците преместиха посолството си в Йерусалим и признаха суверенитета на Израел върху Голанските възвишения (последното, в абсолютен противовес на международното право и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН).

Бенямин Нетаняху не оставя нищо на произвола на съдбата. И той се опитва да преодолее досадата на израелската публика от повтарящото се електорално упражнение, провокирайки вниманието й върху единственото нещо, което няма да я остави неутрално-пасивна: към него.

Понеже Биби знае, че когато изборите са сблъсък на "за" и "против" Нетаняху, той вече ги е спечелил.

Затова Бенямин Нетаняху е най-дълго служилият министър-председател на Израел: понеже чува музиката, знае стъпките и има партньори за танца. И притежава дълги ръкави, в които зайците се появяват направо с пейзажната си гарнитура: долините.