Психиатрите в изолатор! И те са луди

Въпросите, свързани с изтезания и нечовешко отношение в психиатрични заведения в България, често са обект на острия критики от европейски и национални правозащитни организации.

Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията е отправял сериозни препоръки към България относно състоянието на психиатричните институции, като подчертава, че продължаващото съществуване на някои от тях не е жизнеспособно.

Докладите основно посочват случаи на унизително и нечовешко отношение в българските психиатрични болници. Периодично се появяват оплаквания за лоши условия и отношение в някои центрове за психично здраве като връзване, предозиране с медикаменти, изолация от близки, лишаване от достъп до мобилен телефон.

Спряха делото за смъртта на пациент в психиатрията в Ловеч по искане на прокуратурата

След споразумение с "Медицински надзор" на съдената мед. сестра е наложена глоба

Всъщност по-широко се заговори за състоянието на психиатричната грижа в България, след като през 2017 г. Комитетът посещава няколко психиатрични болници и социални институции, които според стандартите на Конвенцията имат характера на затворени институции.

Иначе тежките изводи за състоянието на психиатричната грижа у нас са от около 25 години. 25 години продължаваща стигматизация и пренебрежение от страна на държавата.

По време на това свое посещение, Комитетът открива шокиращи практики, несъвместими със съвременните стандарти за грижа за хора с увреждания. Посочват се практики като изолация, връзване, включително с вериги, побои, различни практики на унижения и малтретиране, използване на лекарства за контрол на поведението и липса на рехабилитация, лоши материални условия.

Три години по-късно делегация на Комитета се завръща в България, за да провери част от същите и някои други институции. Промяна обаче няма, но пък отново темата ( за едно известно време) попадна в полезрението на обществото и медиите. Установено, че в някои от психиатричните болници у нас са настанени множество пациенти, които нямат повече нужда от лечение, но не могат да бъдат изписани, тъй като няма къде да живеят и липсва алтернативна грижа в общността.

Комитетът приема, че тези пациенти, макар формално да са били настанени доброволно, всъщност са де факто лишени от свобода. Комитетът подчертава, че създаването на психиатрична грижа в общността не просто би намалила хоспитализацията, а би довела до намаляване на риска от малтретиране.

И това не е въпрос на психиатричните институции, а на държавата. Има ли нужда да питаме дали е предприето нещо в тази посока?!

Лекарите подкрепят протеста на психиатрите за по-високи заплати

България е на последно място в ЕС по брой психиатри на 100 000 души населениe

Комитетът препоръчва на държавните власти да предприемат всички усилия, за да направят деинституционализацията приоритет, да осигурят условия за жилищно настаняване, които са базирани на места, които не са отдалечени, откъснати, изолирани. Те трябва също да имат достъп до набор от функционални и откликващи на нуждите на пациентите медицински и социални услуги.

За да бъде постигнато това, Комитетът препоръчва на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика да работят в тясно сътрудничество до постигане на тази цел. Комитетът изтъква още, че грубото отношение, унижението и малтретирането на пациентите е по-скоро правило, отколкото изключение. Подобни са и констатациите на Български хелзински комитет.

Според становищата пациентите не разполагат със заключващо се лично шкафче, както и нямат възможности за усамотение и лично пространство. Нито една от болниците не предлага подходяща защитена зона за разходки на открито, така че пациентите често са ограничени да прекарват до един час на ден на открито, когато е налице възможност за придружител.

Голяма част от медицинския персонал приближава или е на над пенсионна възраст и не се очакват нови попълнения. Броят на персонала в отделенията все още е недостатъчен, за да предложи необходимото ниво на индивидуална грижа и внимание, както и сформиране на мултидисциплинарен клиничен екип от психолози, социални работници и трудотерапевти.

В резултат на това, възможностите за психологически, трудови и творчески терапии и отдих в посетените болници са силно ограничени, като повечето пациенти просто лежат на леглата си или се скитат безцелно наоколо. Много пациенти не са били напълно запознати със своята диагноза и/или своето лечение и страничните му ефекти, нито очевидно са били достатъчно ангажирани в планирането на собственото си лечение.

Пациентите продължават да се изолират и да се ограничават механично и химически. От Сдружението на служителите в държавните психиатрични болници излязоха с остро становище за констатациите на БХК и обясняват, че са представени подвеждащи и неверни внушения. Те не отричат наличието на редица проблеми, но посочват, че са следствие от дългогодишни дефицити като хронично недофинансиране, остаряла материална база и липса на достатъчен персонал.

Всъщност няма как да се очаква адекватна грижа, когато в държавните психиатрични болници един лекар се грижи за 10 пациенти. В развитите държави съотношението персонал - болни в едно отделение за тежко болни е едно към едно до едно към три.

В 11-те държавни психиатрични болници към настоящия момент живеят около 300 души психично болни. От тях около 110 са пациенти извършили тежки престъпления като убийства и опити за убийства. Добре е държавата да се погрижи освен за пациентите и за тези, които ги обграждат, създавайки нужните условия и сигурност.

Психиатрична безпомощност

През 2020 година ни представиха проект на Национална стратегия за психично здраве 2020 - 2030 г. Тя бе приета едва в края на 2021 г. и през 2025 г. нищо не е направено

Доктор Цветеслава Гълъбова всеки път, при всеки доклад предупреждава за проблемите. Засега нейният глас и този на колегите й в държавните психиатрични болници остава глас в пустиня. Мнението й е, че Държавните психиатрични болници са на прицел и се обявява против практиката Комитетът против изтезания да ги проверява наравно със затвори, следствени арести и домове за хора с увреждания.

Според думите й проверките протичат с унизително отношение към работещите, с изричното изискване разговорите с пациентите да са насаме и припомня, че това са хора с психоза. При последната проверка психиатрите са критикувани, че прилагат единствения останал инжекционен медикамент, регистриран във всички страни по света.

Доктор Гълъбова поставя един важен въпрос - защо в психиатрията няма клинични пътеки. Оказва се, че психиатрите у нас са демонизирани, а реално държавните психиатрични болници са обезкървени от МЗ повече от 25 години, а това ги прави удобна плячка. Всъщност държавата и обществото продължават да изолират буквално и преносно психично болните, сякаш ако не говорим и мислим за проблема, той ще изчезне от само себе си.

Сатанизирайки психиатрите, грижата за болните няма да се подобри. Всъщност и психиатрите ни се оказват в изолатор - изолатора на държавната политика. Вдигне се малко шум по темата, някой депутат вкара законови промени, те пък се оказват не съвсем доизпипани и поредното проекторешение за подобряване на психиатричната грижа отива да трупа прах в чекмеджето. До следващия доклад.

И към момента проблемът се замита под килима, а професионалната общност оставя извън дискусиите ( освен от време на време на някое заседание на Здравната комисия в парламента). Така излиза, че държавната политика в сферата на психиатричната страда от биполярно афективно разстройство.

Страшното е, че се смята, че около 50% от нуждаещите се не получават нужната им специализирана психиатрична помощ. Всъщност психиатрията у нас не е престижна специалност, не е рейтингова и в нея няма пари. В този материален свят не е чудно, че студентите по медицина не изгарят от желание да специализират в изолатора на държавната политика.

Разбира се, че има проблеми в грижата за психично болните, но нека не забравяме, че те не са казионни пациенти. А в цялата ситуация с психиатричната грижа то всеки човек би си казал, че и психиатрите са малко луди ( колкото и грозно да звучи тази дума), че да продължават да работят по този начин при липса на адекватно финансиране и заплащане на труда им.

Нека не забравяме, че всеки може да се окаже в уязвимо психично състояние, та дано ги има психиатрите или както е по вазовски :"Лудите, лудите - те да са живи!". Защото и те работят под игото на държавата мащеха вероятно с много кураж и себеотрицание. Кога ли ще поемат по пътя на бунта?

Д-р Цветеслава Гълъбова: Не сме изроди и не изтезаваме болните

Към държавните психиатрии се отнасят като институции за принудително задържане