Вероятно мнозина злорадо потриват ръце в очакване 120-годишната партия да бъде споходена от нерадостната участ на безславно залязлата десница. За тяхно съжаление обаче вероятността за предизвестеното разцепление на БСП е минимална.

Независимо от появата на новият политически субект на президента Първанов - с малко неясен засега формален статут - процесите в лявото пространство дори отдалечено не наподобяват нито останалите в историята „сини мравки", отлюспвания, още по-малко прословутите Боянски ливади.

Друг въпрос е с какви поражения в електорален и най-вече в личен имиджов аспект ще излязат участниците в интригата БСП vs. АБВ.

Засега конфликтът между Георги Първанов и компания и Сергей Станишев и верните му партийци се развива преди всичко на вербална основа. И макар, че репликите стават все по-изнервени и остри - а с наближаването на евроизборите това неизбежно ще ескалира - те не разкриват някакви особени идеологически различия в двата лагера.

Дали поради по-солидния си политически опит или от увереността, че слабостите на опонента му са повече от достойнствата, президентът стои по-добре с тези словесни престрелки. А може би Първанов залага на факта, че от доста време в БСП тлее определено раздразнение към стила на ръководство на лидера, оглавявал партията най-дълго след Тодор Живков. Или на това, че капсулирането на партийния елит и все по-очевидното му отдалечаване от декларирания демократичен характер на организацията е благодатна почва за нова формация в лявото.

Вероятно щетите за Станишев (най-вече в лично качество, но не и без отражение върху БСП като цяло) щяха да са минимизирани, ако бе приел заявката за паралелна листа на Първанов с олимпийско спокойствие. Но и той, и най-близкият му кръг възприеха риторика, която много напомня уводна статия в „Работническо дело" от времето на процеса срещу Трайчо Костов.

Заклеймяването на врага с партиен билет като предател, заплахите от изключване на отцепниците само допълнително наля вода във воденицата на опонентите му. А основание за такова истерично вълнение на практика няма.

Първо - президентът Първанов още след напускането на поста недвусмислено показа, че няма намерение да пише мемоари или да участва в политиката „от последния ред". Второ - АБВ не е създадено вчера, че да се приема с такова учудване по-сериозното му излизане на политическата авансцена. Трето - на „Позитано" 20 би трябвало да са наясно, че колкото и леви гласове да им „открадне" новата формация, след евентуални избори в нейно лице БСП ще има по-скоро естествен съюзник, отколкото противник.

И не на последно място - ако огледа кръга около Първанов, човек с невъоръжено око ще открие не един и двама функционери (Румен Петков - изключение, потвърждаващо правилото), които през годините са „предали" партията майка, но не и лявата идея.

След прибързания словесен линч на „азбукарите" с червени книжки и заплахата за отлъчване, председателят на БСП няма печеливш ход преди предстоящия пленум. Много вероятно е форумът да се превърне не толкова в тест за отношението към преминалите в АБВ, колкото в лакмус за собствената му стабилност на върха на партията.

Истинското изпитание за Станишев обаче ще е предстоящият евровот. Именно на него избирателите (макар и не съвсем представително поради традиционно слабата заинтересованост на електората към този вид избори) ще покажат действително на чия страна са симпатиите на лявомислещите.

Въпреки, че БСП е във властта (а за нея това не винаги е здравословно) в очите на членовете и симпатизантите партията успя да натрупа немалко негативи. Мнозина от тях не успяха да приемат съюза с ДПС и най-вече с Атака, не малко така и не възприеха Орешарски като „нашият премиер", част от политиките на правителството не съвпадат напълно с очакванията на хората и приличат по-скоро на десни, отколкото на леви.

Самият Станишев държи в джоба си един коз - и това е председателският пост в Партията на европейските социалисти. Но не бива да разчита много на това, ако оглави листата за изборите собственолично. Срещу него на терена ще излезе опитният евроиграч Ивайло Калфин.

И тук идва моментът, че избирателят досега не се е интересувал в детайли, какви ги е вършил той в Европарламента в полза на България - решаваща роля ще изиграе това, което каже, че е правил по хода на кампанията. А претендентът на АБВ, не може да му се отрече, умее да говори.

Песимистите може да разглеждат появата на паралелната листа за изборите за ЕП като предвестник на разцепление в БСП. Оптимистите обаче биха го изтълкували като оздравителен процес. Та нали и със създаването на Движение 21 на Татяна Дончева в партията не настъпиха прогнозираните от някои катаклизми.

Наличието на фракции и течения е традиция в партията от самото й създаване. Наистина сега за първи път вътрешнопартийната досега опозиция на избори ще тича в съседната писта. Но не е изключено освен, че ще осигури на левия избирател наистина право на избор, без да го принуждава да върви против убежденията си или да гласува с отвращение, появата на алтернативи да възвърне демократичния диалог на „Позитано" 20.

За това трябва да помисли червеното политбюро преди предстоящия пленум. За да не се окаже все пак, че АБВ са само първите букви в азбуката на един по-продължителен процес.