9 май 1950г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, прочита декларация, в която предлага създаване на единна европейска институция, свързана с производството на въглища и стомана. Една година по-късно шест европейски държави подписват договор на базата на това предложение. Учредява се първият формат на Европейската икономическа общност - предтечата на днешния Европейски съюз.
Едва пет години по-рано Европа е притисната от руините на сгромолясалия се "Хилядолетен райх", продължил само 12 години, но създал доста главоболия на най-стария континент. Сринати градове, парализирани икономики, обезкървено население и общества в амок - това представляват повечето европейски държави непосредствено след края на Втората световна война (поне тези, които остават да съществуват, защото Литва, Латвия, Естония, Хърватия и Словакия изчезват от картата на Европа, а Германия е разделена на четири окупационни зони плюс "независим" Саар).
Но дори това не е най-страшното. Болшевишките варвари от Червената армия са стигнали до Берлин и Виена и в следващите години ще потопят Източна Европа в мрак, а на Запад, макар налагането на комунизъм да е избегнато, левичарските влияния дълго ще тресат обществата. Оказва се, че самото съществуване на европейската цивилизация е поставено под голяма въпросителна - толкова голяма, колкото не е била от хунските нашествия насам.
Европейското обединение за въглища и стомана (в комбинация с плана "Маршал" за следвоенно възстановяване) дава началото на възкръсването на Европа. Само за няколко десетилетия западната й част се превръща в място на свобода и благоденствие. Това се случва благодарение на факта, че "бащите на Обединена Европа" (Робер Шуман, Шарл дьо Гол, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и др.) намират правилната за онзи момент политическа формула - християнски фундамент, надграден с демокрация и свободен пазар. Същата формула дава онази устойчивост на западноевропейските общества, с която те категорично надделяват над съветския модел, наложен в Източна Европа и дочакват неговото разпадане преди три десетилетия.
Поводите за тази ретроспекция са два: денят на Европа и поредицата от глупости, които сегашните европейски "лидери" произведоха през последните дни и седмици. Да започнем с мрънкането на някакъв европейски Комсомол по повод една конференция в София. Да минем през идеята еврофондовете да се обвържат не с обективен критерий като БВП на глава от населението, а с нечия мъглява преценка, доколко в дадена страна се спазват европейските ценности. И да стигнем до кулминацията в "шоуто на евроидиотите" - председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер откри паметник на Карл Маркс в родния му град.
За всяка идиотщина може да се говори и пише много, но днес като че ли най-важното е да обърнем внимание защо се стигна дотук.
От декларацията на Шуман насам, свободният пазар донесе благоденствие. Демокрацията донесе свобода. Отстъплението от християнските ценности обаче (особено видимо през последните две десетилетия и особено отчетливо в сравнение с визията на "бащите основатели") доведе до морална деградация и залитане към левичарство (основно в Западна Европа, в Източна - нещата са по-различни). Днешна Европа прилича на късната Римска империя - несравнимо по-богата и по-мощна от околните варварски племена, но и вътрешно разяждана от леност, разврат и (политически) ексцентричности.
Онези, които предвиждат края на Европа обаче, дълбоко грешат. Нашата бяла, християнска, европейска цивилизация е надживяла какво ли не - варварски набези, арабски халифат, османски нашествия, религиозни междуособици, Наполеонови войни, два световни конфликта, нацистки експеримент, комунистическа диващина... Ще надживее и днешните безумия на културния марксизъм и политическата коректност, и отърсила се от вътрешни проблеми, ще тържествува над външните си врагове. Когато (не ако) се върне към корените си. Към националните традиции, съчетани в общото християнско наследство. Началото вече е поставено от новите "бащи на Европа" (Орбан, Качински, Курц). Скоро щафетата ще премине и в други страни.
Честит Ден на Европа!
Хирам
на 15.05.2018 в 17:10:38 #7леле мале какъв турлюгювеч! това ли преподавате на децата бе хора!? малее !? глупости на търкалета, направо не ми се влиза в този спор! 9 май е денят на Победата на Червената армия, но той и наша победа, защото близо 30 хил български офицери и войници заплатиха с кръвта си тази победа и измиха позора върху челото на България нарисуван от царските офицерчета, известна част от които съвсем, ама съвсем заслужено нахраниха прасенцата по ловеч, скравена, белене и др. туристически дестинации за н е г о д н и ц и ! От статията акцентирам върху това за бялата християнска Европа, за да поздравя автора за тези думи, тук не е сам и намери доста подкрепа. за русофобията си обаче - не. А пастираните от циник мунди щуротии подминавам с презрение - писаници от някакъв безроден червей, незаслужаващ друго, освен презрение
borislav-chakarov
на 14.05.2018 в 09:32:09 #6Civic Mundi, ти си малоумен!
katolu52
на 12.05.2018 в 08:46:30 #5Социолог - турист- царче - консерватор - какво още там беше, да - офицер - наследник ... ще коментира такива въпроси, да, псевдоразмисли на един псевдоексперт
Civic Mundi
на 10.05.2018 в 15:25:50 #409 MAY 2018 Алексей Игоревич Лебедински* Наистина много ме боли да говоря за това, но съм длъжен заради всички онези, които дадоха живота си за да живеем ние ... А на тези, които не си спомнят или не искат да знаят и да си спомнят, аз се чувствам длъжен да им напомням всяка година. За огромно мое съжаление, на всеки 9-ти май за пореден път през последните години моята Русия, осеяна с руски знамена и панделки, символи на „победобесието“, отново ще забрави за много важни, световно значими и истински неща. Отново ще забрави, че всъщност е нямало никаква Отечествена война единствено между Русия и Германия, а беше Втора световна война, в която против фашизма се биха 40 страни, война, която СССР без своите силни съюзници Великобритания и САЩ никога не можеше да спечели. Моята Русия отново ще забрави, че първи Великобритания и Франция обявиха война на Хитлер през септември 1939 г. след нападението на Германия срещу Полша. Ще забрави и как Сталин завзе другата част на Полша, окупира балтийските страни и в същата тази 39-та година нападна Финландия, как параноичният тиранин Джугашвили до 22-ри юни 1941 година поддържаше страстно приятелство с нацистите, подпомагайки ги със суровини. Русия отново няма да си спомни и няма й да разсъждава защо загубихме повече от 25 милиона души в тази война (за всеки убит нацист са загинали повече от 7 руски войни) ...Русия отново ще забрави за отрядите ни зад граница и новобранците, които едва завършили училище, бяха пращани на най-предната линия, за да отблъскват огъня от пушките на двама или трима наши противници, а когато някои от другарите им паднеше мъртъв, вземаха пушката му, готови за стрелба ... Русия няма да си спомня и за това колко зверства и изстъпления извършиха нашите войски по време при превземането на Берлин - изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани (Не искам да бъда голословен. Моята леля – Вере Лебединская, която от самото начало на война, едва 16-годишна става медицинска сестра, помага на стотици ранени войни на бойното поле, стигайки чак до Берлин, където е видяла с очите си зверствата на нейните бойни другари, заради които плакала безпаметно със седмици, след което пожелала да остане още две години в града, включвайки се в неговото възстановяване, за да изтрие този позор)… Защо Русия няма да си спомни, защо иска да забрави? Защото е отровена от лъжи в продължение на десетилетия, защото дори понякога да се чувства горда, по-често изпитва срам и се чувства гузна заради своите предци. Защото моята Русия и нейните хора не са в състояние да признаят вината си, да понесат своите грешки, а настоящите правителства дори не са способни да поискат извинение за своите глупаци дипломати. Но това е друга тема. Най-обидно е, че моята зомбирана Русия няма да си спомни и на този 9 май за истинските ветерани, участници в тази ужасна война, които никога не се почувстваха на този ден щастливи, те не подскачаха от въодушевление и не избухваха в смях, а тихо си спомняха ужаса, страха , болката, смъртта, те не обичаха да говорят за това, а ако някой ги помолеше да разкажат свои спомени, те не разказваха много – внимателно подбираха моментите и думите – такива бяха времената, не можеше да се каже цялата истина – почти същото е и сега. Спомням си как ветерани седяха тихо с чаша водка и парче черен хляб, изгубени в болезнени спомени, докато младите хора, които не са помирисвали барут, се забавляваха ... Така че 9 май - не е празник за нас, това е празник за тях, за тези, които се биха, в чиито очи и досега има горчивина, скръб и болка. А за нас това не трябва да бъде просто формален повод за празнуване, за веселие, напротив. Още повече, когато виждаме пренебрежителното отношение на правителството към единиците останали живи участници в тази жестока война – обидата трябва да бъде толкова голяма, че да не може да намери място в нито едно човешко сърце, защото те умират от глад, бедност и забрава 9 май - Ден на Памет, Скръб и Благодарност, дълбок поклон на всички, които са участвали и загинали в тази ужасна война срещу фашизма и нацизма - руснаци, британци, поляци, евреи, беларуси, казахи, грузинци, арменци, татари, американци, австралийци и много други ... християни, будисти, мюсюлмани, евреи - всички, които са победили злото. И аз вярвам, че по специален начин сега, в това срамно за Русия време, ние трябва да се преклоним пред нашите братя украинци, тъй като всеки пети от тях е отдал живота си в борбата срещу фашизма. И аз, като гражданин на Русия, безкрайно се срамувам от това, което сега извършва окупирало се днешното престъпно руско правителство в Кремъл, към тези, чиито предци, които заедно с нашите предци бяха един до друг в окопите, в танка, които на едно бойно поле са дали живота си в битката с общото Зло. Това не може да бъде повод за веселие. Може да бъде само повод за Памет и Скръб. За да не се повтори никога случилото се. Да ги уважаваме, да им благодарим, да им поискаме прошка и да ги помним. Никога да не ги забравяме. Не ги забравяйте! Заради децата, заради живота, заради бъдещето. Иначе всичко отново ще се повтори и тогава ще бъде по-жестоко. Помнете! Помнете! Помнете!
borislav-chakarov
на 10.05.2018 в 14:35:59 #3И е най-малко очевидно хейтърско и соросоидно да говориш за "Денят на Европа" без да споменеш "Денят на победата", без който, колкото и да злобееш си остава факт, нямаше да я има Европа....
borislav-chakarov
на 10.05.2018 в 14:33:20 #2Браво, Митко, ти отново не ме разочарова. Напълни една страница с баналности, манипулации и откровени лъжи. Като тази за свободния пазар и демокрацията. В съвременния ЕС това се празни думи. Демократично се счита само либералното и джендерасткото. А свободният пазар означава да продаваме на източноевропейците боклуци, ама по-скъпо. Какво благоденствие, какви пет лева? А и кога най-сетне ще видим списък на тия прословути "Европейски ценности"? Щото засега са само ислямски и бежански ценности. Не се припознаваме в тях. Силна дума си казал: "Размисли". Да ама те са по-силите на някой дето може да мисли, а не като теб - да хвърляш антикомунистически и антисоциалистически лозунги без покритие.
Кастело Белведере
на 09.05.2018 в 18:34:02 #1"Началото вече е поставено от новите "бащи на Европа" (Орбан, Качински, Курц). Скоро щафетата ще премине и в други страни." Тъй де. Белозлатко откога тича и загрява край тъчлията по шорти. Марешки и той взе да си съблича анцуга.