Редовен кабинет – стъпка към преодоляване на кризата

Вътрешната политика у нас никога не е изглеждала толкова хаотично колкото в момента. След развалянето на т.нар. сглобка (кабинетът "Денков - Гарбиел") политическият процес у нас се движи стремглаво надолу. Със сигурност сред голяма част от българските граждани съществува усещането, че в момента всичко се разпада и нищо не се съгражда. Ето защо проблемът с ниската избирателна активност е напълно обясним и разбираем.

Не беше въобще трудно да се предположи, че ако сглобката не издържи, то това, което сега ни се случва, ще е неминуемо. Докато все още предишното редовно правителство съществуваше, дефицитите и на обществено, и на политическо ниво можеха да бъдат преодолявани чрез използването на институционален подход и институционална култура от страна на политическата класа. След като обаче вече сглобка няма, няма и рецепта за преодоляване на кризата, в която се намира страната сега, защото това не е някаква каква да е криза, а криза на легитимността.

Сигнали, говорещи в тази посока, има предостатъчно. Всички значими политически формации на последните предсрочни парламентарни избори загубиха електорат, и то сериозно. Кризата на легитимността не подмина и ДПС, формация с абсолютно твърд електорат от около 350 хил. гласа. От този електорат ДПС де факто не може да загуби никаква част, затова пък партията се разцепи 50:50 на институционално равнище и по същество няма идея как да излезе от новата, напълно непозната досега, ситуация за нея.

Формацията "Величие", чиято поява в парламента беше един от сигналите за задълбочаващата се криза на легитимността, беше отнесена от същия този проблем, въпреки че той я изведе до парламентарно представителство. Друга една формация, която се доближи до бариерата от 4% - МЕЧ - може да последва съдбата на "Величие", дори още преди да е попаднала в парламента при евентуални нови предсрочни избори. МЕЧ също е един от сигналите за кризата на легитимността, но и също може да бъде пометена от нея.

Сега поради липсата на рецепта за излизане от настоящата безизходна ситуация и ГЕРБ, и ПП/ДБ търсят път едни към други. Като всеки иска да постигне това по своя начин. Така да се каже партньорите от парламентарното мнозинство в 49-то Народно събрание се опитват, в някаква форма, да възстановят сглобката. Разрушеното обаче трудно се съгражда отново или направо може да се каже, че е невъзможно.

В момента дори ГЕРБ и ПП/ДБ да успеят да намерят път едни към други с втория или третия мандат (чрез по-малка формация), то евентуална нова сглобка със сигурност би имала още по-ниско ниво на легитимност в сравнение с кабинета "Денков - Габриел". Изводът от всичко това е, че проблемът със задълбочаващата се криза на легитимността трябва да бъде осъзнат и базовата цел на всяка една политическа идея или политическо предложение да има като основен замисъл преодоляването на този проблем.

Парламентарният модел не е изчерпан. Избирателната система работи. Възможността за формирането на мнозинства на развитието и напредъка съществува. Говоренето в обратната посока на всичко това не помага за излизане от кризата, а напротив - задълбочава я. Това, което действително липсва в нашата страна е коалиционна култура. И последният остатък от нея си отиде с разпадането на правителството "Денков - Габриел". Същностният въпрос сега е как тя да бъде възстановена. Ако това се случи ще бъде поставено и началото на изхода от кризата на легитимността.

След началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна разделенията в българската политическа среда се задълбочиха. Този проблем съвсем не е характерен само за нашата страна. Само тук обаче неговото действие е толкова силно, че е трудно да се намери ефективно противодействие. Решението на това конкретно обстоятелство е в преодоляването на по-малките разделения с цел противодействие на по-голямото. Този подход вече веднъж беше приложен и даде резултат. Разбира се, отново става въпрос за кабинета "Денков - Габриел". Както вече стана дума този кабинет или негов аналог е трудно да бъде възпроизведен. Подходът обаче, който трябва да бъде използван, както и всички детайли, които трябва да бъдат взети предвид, следва да се аналогични на тези, които бяха отчетени преди и по време на създаването на кабинета "Денков - Габриел".

И тук е ред да стане дума и за ИТН. Това е единствената формация, която подобри резултата си на предсрочните парламентарни избори. С малко, но все пак... Именно поради това обстоятелство те сякаш остават в страни от кризата. Не се цепят, нито се разпадат. Трудно е да се каже, че са в подем и че могат да се развият като голяма формация. Подобно очакване би било несъстоятелно дори само затова, защото ИТН вече бяха голяма формация и сами отказаха да останат такава. Сега обаче, от гледна точка на институционалното състояние на държавата, е от значение настоящата стабилност на ИТН, а не присъстващите или отсъстващите перспективи пред тях.

ИТН вече присъства и в Европейския парламент (ЕП), където е част от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Тази фракция в ЕП има напълно ясна геополитическа ориентация. Тя подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Украйна и разглежда Русия като агресор и като заплаха за сигурността в Европа. Дори новите членове в ЕКР (ИТН е нов член) трябваше да подписват декларация в подкрепа на Украйна и украинския народ. Де факто на европейско равнище ИТН са определили своята позиция. Сега остава да направят това и на национално ниво.

За момента обаче по-скоро изглежда, че ИТН все още не са се отърсили от стремежа си да бъдат екстравагантни. Така например, те застават до "Възраждане" в искането за провеждане на т.нар. референдум за запазване на лева. Казват обаче, че те са за въвеждане на еврото и на хипотетичен референдум биха призовали да се гласува срещу лева. В подобен тип поведение има много екстравагантност и малко или направо никаква логика. Нелогично е да си здрав и да искаш да се разболееш, за да се излекуваш.

Ако обаче ИТН успеят и на национално ниво да се определят, така както са се определили в ЕП, то тяхната стойност в българския политически живот може значително да нарасне в случай, че се стигне до връчване на третия мандат, което вече е сигурно. Разбира се, няма как да знаем дали президентът Радев точно на тях би го връчил. Ако обаче го получат и ако вече са се определили, то шансът за формиране на редовен кабинет значително би нараснал. Далеч няма да е сигурно, че ще има редовно правителство, но шансът за такова би бил реален.

При появата на такава ситуация взаимодействието между ГЕРБ и ПП/ДБ ще стане възможно посредством ИТН. И сега двете по-големи формации общуват помежду си, но не взаимодействат. ГЕРБ приемат поканата за разговори на ПП/ДБ и заедно с това продължават да твърдят, че няма да дадат подкрепа нито за втория, нито за третия мандат. На този етап това са тактически ходове. Никой не иска да носи вината за евентуални нови предсрочни избори.

Излизането от тежката криза на легитимността минава през изкарването на поне един пълен мандат от редовно българско правителство. В момента обаче сме много далече от подобна хипотеза. Дори и да се състави кабинет в рамките на сегашното 50-то Народно събрание или на следващото 51-во, то за пълен мандат би било немислимо да говорим. Но и от дълбока криза изведнъж, като с магическа пръчка, няма как да се излезе. Всяко едно редовно правителство обаче ще е стъпка в тази посока. А няколко малки стъпки могат да осигурят крачката, която да ни изведе пред голямата цел.