РезИлюция

Идва от "резил" и "резолюция". По повод приетата миналата седмица от Европейския парламент резолюция относно принципите на правовата държава и основните права в България.

Резилът е за инициаторите - българските евродепутати Радан Кънев и Елена Йончева. Но не защото са "наклепали" България пред "Европа", а защото крайният резултат е различен от вероятните им намерения.

Обвиненията към двамата, че са злепоставили България, са неуместни. Европейските институции не са външно тяло за страната ни, която като член на ЕС е поела ангажименти за спазването на определени принципи. Всеки гражданин на ЕС има право да постави пред Европарламента въпрос дали в страната му се спазват принципите и договореностите, свързани с членството в ЕС. Това е все едно депутат от българския парламент да инициира дискусия за проблеми в своя избирателен район и местните хора, под влиянието на локален патриотизъм, да го обвинят, че е "наклепал" региона им пред централната власт (и респективно, пред цяла България). Проблемът е другаде.

Тандемът Кънев - Йончева искаше да прехвърли на европейски терен дебатът за върховенството на закона у нас, като темата е основен мотив за продължаващите вече месеци наред антиправителствени протести. Да получи потвърждение от Брюксел, че критиките на опозицията и протеста към управляващите в София са уместни и справедливи. И в крайна сметка го получи, но на много висока цена - засилване на антиевропейските настроения сред българските граждани (или поне сред онези, които са се поинтересували в подробности за съдържанието на резолюцията). А това със сигурност не е желано нито от Кънев, нито от Йончева.

За какво става дума? На пръв поглед, приетият текст е благоприятен за онези, които подкрепят каузата на протеста. В резолюцията се съдържат констатации като:

1. изразява дълбока загриженост, че остават нерешени някои системни въпроси в съдебната система, установени от Европейския съд по правата на човека и Венецианската комисия, по-конкретно за разпоредбите, свързани с Висшия съдебен съвет и главния прокурор - и по-специално липсата на ефективни механизми за отчетност и на функциониращ контрол чрез взаимозависимост и взаимоограничаване по отношение на тяхната работа;
2. изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; (...) отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала "Апартаментгейт", скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в "Росенец" и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те - взети заедно - говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България;
3. изразява дълбока загриженост от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските органи да насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи, включително чрез правилно прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и чрез отмяна на наказателноправните разпоредби срещу клевета;
4. изразява недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация; изразява твърдо убеждение, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава, и подкрепя правото на хората да протестират мирно; осъжда всяка форма на насилие срещу мирни демонстрации; (...)осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията по време на протестите през юли, август и септември 2020 г.; призовава българските органи да гарантират пълно, прозрачно, безпристрастно и ефективно разследване на действията на полицията;
5. подчертава необходимостта българското правителство в сътрудничество с Комисията да гарантира по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на Съюза, и незабавно да реагира във връзка с опасенията, че пари на данъкоплатците се използват за обогатяване на кръгове, свързани с управляващата партия;

Тези констатации недвусмислено означават подкрепа за протестната кауза. В същото време обаче в резолюцията са вмъкнати и редица други текстове, което биха настроили мнозинството българи срещу "европейците, които само ни се месят и ни казват какво да правим". Например:

1. осъжда нехуманните условия в българските затвори, констатирани от Европейския съд по правата на човека, включително наличието на пренаселеност, лоши санитарни и материални условия, ограничени възможности за дейности извън килиите, недостатъчно добри медицински грижи и продължително прилагане на ограничителни режими в местата за лишаване от свобода;

Как мислите, дали подобно твърдение се приема радушно в общество, където доминиращата нагласа е, че присъдите стават все по-леки, а условията за тяхното изтърпяване - ненужно комфортни (при това за сметка на данъкоплатците)? Общество, в което вероятно повече от половината съжаляват за премахването на смъртното наказание...

1. осъжда всички случаи на слово на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи - въпрос, който продължава да буди сериозна загриженост; призовава органите да реагират енергично при случаи на слово на омразата, включително от страна на високопоставени политици, да засилят правната защита срещу дискриминацията и престъпленията от омраза и ефективно да разследват и подлагат на наказателно преследване тези престъпления; (...) призовава българските органи и длъжностни лица да осъждат категорично всички актове на насилие и слово на омразата срещу малцинства;

Още един повод да се говори за Европейския съюз като за "еврогейски" и да се припомня с носталгия за "бай Тошовото време", когато нямаше София прайд, но имаше бой с вериги*.

1. изразява съжаление за атмосферата на враждебност срещу хората от ромски произход в някои населени общности, особено срещу онези, които е трябвало да напуснат домовете си след протестни събирания, насочени срещу техните общности, в няколко селища; изразява съжаление във връзка с тормоза и насилственото прогонване от домовете на роми в района на Войводиново;

Да, точно "в десетката" на болните теми. А конкретно във Войводиново двама цигани бяха пребили жестоко военнослужещ.

1. отбелязва решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г. относно несъответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията на България; изразява съжаление, че това решение възпрепятства България да ратифицира Конвенцията;

Само напомням, че парламентът отказа да ратифицира Истанбулската конвенция след изключително остро и мащабно обществено брожение.

1. счита, че е необходимо да се премахне дискриминацията срещу лица, основана на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност, както в законодателството, така и в практиката във всички области;

Или другояче казано, джендър политики в действие.

1. изразява дълбока загриженост от предложените изменения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел; тези изменения биха създали силно враждебна среда за организациите на гражданското общество със статут на общественополезни организации, които получават чуждестранно финансиране, и има риск да влязат в противоречие с принципа на свобода на сдружаване и правото на неприкосновеност на личния живот;

Забележете - неправителствени организации с чуждестранно финансиране. Популярното разбиране за което е - родоотстъпници, продали се на чужди интереси.

Общо взето, всички измерения на ляволибералния "културен марксизъм", чиито проявления у нас се възприемат само от сравнително малобройни градски либерални кръгове и срещат тоталното неприемане (а нерядко и активен отпор) на останалата част от нацията. Та, тези измерения сега се появяват във формата на критики от Брюксел.

И за да бъде фиаското пълно, стигаме и до "чершката на тортата". Въпреки положените от Радан Кънев (а вероятно и от Елена Йончева) усилия в резолюцията да не се споменава за "македонско малцинство", и този особено болезнен за българското общество въпрос не е подминат. Вярно, не се споменава изрично, но в бележка под линия, отнасяща се до вече посочената т.15 (засягаща малцинствата) е спомената незаконната организация ОМО "Илинден". Което малцина биха приели спокойно.

Изобщо, ако обикновеният българин си направи труда да изчете подробно резолюцията, най-вероятно ще реагира с цветисти псувни по адрес на "европейските джендъри". А това със сигурност не е била целта нито на Кънев, нито на Йончева.

Резолюцията бе оформена и приета с гласовете на лявата част на европейския "либерален консенсус", който управлява ЕС (социалисти, либерали, "зелени:", крайна левица). Дясната му част в лицето на ЕНП отказа да се включи в общия хор, но тук проличаха лицемерие и двойни стандарти, защото по-рано европейските християндемократи не само че подкрепиха аналогични обвинения срещу Унгария, но и замразиха членството на партия "Фидес". Но Виктор Орбан е "лошото момче" на Европа, докато Бойко Борисов е "послушен" в международен план - това отдавна го знаем...

Поуката от тази история е, че когато се опитваш да ангажираш странични хора в твоя кауза, е редно да калкулираш и техния интерес. Няколко европейски политически семейства, чиито представители у нас са в опозиция, подкрепиха усилията на протестиращите, но не изпуснаха случая да вкарат и своя дневен ред. Който, видно е, не коресподнира с очакванията на българското общество. Да, мнозинството българи подкрепят протеста, но в същото време мнозинството българи не подкрепят ляволибералните тенденции, които се налагат в Западна и Северна Европа, а още по-малко са съгласни да приемат тези тенденции да ни бъдат спускани "служебно" от Брюксел. Все неща, които е добре да бъдат осмислени, за да няма "каква я мислихме, пък каква стана"...

*През 80-те години на миналия век хомосексуалистите се срещат не в гей-клубове, а по градските тоалетни. Там те често стават жертва на самоорганизирали се младежи, които ги налагат с метални вериги. А като цяло, толерантността към хомосексуалистите в днешното българско общество е несравнимо по-голяма от тогава.