Представянето на иранския президент Хасан Рохани е в ярък контраст в сравнение с това на неговия предшественик Махмуд Ахмадинеджад. През последните няколко години президентът на Иран проведе срещи с малки групи журналисти по време на откриването на Общото събрание на ООН. Събитието се превърна в една депресираща рутинна, коментира „Вашингтон поуст".

Махмуд Ахмадинеджад - облечен в неговият емблематичен изтъркан костюм - се разхождаше и говореше с гръмки фрази за опасностите от американската хегемония, отричаше Холокоста и се отнасяше с присмех към поканените гости. В края на мандата му имаше една промяна: костюмите му станаха по-хубави.

В противоположност на него Рохани пристигна навреме, елегантно облечен в религиозни одежди и разговаряше интелигентно и точно по-всяка дискутираната тема. Единствената му забележка беше против т.нар Иранофобия и помоли медиите да посетят Иран и да представят реалната картина на страната на света.

"Ядреният въпрос може да бъде разрешен в много кратък период от време " заяви Рохани, което показва изненадваща степен на оптимизъм за един въпрос, който се оказа изключително труден. "Светът иска да се увери, че нашата програма е мирна и ние искаме да допринесем, за да получим това доверие".

Срещата бе извън протокола, но той позволи някои от отговорите му да се оповестяват публично. Рохани говори убедително за щетите от санкциите върху иранските граждани, които са лишени от храна и лекарства. Той заяви, че както Съединените щати така, Иран са направили грешки, но те са в миналото и изрази надежда за по-добри отношения.

Някои са склонни да вярват, че Рохани е прагматик. "Умерен" е подвеждащ термин за главата на квази-теократичен режим. Той иска да сложи край изолацията на страната му, въпреки това остава неясно дали той има право да действа от името на своето правителство. Когато иранците отхвърлиха предложението на Белият дом за кратка среща с президента Обама, Рохани обясни, че той „по принцип" няма проблем, но заяви, че това е " чувствителен въпрос " и че това щеше да е първата подобна среща от 35 години насам, а е необходима адекватна подготовка . Възниква въпросът, ако Рохани не разполага със свободата да се здрависа с Обама, дали той разполага със свободата да преговаря за ядрената сделка.

В иранското правителството участва Революционната гвардия, чието политическо влияние нарасна през последните десет години. Нейните членове имат войнствено отношение по всички външнополитически въпроси. Те също се възползват от санкциите, защото бизнесът е единственият път за търговия и контрабандата. Може би най- окуражаващо за Иран е публичното обръщение на върховния лидер Али Хаменей към Революционната гвардия, в което той заяви, че нейната основна роля е националната отбрана, а не националната политика.

Опасенията на САЩ относно властта на Рохани могат да бъдат решени само с течение на времето и то чрез действия от страна на Иран. Но иранците вероятно също имат своите съмнения относно политиката на американския президент Барак Обама . В крайна сметка, новият ирански президент проява желание за сътрудничество по ядрения въпрос в замяна на облекчение на санкциите, осакатяващи страната му. Но ще може ли Обама да облекчи тези санкции?

Върху Иран са наложени десетки санкции. Някои от тях са въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност, други са решения на Европейския съюз, актове на Конгреса и други все още са изпълнителни разпореждания на американския президент. Обама може да отмени едностранно само последните, които са възможно най-леки. Най-тежки са санкциите, преминали през Конгреса и ще бъде най-трудно да се отменят.

На теория е възможно да се разработи рационален процес, който да изисква конкретни действия от Иран, подлежащи на проверка и проверки от инспекторите, след което може реципрочно да се облекчат санкциите от страна на САЩ. Но това ще изисква рационализъм от страна на Конгреса, което е фантазия днес. Най-вероятният сценарий е, че всяко споразумение с Иран, независимо от съдържанието му ще е отхвърлено от републиканците. Марко Рубио и 10 други сенатори смятат, че дори Иран да демонтира голяма част от нейната гражданска ядрена програма и се превърне в либерална демокрация, нито една от санкциите на може да бъде облекчена.

Администрацията на Обама е наясно с другата страна на американското правителство. Голяма част от мачо-реториката срещу администрацията на Обама се състои от обвинения за твърде меко отношение спрямо Иран. Реално остава неясно дали Иран може да сключи ядрена сделка и също толкова неясно дали САЩ ще могат. Вероятно Рохани и Обама си задават същия въпрос.