Румба е най-бавният танц сред латиноамериканските танци, наричан „танцът на любовта". По време на танца партньорите извършват характерни, сложни, но и много красиви фигури и стойки.

В състезателните танци Румба се смята за почивката между другите ритмични латиноамерикански танци. Танцува се винаги трети подред. На музиката се брои: два - три - четири - раз; „раз" се пропуска като стъпка, той служи за „удължаване" на самия танц, което води до усещане за продължителност, нежност и пълнота в движенията.

Стъпките са бавни, но краката трябва да са „заключени" т.е. опънати.

Нещо подобно става и в нашия политически танц. Лека-полека научаваме официално за едни или други събития, за които народът отдавна говори, че

  • МВР началникът имал фриволни постъпки в недалечното минало
  • Назначил свое протеже за главсек, щото много било хубаво от обикновен милиционер да израснеш, особено ако имаш доказани качества
  • После, поради умора, въпреки заслугите го освобождават от поста
  • Разпространява информацията за безспорните успехи във всички дейности на ведомството и най-вече в борбата с организираната престъпност
  • Изненадващо пропяват хора от системата за политически чадър, за съмнителни финансирания
  • После някак на шега наред с другите реформи и нововъведения, чист световен принос в тази професия, политическият ръководител, отговарящ за МВР като член на кабинета, зарязва сградата, в която е настанен и провежда едва ли не оперативни разработки на фронта, от които се пораждат безброй въпроси, сред които най-главните са - това ли му е работата, няма ли други служители за тази дейност, кого е питал, на кого се е отчел, не можа ли да го направи в сградата на ул. „ 6 септември", каква точно конспиративна информация е била получена, защо подаваше на час по лъжичка признанията си
  • - Като е толкова добър професионалист преумореният главен секретар, защо е бил арестуван.
  • - За какви точно ченгесарски номера говори премиерът
  • - Държавният глава онемя ли от разкритията и от кога знае за тези провали на политика и хора, които е назначавал

Навремето известният наш писател Анастас Павлов започваше книгата си „Славното момче" така: „Руменчо-о-о-о-о-о-о-о-о-о-о, с толкова о-та можеше да се напише три пъти думата Ориноко и да останат две в запас".

Днес се питаме дали не е добре да се обърнем към Руменчо-о-о-о с - „Оплеска я, Омаскари се, останалото е Оставка!

А другите „славни момчета" нямат ли сили за уволнения и за размисъл дали са подходящи за постовете си и какви оценки ще им напишат скоро преподавателите и екзаминаторите от Брюксел.