Когато за първи път публикувах „Новата студена война", миналия февруари, получих много критики за избраното от мен заглавие.
Но онова, което веднъж е изглеждало ексцентрично, днес е съвсем обикновено.

Така започва статията си във Financial Times - "Западна Европа=втора Финландия? Не позволявайте това!" - авторът на „Новата студена война" Едуард Лукас.

Отношенията между Русия и Запада навлязоха в период на крайно недоверие и взаимна ненавист.
Нещо повече, след войната с Грузия, употребата на израза „студена война" вече не изглежда преувеличение, а е твърде меко описание на настоящото положение.

Русия ясно ни показа, че се готви за употреба на военна сила срещу друга държава; Западът й показа, че няма да се бори с военни средства, а ще отговори на предизвикателството единствено със символичен протест.

Някои от лидерите на ЕС като френския президент Никола Саркози, например, може да са видели в края на войната триумф.

Етническото прочистване в тези територии, всъщност, не е завършило. От руска гледна точка, урокът след грузинската авантюра е прост: приключихме с всичко това!

Новините от последните седмици, свързани с руските военни учения на флотата в близост до Великобритания, най-значителните военни маневри от времето на Варшавския договор, повдигнаха два важни въпроса, които се нуждаят спешно от отговори: какво точно възнамерява да прави Русия и как следва да й отговорим?

Простият, но и погрешен отговор на първия въпрос би бил такъв: Русия просто иска да си премери мускулите със Запада в отговор на прекаленото му месене във външната политика на света и разполагането на противоракетни системи в, едва ли не, задния двор на Русия.

За разлика от 90-те години, колкото и да ни се струва невероятно, то днес ще ни се наложи да уважим и приемем руските интереси.
Такава политика вероятно е по-добра, но ще има и своите жертви, сред които: пожертването на Грузия, сериозни пречки пред разширението, а вероятно и съществуването като цяло на НАТО, премахване на системите ПРО, даване специален статут на руското население в Прибалтика и Украйна и допълнителни облекчения на Русия.

Но по-сериозната вреда от допускането да бъде изградена наново Съветската империя (макар и в по-демократична форма) ще е поставянето на цяла Европа под тежката зависимост от руския газ и по този начин всички тези държави ще изпаднат в положението на Финландия.

Всичко уж е съвсем невинно и в интерес на самите страни. Но чрез политически фигури като бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер и помощта от 4 млрд. британски лири за Исландия, от политическите и икономически лобита постепенно се стига дотам всяка страна да мисли предимно за своите интереси и по-малко за своите предполагаеми съюзни на запад.

Опитите в отговор на всичко това да се постави Русия в изолация са погрешни: комуникацията с режима биха показали параноичната му и склонна към рискове природа.

Това ще бъде сигнал и към замогващите се руски бизнесмени. Финансовата криза върна на сцената някои бивши знакови фигури като Александър Лебедев, част от КГБ, който днес открито критикува агресивната политика на страната си.

Но ние бихме могли да затрудним Русия в опитите й да ни застраши. На първо място по важност стои нуждата да преосмислим енергийната си политика.

Либерализмът, за който претендират някои днес, би бил чудесен, ако нямахме срещу себе си подобни монополисти.

Ако ЕК може да накара „Майкрософт" да се откаже от позицията си на монополист в своята сфера, то какво пречи същото да направи и „Газпром"? Не само като инструмент на външната политика на Кремъл, но и от гледна точка на самите фиксирани чудовищни цени и мръсните номера да забавим конкурентите в състезанието (например отказът от тристранен достъп до газопроводите).

Всяка компания от ЕС, която работи с „Газпром", може да намери себе си на подсъдимата скамейка съвсем скоро, вероятно е въпрос дори на  броени дни.

Сега е моментът заетите във финансовата сфера да се покажат като защитници на основните ценности на Запада - честност, прозрачност, неподкупност, за да се противопоставим на държавите-крадци, чиито компании са свързани с властта и узаконяват спекулативната политика да купиш евтино и продадеш скъпо.

Финансовата криза, засегнала редица западни държави, има и своите предимства. Това е повишеното внимание към банковите операции. Вече не е възможно да отидеш, примерно, в австрийска банка, с куфарчето с пари и да оперираш просто така с тях.

Всички тези мерки няма да са достатъчни, за да спрат престъпните режими и да ги откажат от изпълнение на плановете им. Но те ще бъдат ясно послание: на провокациите ще отговорим с финансови санкции, а това ще бъде твърде лошо за вашия бизнес. Да им дадем добър урок, от който да бъдат принудени да се поучат в бъдеще.

Необходимо е да побързаме, тъй като Шанхай, Дубай и Мумбай, новите финансови центрове, амбициозно се превръщат в сериозни конкуренти на Лондон и ще откраднат клиентите му.

Имаме предимството да предлагаме най-ниските цени за последните 5 години, а въпреки затрудненията, почтеността ни е пословична. Да направим правилния избор, докато още имаме с какво да търгуваме.