Случаят "Скрипал" и последвалите реакции далеч надхвърлиха клишираното обяснение "всяко чудо за три дни". Дипломатическият скандал, който се разрази между Русия и Великобритания, отекна в целия свят. България, естествено, нямаше как да остане незасегната и трябваше да вземе отношение по казуса.

Българското правителство излезе с решение, в което се изразява солидарност с Великобритания, но няма да се експулсират руски дипломати, тъй като са необходими още доказателства за руската намеса в отравянето на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия. Така нашата страна, за разлика от повечето държави-членки на ЕС и НАТО, не изгони руски дипломати от своята територия.

Правилно ли бе това решение? Защитен ли бе в максимална степен българският национален интерес?

Отговорите на тези въпроси могат лесно да ни вкарат в клопката на антагонизма "русофилство-русофобство". А къде точно е българският интерес в конфликта между Русия и Великобритания и къде започва фаворизирането, било на Русия, било на нашите съюзници, за сметка на България, е наистина деликатен момент.

Една сравнително малобройна, но гласовита обществена група настояваше България ефективно да се солидаризира с Великобритания и останалите ни съюзници и да експулсира поне един руски дипломат. Правеха се исторически аналогии от преди две десетилетия, когато правителството на Иван Костов, при далеч по-неблагоприятно геополитическо позициониране на България (страната ни още не бе член нито на ЕС, нито на НАТО), прояви куража да изгони руски дипломати за шпионаж. (Същото правителство, в рамките на един мандат изгони и турски дипломати за намеса във вътрешните ни работи, а също принуди френското правителство да отзове шефката на визовата служба в посолството на Франция у нас мадам Натали Коломбел - за недопустимо отношение към български граждани).

Само че има една подробност. Навремето Иван Костов изгони конкретни лица за конкретни действия срещу България. А сега трябваше да се гонят руски дипломати "по квота" и "за идеята" (нещо като "символичната война", която Царство България обявява на САЩ и Великобритания в края на 1941-ва година). Ако нашите служби имаха данни срещу някого, нямаше да се чака отравянето на Сергей Скрипал. И нали никой не си представя външният ни министър Екатерина Захариева да привика руския посланик и да поиска оттегляне на n на брой служители на посолството, като той сам си избере кои да бъдат?

Нека да разгледаме и другата ситуация. Решението на българското правителство по този случай има огромна обществена подкрепа (88% по данни на агенция "Галъп"). Но тази подкрепа не означава автоматично, че това решение е правилно.

Ако Бойко Борисов имаше политическата воля да застане плътно до нашите съюзници (и да се конфронтира с Русия), нямаше да търси "безспорни доказателства", а щеше да действа, както при екстрадирането на Абдуллах Буюк в Турция, например. Очевидно такава политическа воля няма, а има притеснение (или направо страх). Явно все още е пресен споменът от февруари 2013г., когато първият кабинет "Борисов" бе свален от власт след улични протести, зад които стоеше "дългата ръка на Кремъл". И при такива обществени настроения управляващите решиха, че е по-добре да избягват открита конфронтация с Русия, защото биха могли отново да паднат от власт и да бъдат заменени с едно напълно зависимо от Москва правителство. Което, със сигурност, би било по-зле за България.

Дали Русия щеше да реагира така, ако бяхме изгонили един или няколко нейни дипломати? Най-вероятно не (поне не само заради този случай). Но остава неприятното усещане, че българското правителство, без да е пряко зависимо от Москва, се оказва заложник на доминиращите русофилски настроения у нас. И няма готовност да "играе твърдо" срещу Русия, когато това се налага, независимо че разполага с подкрепата на съюзниците от ЕС и НАТО.

Що се отнася до обвиненията. че с това решение България поставя под въпрос лоялността си към съюзниците и принадлежността си към Запада, то тези обвинения са твърде пресилени. Експулсирането на дипломати има по-скоро символичен ефект (а води и до реципрочно връщане на български дипломати), докато решението за изграждане на "Северен поток 2" например, в доста по-голяма степен подкопава "единството на Европа спрямо външната политика на Русия". И не е ли най-малкото лицемерно, редица западни държави да гонят руски дипломати, а в същото време "Газпром" да е основен спонсор на Шампионската лига по футбол? А България е потвърдила и лоялността си към съюзниците, и европейската си принадлежност в много по-голяма степен в момента, когато спря проекта "Южен поток".

В заключение: трябваше ли България да гони руски дипломати заради случая "Скрипал"? Като че ли да, но не е фатално, че не го направи. Русия със сигурност ще (ни) предостави втори шанс...