През последните години се наблюдава нарастване на напрежението в целия регион на Близкия Изток, като се включат държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както Судан, Мавритания и Сомалия, които са често свързвани с региона, тъй като имат силни езикови, етнически, исторически и културни връзки с него, според коментар на компанията INEGMA Consultancy за стратегии и управление на риска.

Напрежението се свързва с терористични атаки, въстания и войни. Никога не е имало период в най-новата история на света, при който ситуацията в този район е била толкова опасна. Може да се каже, че проблемите в региона не са нови, но има нови фактори, които променят ситуацията спрямо през последните десетилетия. Най-важната от тях е намаляване на ролята на Съединените щати.

Ако ситуацията бъде анализирана, САЩ нямаше участие в борбата срещу "Ал Кайда" в Ислямски Магреб, където Франция изигра решаваща роля. До този момент Вашингтон отхвърля всички покани за намеса в конфликта в Сирия. В момента ислямистки групи, свързани с „Ал Кайда", засилват присъствието си в региона.

За много наблюдатели е недопустим фактът, че Руският флот има присъствие на сирийското крайбрежие и провежда маневри и доставки на оръжие за сирийския режим. Впрочем вчера генералният директор на руската държавна оръжейна компания "Рособоронекспорт" Анатолий Исайкин заяви, че Русия продължава да доставя зенитно-ракетни комплекси за Сирия.

В региона на Персийския залив размерът на флота на САЩ беше намален с два самолетоносача. В Афганистан САЩ скоро ще започнат изтеглянето си на военния контингент, който се очаква да изцяло да напусне страната до края на 2014 г.

Ако проектът за съкращаване на бюджета за отбрана на Съединените щати до $ 600 млрд. долара бъде приет, очаква се присъствието на САЩ в региона да се промени. Американски високопоставени лица говорят за нова стратегия и нови приоритети - пренасочване към Азия и намерение за намаляване на участието в конфликтите в Близкия Изток. Това ще доведе до увеличаване на влиянието на Иран като доминираща сила в региона и ще задълбочи политическия хаос в Сирия.

В продължение на много години администрацията на президента Махмуд Ахмадинеджад многократно призовава САЩ да напуснат региона - по-специално Персийският залив - и да позволи на страните от региона да гарантират собствената си сигурност.

Първоначалните прогнози предвиждаха срив на режима в Иран от наложените икономически санкции, но в настоящия момент ключово влияние оказват икономическата ситуация в САЩ и промяната на приоритетите във външната политика на Вашингтон.

Преди десет години над 200 хиляди американски войници бяха разположени в региона и присъствието на руски или китайски военноморски кораби бе минимално.

Ситуацията сега най-добре може да бъде описана като преход от екстремна интервенционна политика на администрацията на Джордж У. Буш към екстремна политика на не намеса на администрацията на Барак Обама. Някои регионални високопоставени лица наричат тази политика "изолационна". Общото мнение е, че САЩ трябва да имат умерена позиция, при която да се прилагат колективни усилия, без едностранна намеса или напълно изключване.

Други специалисти смятат, че новата тенденция на изолация във външната политика ще позволи на арабските страни да контролират ситуацията при регионални катаклизми. „Арабската пролет" позволи такива страни като ОАЕ (Обединени Арабски Емирства) и Катар да демонстрират своите способности в ръководената от НАТО коалиция срещу Либия, което доведе до свалянето от власт на Кадафи. Европейските съюзници също ще поемат отговорност, въпреки икономическите проблеми. Тази тенденция продължава и при конфликта със Сирия, където арабските страни поемат част от тежестта, и Мали, където африканските войски имат все по-голямо участие.

Възходът на американски фигури като сенатор Рон Пол и въздействието на движението „Чаената партия", които са застъпници за намаляване на участието на САЩ в международните въпроси и страната да се концентрира върху вътрешните си проблеми, е сериозен индикатор за промени, които се разглеждат с безпокойство от някои държави в Близкия Изток.

Държавите-членки на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив вероятно ще приемат американската стратегическа промяна с огромно безпокойство. Евентуалното намаляване на влиянието на САЩ може да даде възможност Иран да се превърне в ядрена сила. Съществува вероятност Вашингтон да се занимава пряко с проблемите в Иран, заобикаляйки ключови съюзници от Персийския залив. Страните-членки ще бъдат принудени да се обърнат към Изтока за гаранции за сигурност и е вероятно Индия и Китай ще бъдат облагодетелствани.

Ясно е, че САЩ е в стратегическо отстъпление от региона, както и за момента не поема ангажименти за бъдеща намеса в конфликти в района на Близкия Изток. Ако рестрикциите във военния бюджет на САЩ бъдат напълно приложени, това ще удари ключови елементи от бойната мощ на САЩ - военновъздушните сили, флот и специални операции.

Ефектите ще бъде не само регионални, но и глобални. Използване само разузнавателна информация на съюзниците и използването на бойни безпилотни самолети само ще отслаби позициите на САЩ.

Има много въпроси, свързани с въздействието на американската външна политика и международни приоритети на Вашингтон, които трябва да бъдат разгледани от администрацията на Обама. Вярно е, че агресивни и едностранни действия често водят до проблеми и войни, но също така и безразличие и предпазливост, понякога води до нежелани проблеми и войни.