Чудо ли беше това или просто трябваше най-после да се случи?! След 962 дни президентът Румен Радев свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Поводът произтече от нарастващото напрежение в Близкия изток, конфликтът между Израел и иранските проксита - "Хамас" и "Хизбула" и сухопътната операция на израелската армия в Южен Ливан, където именно се намира инфраструктурата на "Хизбула". Съобразно българското законодателство КСНС се свиква най-малко веднъж на три месеца. Това е отбелязано в чл. 5, ал. 2 от Закона за КСНС. Спазването на Закона за КСНС в доста голяма степен затруднява президента Радев.

Трудно бихме могли да открием такъв период от неговото присъствие в президентската институция, през който той да е бил напълно стриктен спрямо нормативните изисквания за КСНС. Сега след като се проведе заседание на Съвета, новината по-скоро е, че такова е имало, а не толкова темата и въпросите, които бяха разисквани, и информацията, която излезе от разискванията.

Освен за редовни КСНС може да се свиква и за извънредни заседания. Това е установено в чл. 5, ал. 3 от закона, където излишно е посочено, че извънредните заседания се свикват и провеждат по решение на президента. Или казано с други думи, нормативният акт разграничава задължителните изисквания към държавния глава и полето, в което той може да взема решения съобразно собствената си преценка. Законът за КСНС дава възможност на президента, в случая Румен Радев, да надгражда върху базата, заложена в законодателния акт. През последните вече над 3 години публичната среда у нас силно се нуждае от стабилизиране и надграждане. Използването на всяка една възможност за това би било добре дошло. Още повече, че трайната политическа нестабилност корелира пряко с националната сигурност и състоянието, в което тя се намира.

Друга важна особеност във връзка със Закона за КСНС, може би най-важната, е, че той произлиза от текста на самата Конституция. Става дума за чл. 100, ал. 3 от Конституцията. Това е записано в преходните и заключителните разпоредби на закона. Пак там е записано, че изпълнението на Закона за КСНС се възлага на президента на Република България. Така всички инструменти, свързани с КСНС, са възложени на държавния глава и той единствено трябва да спазва закона, за да бъде органът жизнен, полезен за националната сигурност и предлагащ адекватни решения в полза на обществото и цялостното функциониране на държавата.

Освен от закон дейността на КСНС се регламентира и от вътрешни правила за неговата работа. В чл. 3, ал. 1 от тези правила се казва, че в началото на мандата на новоизбраното Народно събрание парламентарните групи уведомяват президента на Републиката за своя представител в състава на Консултативния съвет. Т.е. има ясни изисквания и към парламентарните формации, които се изпълняват коректно. Това ще рече, че Съветът е в готовност и може да заседава винаги, стига президентът да пожелае. В Закона за КСНС изчерпателно са посочени всички лица, които са членове на органа. Става дума за председателя на Народното събрание, премиера, други представители на изпълнителната власт, професионалното ръководство на отбраната и шефовете на разузнаването.

Спокойно може да се каже, че нормативната база за функционирането на КСНС е много добра, напълно изчистена и съвършено ясна. Легитимна причина за неспазването й не може да има. А създаването й е замислено така, че да могат да се осъществяват срещи в институционален формат между законодателната и изпълнителната власт. Съвсем естествено е това да става при президента, който е надпартийна фигура и олицетворява единството на нацията.

Впрочем ключовите цели на органа са свързани с постигането на политическо съгласие и единодействие по темите на сигурността и отбраната на страната. Българската отбрана сега се намира в преход. Протича модернизация, но има и проблеми относно т.нар. некомплект. За да се преодолее той, е необходимо привличането на повече млади хора, които да работят в армията като офицери, сержанти и войници, така че да се запълнят свободните работни места във Въоръжените сили. Дори само заради тези теми КСНС трябваше да заседава много по-редовно, за да могат да се намерят подходящи и приложими решения на проблемите на българската отбрана.

Част от информацията, която излезе от това заседание, беше свързана с въпросите на отбраната. Стана дума, че средствата за отбрана трябва да вървят към 2.5% от БВП. Това обаче вече е консенсусна тема. Ако президентът желае да се присъедини към този консенсус, то той има други инструменти за това, включително и конституционно описани. КСНС не е формат за подкрепа на постигнат консенсус, а за изковаване на консенсуси, с активното участие на държавния глава, по теми, които са в основата на националното единство и институционалната стабилност. Отказът на президента Радев да провежда редовни заседания на КСНС определено кореспондира с ролята му на изразител на единството на нацията и ако не я ликвидира напълно, то най-малкото сериозно я проблематизира.

Колкото до отсъствието на пряка заплаха за България като следствие от военните действия в Близкия изток, то такава наистина няма. Едва ли е необходима разузнавателна информация, за да се стигне до това заключение. Потенциалните опасности, свързани с миграционен натиск или тероризъм, са налице. И тук именно е важно компетентните български институции да са в готовност и бързо да могат да елиминират всяка потенциална опасност, ако такава започне реално да се развива. Ако някъде по веригата има пропуски и луфтове, то отново възниква въпросът за твърде редките свиквания на КСНС, откакто Румен Радев е държавен глава на Републиката.

Разбира се, няма как да сме убедени, че секторът за сигурност щеше да е в по-добра кондиция, ако КСНС заседаваше поне веднъж на 3 месеца, както изисква законът. Щяхме да знаем обаче, че се полагат повече усилия в тази посока, което би дало и по-големи шансове за реализирането на една по-последователна и адекватна политика по отношение на сигурността.

Българските институции трябва да могат, въз основа на качествена информация и професионален анализ, да предвидят развитието на военните конфликти и в Близкия изток, и този на Русия в Украйна и съобразно това да формулират и да провеждат политиката по сигурността. България е част от два добре организирани и институционализирани съюза - ЕС и НАТО. Тези членства са ключови особено във време като сегашното, характеризиращо се със силно влошена среда на международната сигурност. Националната ни сигурност е част от съюзната сигурност. Страната ни трябва да е готова както да получи допълнителни способности по съюзна линия, така и да предостави такива на други страни и региони в Европа, ако възникне такава необходимост.

Освен вече споменатите потенциални опасности, като следствие от ескалацията в Близкия изток, може да се отбележи поне още една. Иран е седмият производител на суров петрол в света. Засега динамиката в цената на тази суровина е слаба. Пазарът на петрол е глобален, доставките се извършват с танкери. Източници на петрол винаги могат да се намерят. Въпросът е, че транспортните коридори трябва да са свободни. Проблем може да се появи единствено, ако бъде затруднено придвижването на танкерите. На този етап няма непосредствени изгледи за възникването на подобна ситуация. При определено развитие на военните действия в Близкия изток обаче потенциално такъв проблем може да се появи. Ето защо в българските компетентни институции трябва да се мисли и за това. Ако пък ни се размине - толкова по-добре.