Месец и половина след падането на Кабул талибаните категорично са заели мястото си начело на Афганистан. В материал за френския вестник Le Figaro историкът и ислямолог Лина Мур Нехме проследява причините за идването им на власт и обяснява защо според нея заплахата от талибаните тегне също и върху съседен Пакистан.

През 1977 г. генерал Зия ул-Хак завзема властта в Пакистан и налага шериатски наказания, включително убиване с камъни на прелюбодейци и изнасилени жени. А в съда две свидетелства от жени са равносилни на едно свидетелство от мъж. Превратът е организиран от деобанди мюсюлмани, които твърдят, че преподават в ислямисткото училище в гр. Деобанд, Индия. От тази мисловна школа произлизат талибаните и таблигите, чиито джамии са развъдници на джихадисти. Таблигите са отговорни за ислямизирането на значителни региони, включително и във Франция. Именно на тях йорданският мафиот Абу Мусаб Заркауи дължи призванието си на джихадист, който го направи основател на ал- Кайда в Ирак, основното ядро ​​на ДАЕШ или Ислямска държава.

Деобандите умножиха медресетата в Пакистан, за да възпитат новото поколение според техните идеи. Тези семинарни училища плащаха на родителите да им поверяват децата си. По -големите можеха да поемат до 10 000 деца. Бившият шеф на ЦРУ Джеймс Улси пише, че тези медресета "учат децата да мразят шиитите, евреите, християните и всеки, когото смятат за неверник. Нещата, които някои от имамите им казват, особено за шиитите, евреите, хомосексуалистите и вероотстъпниците, призовават по същество за геноцид ". В същото време Зия помагаше на едно малцинство от джихадисти да дестабилизират тогавашния светски афганистански режим.

Между 1933 и 1973 г. крал Мохамед Захир Шах напълва Афганистан с училища и го пренася в съвременната ера. Жените са освободени от носенето на бурка и забраната за излизане. Захир трансформира конституционната монархия в парламентарна, разрешава свободата на печата и опозиционните политически партии, включително комунисти и ислямисти. По време на неговото управление Афганистан преживява безпрецедентен икономически и културен бум. Но през 1973 г. се подлaга на операция в Европа, където остава и да се възстановява. Братовчед му Мохамед Дауд Кан се възползва от възможността да го свали с помощта на комунистически офицери. Той премахва монархията, налага еднопартийната система и се обявява за държавен глава, ръководител на правителството, министър на външните работи и главнокомандващ на армията.

През 1978 г. е свален на свой ред от комунистически преврат, организиран от Нур Тараки, Бабрак Кармал и Хафизула Амин. Тараки беше държавен глава, а другите двама се редуваха като премиери. Новата власт стартира програма за аграрна реформа, която поставя на колене големите земевладелци, които притежават по -голямата част от страната. Властта се бори с лихварството и отглеждането на наркотици, забранява браковете на малки момичета и ги включва наравно с момчетата в обширна програма за изкореняване на неграмотността.

Моллите, големите земевладелци, търговците, лихварите и трафикантите на опиум се съюзяват, за да организират джихадистки бунт с помощта на Зия.

Афганистанските джихадисти бяха съперници и резединени, често заети да се бият един срещу друг. Те не бяха харесвани, защото защитаваха интересите на герои, мразени от хората. Така че те нямаха шанс. Освен ако американците не бяха направили за тях това, което направиха в Иран, когато през 1953 г. ЦРУ свали популярния премиер Мохамед Мосадег, за да даде абсолютна власт на шаха. Операцията е била извършена толкова добре, че в продължение на години световната преса говореше за спонтанен бунт... докато не се появи разсекретен доклад на ЦРУ, който показа, че този преврат е резултат от раздаването на подкупи и на пропаганда, вкл. дезинформационни брошури, изработени в офисите на ЦРУ и разпръснати със самолет.

Зия се обърна към американците за афганистанските джихадисти. Според Робърт Гейтс, бивш шеф на ЦРУ, Картър се е съгласил на 3 юли 1979 г. да им окаже "помощ с пропагандата и други психологически операции в Афганистан; създаването на канал, който им позволява да изпращат съобщенията си по радио до афганистанското население, използвайки услугите на трети страни; и помощ за афганистанските въстаници, директно или чрез други държави, под формата на парични средства или невоенни провизии". Тази помощ скоро стана военна и включваше не само разпределянето на оръжия, но и учебни лагери и изграждането на укрепления като тези на Тора Бора. Американците платиха милиарди долари и убедиха саудитците да платят колкото тях.

Тази нелегална операция бързо дестабилизира режима. Тараки призова Съветския съюз за помощ. Напразно. През септември Амин, който го смяташе за твърде слаб, го свали и го уби. И той се зае да потуши бунта на ислямистите чрез мащабни арести и убийства. За да се противопостави на техните фетви, той каза, че революцията от 1978 г. е вдъхновена от принципите на исляма и е спонсорирана от моллите от Джамиат ул-Улама Афганистан, които обявяват за легитимно убийството на ислямисти в условията, в които се намира страната.

Афганистан обаче продължи да изпада в хаос. През декември съветските войски преминаха границата, убиха Амин и го замениха с Кармал. Тази инвазия позволи на афганистанските ислямисти да изтъргуват имиджа си на нетолерантни, подкрепяни от най -мразените хора в страната, за този на революционери (тъй като не се знаеше, че дължат популярността си на американската дейност и пари).

С помощта на ЦРУ и пакистанските тайни служби палестинският "брат мюсюлманин" Абдулла Аззам основава Мактаб ал-Хадамат (МХ), глобална мрежа за набиране и обучение на доброволци за джихад в Афганистан. Неговият ученик Осама бин Ладен се присъединява към него, а саудитското кралско семейство му отваря вратите на саудитските джамии, където проповядва , събира дарения и набира привърженици. Богатите в Персийския залив му плащат зекят (религиозен данък) за финансиране на афганистанския джихад.

Аззам и Бин Ладен воюват за джихад в Палестина и Афганистан, но също така и срещу всички съществуващи режими, като целта им е да ги заменят с халифат. През 1989 г., когато Съветският съюз обяви изтеглянето си от Афганистан, те решиха да не разпускат МХ, а да го използват в този глобален джихад.

Създаването на ал-Кайда е първото следствие от американската помощ за афганистанските ислямисти. Второто е раждането на талибанското движение в деобандийските медресета, построени от Зия за децата на афганистанските бежанци.

Подобно на ал-Кайда, талибаните имат глобални амбиции, тъй като от 1996 г., когато взеха властта в Афганистан, те наричаха своя лидер "халиф" и "повелител на правоверните". Това означава, че един ден той ще принуди всички мюсюлмани по света да му се подчинят, както направи с афганистанците. Очевидно Бин Ладен е бил съгласен, тъй като му е сътрудничел. В замяна молла Омар го упълномощава да направи Афганистан светилището на ал- Кайда.

След атентатите на 11 септември 2001 г. американците нападнаха Афганистан и унищожиха движението на талибаните, повечето от които избягаха в Пакистан. Там най-мощните деобанди издадоха фетви срещу армията си и благословиха терористите, които се биха с нея. И граничната провинция Хайбер Пахтунхва излезе на открит бунт срещу пакистанската държава.

Тази провинция е огромна: 35 милиона жители, повечето от които симпатизират на талибаните. Афганистан има претенции към нея, тъй като в миналото е била афганистанска. Следователно не би било изненадващо новият афганистански режим да обмисли присъединяването й, предвид приятелствата, които има там. Това анексиране би улеснило по-нататъшното анексиране на целия крехък Пакистан, който е втората най-многолюдна мюсюлманска държава в света. И който притежава атомна бомба.