Врагът отвътре

Българският Хелзинкски комитет написал писмо до Брюксел, за да напомни, че у нас няма признати еднополови бракове и други ЛГБТИ+!%№ права и в този смисъл, България не е подходяща за домакин на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА). Това е институция, в която работят около 900 високоплатени специалисти, заедно с които перманентно ще се настанят тук и още толкова високоплатени лобисти, което би могло да превърне София във важен център на фармацевтичния пазар и да й даде място на картата на европейската политика. 90% от служителите отговорили в проучване, че ще напуснат, ако Агенцията се премести в София. Те искали Амстердам. Това в някакъв смисъл е разбираемо - Амстердам е по-голям и по-хубав град. Но служителите напълно са отхвърлили и възможността да се преместят в Букурещ или Варшава - последната, от личен опит твърдя, е по-хубава от Амстердам или най-малкото напълно съпоставима с него.

Оказва се, че не е достатъчно да предоставяш подходяща инфраструктура и да спазваш законите на Съюза. Оказва се, че не всичко е бизнес, че има ценностен дебат и не може да се третира като равна една страна, която не споделя правилните ценности. Тоест всичко, което либералите упорито повтаряха в последните години - че няма консервативно-либерален сблъсък; че либералната демокрация е равно отдалечена от всички идеологии; че мултикултурализмът означава мирно и хоризонтално организирано съжителство на различни култури, при което никой не налага ценностите си на другия - всичко това се оказа лъжа. Ние бяхме прави. Бяхме прави, че ще има ценностен сблъсък; бяхме прави, че либералната демокрация е органично устроена да фаворизира лявото; бяхме прави, че доминиращата култура е заплашена. И това е съвсем елементарно и очаквано наглед. Всяка култура цени себе си повече от другите - иначе нямаше да съществува, а да се претопи в тях. Затова културите и техните наративи са в непрестанна конкуренция. Вие ще кажете: но защо доминиращата европейска, юдeo-християнска, хетеросексуална култура губи това състезание? Нали на нея принадлежат повече хора? А ние живеем в демокрация и мнозинството трябва да има превес?

Безалтернативност

Обратно на интуицията, изобщо не е така. Нашата култура от сравнително скоро исторически е издигнала за свой идол толерантността. Веднъж спечелила състезанието в световен мащаб, тя решава че може просто да го приключи и да даде мир и благоденствие на всички различни, като ги направи равни. Така разсъждават много победители, които не разбират психологията на победените. Когато доминиращата култура прави отстъпки на маргиналните култури, те не виждат това като акт на великодушие, а като проява на слабост.

И те веднага използват толерантността, за да се наложат. Например - ако ЛГБТ организациите (които дори не включват всички ЛГБТ хора, а само онези от тях, които желаят да се затворят в маргинално общество) започнат да изнудват България, че трябва да приеме еднополовите бракове в името на 3% от служителите на Агенцията по лекарства, за да може да приюти институцията и да не изпада от играта, то най-логичното за България е да се съобрази, за да може да продължи напред. Ако 90% от служителите на Агенцията са леви и прогресивни елитисти, образовани и разглезени в либерални университети и изпитват неприязън към "изостаналите" България и Полша, то ЕС трябва да стане заложник на 810 специалисти, които ще му бъде евентуално трудно да замени веднага и затова ще се съобрази и ще разположи Агенцията не там където е най-изгодно за европейския данъкоплатец, а където местната култура е достатъчно либерална и прогресивна за вкуса на служителите.

Тиранията на малцинството

Можем да разгледаме и по-крайни случаи. Ако мюсюлманите могат да ядат само храна, която е халал, а християните и атеистите нямат претенции, много по-лесно и ефективно е производителите да правят всичката храна халал и ние всички да се съобразяваме с диетата на малцинството. Ако трансполовите хора искат да използваме полово неутрални местоимения, много по-лесно е да изоставим "той" и "тя", защото така ще сме сигурни, че няма да обидим никого, дори трансполовите да са 0,1%. Така се получава така наречената "тирания на малцинството", което в рамките на толерантна и демократична среда, ако действа като шумен, претенциозен и организиран блок, може винаги да се налага над тихото, кротко и дезорганизирано мнозинство.

Толерантността не е върховно постижение на нашата цивилизация, а симптом на нейния упадък. Римската империя не е загинала в епична битка с варварите. Тя е била велика, но уморена цивилизация, чиято последна останала ценност е била толерантността. Рим никога не е "падал", той просто е бил завзет и трансформиран отвътре от новите доминиращи варварски етноси и култури, които са били постепенно интегрирани в него в продължение на столетия.

Не смятайте, че вашата численост, която (засега) е най-голяма, ще предпази и съхрани културата ви. Не се заблуждавайте, че демокрацията сама ще защити интереса на мнозинството, ако то не действа организирано в свой интерес. Изборът пред нашата култура е да управлява или да бъде управлявана.

Текстът на Тончо Краевски е написан за сп. "Мисъл" и го публикуваме със съгласието на автора.