Войната в Газа е безкрайна, защото никой не желае нейния край

Представяме ви анализ на последните развития във войната в Газа и възможните изходи от нея, изготвен от военния анализатор на най-четения израелски вестник Haaretz, Амос Харел, който представя поглед отвътре (от Израел) на този стар и неразрешим конфликт. Материалът е публикуван във водещото американско списание за външна политика Foreign Affairs. 

Само два месеца след като се ангажира с поетапно прекратяване на огъня с Хамас, израелският премиер Бенямин Нетаняху възобнови войната на страната си в ивицата Газа. На 18 март самолети на израелските военновъздушни сили атакуваха военни обекти, убивайки повече от 400 палестинци, включително над 300 жени и деца, според контролираното от Хамас министерство на здравеопазването в Газа - опустошително голям брой дори по по-ранните стандарти на войната.

Краткотрайното примирие позволи освобождаването на 30 заложници, взети от Хамас по време на ударната атака срещу Израел на 7 октомври 2023 г., както и репатрирането на осем починали пленници. Миналата седмица израелското правителство предложи възобновяване на примирието в замяна на връщането на още 11 заложници и още 16 тела.

Но дори Хамас и Израел да постигнат ново краткосрочно споразумение за спиране на военните действия, Газа едва ли скоро ще види истински мир.

След ужасяващото клане на 7 октомври, което отне живота на около 1250 израелци, Нетаняху преследва две цели с военните си операции в ивицата - освобождаване на всички заложници и унищожаване на Хамас. Но тези цели не могат да бъдат постигнати едновременно: Хамас отказва да се присъедини към мирен процес, който включва неговото собствено унищожение, и докато Израел е ангажиран с този резултат, оцелелите лидери на Хамас имат мощен стимул да държат заложници, за да възпират израелските атаки, които могат да ги убият.

Това означава, че дори ако прекратяването на огъня се възобнови, Хамас вероятно ще забави освобождаването на всички заложници, Израел вероятно ще намери начини да избегне преминаването през фази, които позволяват на Хамас да запази властта, и всяка сделка може отново да се разпадне в последните си етапи. Нетаняху все повече вярва, че започването на военни действия се отплаща. Използването на сила в края на краищата отслаби Иран и осакати значително неговата ливанска милиция "Хизбула".

И докато екипът на бившия президент на САЩ Джо Байдън се опита да овладее израелските ескалации, Нетаняху има по-благосклонен съюзник в лицето на президента Доналд Тръмп. В знак на близостта на двамата лидери - и важността за Нетаняху да запази приятелството си с Тръмп - израелският премиер се втурна към Вашингтон в неделя, за да се види Тръмп за втори път от три месеца. Чувствайки се насърчени, израелските военни по същото време предложиха широкообхватен план за повторно окупиране на Газа, а ултрадесните партньори на Нетаняху още по-уверено предлагат експулсиране на повечето жители на Газа.

Остава донякъде неясно обаче дали Нетаняху е готов да осъществи най-големите мечти на своите политически партньори. Той трябва да обмисли позицията на Тръмп, колкото и да е променлива, и дали израелската армия е в състояние да започне скъпа, дългосрочна операция в Газа. За момента най-добрият вариант за израелския премиер вероятно е да следва среден път, който запазва възможностите му отворени и поддържа убеждението на съюзниците му, че той е на тяхна страна - и този среден път включва продължаване на операциите в Газа.

Когато Израел започна война в Газа преди 18 месеца, имаше почти единодушно съгласие сред израелците, че Хамас трябва да бъде елиминиран. Но скоро стана ясно, че двете военни цели на Израел - освобождаването на заложниците и унищожаването на Хамас - не могат да бъдат постигнати в една и съща времева рамка. Дори да се приеме, че е възможно да се изкорени Хамас, терористична партизанска организация, която все още разполага със значителна подкрепа сред хората в Газа, това ще отнеме години.

Нетаняху има нужда от война. Израел – не

Какво означава стратегията на Тел Авив да контролира територии от чужди държави и как помага тя сега на израелския премиер

Израелските заложници обаче нямат такова време. Според анализ на The New York Times между октомври 2023 г. и началото на март 2025 г. 41 заложници са загинали в плен. Някои умират от глад, болести и убийства, а други загиват случайно в резултат на израелските военни операции. Тези заложници, които се завърнаха в Израел от Газа през последните месеци, описаха, че са били държани в изключително тежки условия: много от тях са били държани оковани в тунели с малко храна и без медицински грижи, а някои съобщават, че са преживели мъчения.

Тъй като Израел не даде ясно приоритет на едната цел пред другата, той все още не е постигнал нито една от тях. От началото на войната Израел уби повечето от висшите лидери на Хамас, включително ръководителя на групата в Газа Яхия Синвар. Но организацията все още има управленска структура и за да обезсърчи израелските опити да ги убие, останалите й лидери се стремят да поддържат човешки щит - един вид застрахователна полица - под формата на малък брой заложници, предимно войници. Такова споразумение е неприемливо за Нетаняху. За него само два варианта са на масата: пълната капитулация на Хамас и експулсирането на неговото ръководство от Газа или продължаване на войната, докато израелските военни постигнат същия резултат. Във втория сценарий той вероятно ще обвини Хамас за смъртта на още заложници.

Публично Тръмп подкрепя всички действия на Израел

Всяка надежда, че Съединените щати ще накарат Израел да се придържа към трайно прекратяване на огъня, избледня с встъпването в длъжност на Тръмп. Въпреки че Тръмп оказа натиск Нетаняху да се съгласи с януарското прекратяване на огъня, оттогава подходът на неговата администрация е станал по-объркан. На всеки няколко дни американският екип представя нови предложения, но дискусиите остават в задънена улица. Сега Тръмп превключва между незаинтересованост към конфликта и фантастични идеи, като предложението му през февруари, че Съединените щати могат да поемат контрол върху Газа и да я превърнат в туристическа "Ривиера".

Администрацията на Тръмп всъщност не се е сблъсквала или не се е опитвала да разреши основното противоречие, което забавя сериозните мирни преговори: Нетаняху настоява, че всеки процес на прекратяване на огъня трябва да завърши с демонтирането на Хамас. Но това е червена линия, която Хамас не желае да премине, въпреки че според съобщенията може да обмисли абдикиране от политическата си власт, като същевременно запази военната си сила, един вид компромис, който се тества в Ливан със съгласието на "Хизбула". Нито американците, нито арабските посредници от Египет и Катар обаче досега не са успели да убедят лидерите на Хамас да подпишат споразумение, което да сложи край на крайната им политическа мисия: да поемат контрола над палестинската борба срещу Израел.

Други събития направиха не толкова спешно за Нетаняху да търси споразумение. Досега армията на Израел частично се е възстановила от шока от 7 октомври. Способностите на Хамас да организира друга широкомащабна атака или да изстреля значителни ракетни залпове по израелска територия са влошени. На други фронтове Израел сега държи надмощие. Миналия ноември "Хизбула" беше принудена да се съгласи на унизително прекратяване на огъня и въпреки че израелските военновъздушни сили продължават да нанасят удари по цели на групировката в Южен Ливан (включително миналата седмица в Бейрут), на които опустошената организация все още не е отговорила.

Размяната на огън между Израел и Иран през октомври миналата година беше неблагоприятно развитие за Техеран. И след падането на режима на Башар Асад през декември, Израел пое контрола над части от Южна Сирия. На фона на тези победи Нетаняху изглежда смел, отговаряйки с военна сила на вражеските провокации, които преди би предпочел да сдържа или игнорира. В средата на март, например, след като шест ракети паднаха на негова територия, Израел бомбардира склад за дронове на Хизбула в Южен Бейрут, въпреки че остава неясно кой е изстрелял ракетите.

Въпреки че администрацията на Байдън застана до Израел след 7 октомври и помогна за предотвратяване на по-нататъшна регионална ескалация, тя също се опита да ограничи израелските военни действия. Например, след като израелските отбранителни сили (IDF) нахлуха в град Рафах в южната част на Газа миналия май - акт, срещу който екипът на Байдън предупреди - Байдън забави изпращането на тежки прецизни боеприпаси и булдозери в Израел.

Влизането на Тръмп в Белия дом премахна този противовес. Поне публично Тръмп подкрепя всички действия на Израел. И в по-широк план начинът, по който той флиртува с идеи като поглъщането на Канада и анексирането на Гренландия, легитимира идеята, че силните държави могат просто да заграбят територия от своите съседи. Когато Нетаняху посети Тръмп във Вашингтон през февруари, президентът на САЩ се чудеше на глас защо Израел не се възползва от свалянето на Асад, за да претендира за още повече сирийска земя. Впоследствие Нетаняху обсъди подобна идея с кабинета си, въпреки че тя не е получила популярност.

Скрити пукнатини

Израел изглежда е в позициата да командва. Наистина, в средата на март военните представиха амбициозен план на правителството за предислоциране на няколко дивизии в Газа, провеждане на нова мобилизация на резервисти, изселване на жителите на северната част на Газа обратно в хуманитарна зона на юг и завършване на военна окупация на цялата ивица - всичко това в рамките на няколко месеца.

Бившият началник на щаба на израелската армия Херци Халеви яростно се противопоставяше на създаването на каквото и да е израелско военно управление в Газа. Но той подаде оставка в началото на март. Неговият наследник Еял Замир, който се радва на по-топли отношения с политическите лидери на Израел и следователно има повече свобода да преследва плановете си, показа, че е готов да управлява ивицата.

Администрацията на Тръмп може да е спряла да говори за план за изчистване на Газа от нейните жители, но десните израелски политици се заеха с каузата, тълкувайки предложението на Тръмп като разрешение за по-открито обсъждане на насърчаването на жителите на Газа да емигрират доброволно. На практика всеки такъв проект за "доброволна емиграция" би включвал използването на значителна военна сила, за да се убедят жителите да напуснат. Израелският министър на отбраната Израел Кац, който по същество е марионетка на Нетаняху, създаде нов административен орган в своето министерство за насърчаване на емиграцията.

Но по-дълбоките слабости и вътрешното напрежение ограничават израелското правителство. Въпреки ударите, които понесе, Хамас далеч не е победен. Двама оцелели военни командири, Из ед-Дин ал-Хадад и Мохамед Синвар (братът на Яхия Синвар), водят усилията за възстановяване на групировката. Многоседмичното прекратяване на огъня, започнало през януари, което улесни доставката на повече хуманитарна помощ в Газа, също позволи на Хамас да си набави средства, като конфискува част от тази помощ и я продава на цивилни в Газа с печалба.

Израел изчисли, че през последните месеци Хамас е наел около 20 000 нови бойци и лидерите на групировката се опитват да потушат протестите срещу нейното управление в Северна Газа. Хамас пренасочва израелските бомби, които не са успели да се взривят, в сгради и пътища в подготовка за ново израелско нахлуване.

Израелските резервисти са изтощени

Повторната окупация на Газа ще доведе до допълнителни военни жертви и, много вероятно, до смъртта на повече заложници. Според безброй проучвания на общественото мнение около 70 процента от израелците подкрепят сделка с Хамас за освобождаване на всички останали заложници, дори ако това е свързано с много висока цена, като прекратяване на военните операции на Израел в Газа и освобождаване на хиляди палестински затворници от израелските затвори. Но не е сигурно дали това обществено настроение ще се превърне в протест, който може да ограничи възможностите на Нетаняху. Много израелци все още намират за изключително трудно да демонстрират срещу своето правителство, докато израелските войници се бият и умират в Газа.

Но прилагането или на военния план за окупиране на Газа, или на проекта за "доброволна емиграция" ще носи сериозен политически риск. Десетки хиляди военни резервисти вече са служили по стотици дни по време на войната, която се отрази тежко на кариерата и семействата им. Всъщност Израел никога не се е сблъсквал с толкова амбивалентност по отношение на военната служба от страна на резервистите си - дори по време на политически противоречивата си война от 1982 г. в Ливан или по време на втората интифада, продължила от 2000 г. до 2006 г.

Някои заплашват да откажат повиквателна, защото се страхуват, че нова мащабна военна кампания може да доведе до смъртта на още заложници. Според няколко израелски военни командири, много резервисти обмислят да избегнат службата, за да останат със семействата си. Гневът на някои резервисти е свързан с поведението на правителството извън Газа, като например усилията му да запази освобождаването на ултраортодоксалните евреи от задължителна военна служба. Но основно израелските резервисти са изтощени от тази военна кампания.

Американска Газа - нов лунен пейзаж, а не Ривиера

Ако идеята на Тръмп за придобиване на ивицата Газа бе споделена "на ухо" в частен разговор пред камината в Белия дом, тя щеше да е повод за неловки шеги. Но лансирана така, тя се превръща в опасно нелепа

Нетаняху трябва да продължи да търси деликатен баланс. От негова гледна точка той трябва да забави прилагането на всяко прекратяване на огъня, което би сложило край на войната и би изключило фантазията за възстановяване на израелските селища в Газа, за да задоволи своите десни съюзници. Но той не може да звучи толкова решително, колкото тези съюзници, за пълното повторно окупиране на Газа и презаселването на израелци там.

Досега той постигна доста успехи: приемането на бюджета от израелския парламент в края на март предотврати заплахата, че коалицията му може да се разпадне, което да доведе до предсрочни избори. Но едно скорошно заседание на кабинета разкри какво предизвикателство е да се поддържа този баланс. След като Нетаняху коментира, че правителството обмисля различни идеи за бъдещето на Газа, включително прехвърляне на контрола на консорциум от арабски държави, крайнодесният министър на селищата Орит Струк беше възмутена. "Но Газа е наша, част от земята на Израел", възкликна тя. — Ще го дадеш ли на арабите? Премиерът избегна въпроса. "Може би военно управление - има всякакви варианти", отговори той.

Израелският премиер трябва не само да маневрира между обществеността, която изисква освобождаването на останалите заложници, и визиите за величие на неговите политически партньори. Той също трябва да се справи с инстинкта на Тръмп да преследва слава. Президентът на САЩ може все още да преследва свой собствен грандиозен план: мегасделка между САЩ и Саудитска Арабия, която включва нормализиране на дипломатическите връзки между Израел и Саудитска Арабия, както и край на войната в Газа. А Нетаняху сега е изправен пред нов скандал, след като двама от неговите медийни съветници бяха арестувани и разпитани за пари, които може да са приели незаконно от катарското правителство. Израелският премиер обаче се е доказал като устойчив. Той възнамерява да запази поста си с всички необходими средства. Поддържането на войната в Газа е най-лесният начин да направи това, независимо от дългосрочната цена за заложниците, палестинците, Близкия изток и самия Израел.