Усилията за дипломатическо уреждане на конфликта Русия - Украйна продължават. В периода между 10 и 13 януари евро-атлантическите съюзници дадоха на руската страна да разбере, че исканията и претенциите й са напълно неприемливи и върху тях няма как да се преговаря. При това съюзниците изразиха позицията си в три различни формата - двустранна среща САЩ - Русия (Женева), съвета НАТО - Русия (Брюксел) и ОССЕ (Виена). Независимо от тези обстоятелства след като интензивният период на разговори приключи, външният министър на Руската федерация (РФ) Сергей Лавров заяви, че техните искания задължително трябва да се изпълнят в цялост и то бързо, защото РФ нямала време дълго да чака отговора на евро-атлантическите съюзници. Така дипломатическият диалог се върна в изходно положение и по същество започна един своеобразен втори кръг, който цели намаляване на напрежението и ограничаване на съществуващата непосредствена заплаха от руско нахлуване в Украйна. Водещите европейски страни и САЩ дори увеличиха дипломатическата си активност през последните дни в името на голямата цел - осигуряване на мирно решение на Руско-Украинския конфликт.

Съществено впечатление през тази седмица направи активността на Аналена Бербок, външен министър на Германия, която последователно посети Киев и Москва. Основното послание на Бербок беше, че на този етап Берлин дори не разглежда като вариант използването на военни средства в Украйна, но на дипломатическо ниво компромиси няма да бъдат правени. Аналена Бербок даде на руския си колега Сергей Лавров да разбере, че независимо от големите трудности при протичането на дипломатическия диалог той е без алтернатива и както западните съюзници, така и руската страна трябва да положат необходимите усилия, за да останат максимално дълго в него. Накратко може да се каже, че Бербок беше отишла в Москва с идеята да опита да наложи на руската страна такъв тип поведение, което би било взаимноизгодно и в този смисъл, ако бъде възприето от Кремъл, ще допринесе значително за ограничаване на напрежението и постигане на деескалация.

Не беше никак случайно, че Аналена Бербок се обърна и към историята по време на посещението си в Москва. Тя направи ясен намек на Лавров, че не би искала да вижда в нашето съвремие страна, която се държи като хитлеристка Германия, обяснявайки че едва когато се е отърсила от този си период, Германия е преминала на пътя на развитието и е успяла в ускорен темп да се превърне в това, което е днес - моторът на европейската икономика. Бербок даде знак, че и до днес изпитва благодарност към всички, които са помогнали по един или друг начин на страната й да изостави агресивния подход и заплахите и да се ориентира към добросъседство и взаимодействие с всички други държави от свободния свят след Втората световна война. По този начин външният министър на Германия сподели своето разбиране с руската страна, че едно действие или група от действия не винаги могат да бъдат оценени в момента на тяхното случване, защото от дистанцията на времето те може и да не изглеждат по начина, по който изглеждат в момента на осъществяването им. Няма съмнение, че руската страна е разбрала посланията на Аналена Бербок, доколко ще се ги вземе под внимание е отделен въпрос. Според нея в конфликта Русия - Украйна, Германия ще защитава принципи и ако това е свързано с определени икономически неудобства, то страната е готова да ги понесе. С това на руската страна й беше дадено да разбере, че единственото й икономическо оръжие срещу Европа - евентуално спиране на енергийните ресурси - не притеснява Германия. Бербок заяви, че ако енергията се използва като оръжие, това ще има съответни последици по отношение на газопровода "Северен поток 2". Говорейки пред Лавров за миналото и настоящето, Аналена Бербок беше съвсем конкретна по отношение на присъствието на голямо количество руски войски близо до границата с Украйна. То според нея може да се разбира единствено като заплаха и поддържане на готовност за нахлуване в Украйна. Така германският външен министър отправи сигнал към руската страна, че в междудържавите отношения доверието е изключително ценен ресурс, с който понастоящем Русия почти не разполага.

Поне за момента обаче Кремъл не дава дори и съвсем начални сигнали, че може да опита да подобри доверието към себе си. Показателно в това отношение е обстоятелството, че независимо от дипломатическата активност и поне привидното участие на Русия в нея, движението на руски войски и техника около границите на Украйна (сухопътни и морски) продължава. Очевидно е, че за Руската федерация в момента демонстрацията на военни възможности е важна. Изглежда, че стратегията, за която заговори Сергей Рябков (зам.-външен министър на РФ) след двустранните разговори със САЩ в Женева на 10 януари е изоставена. Тогава той спомена за военнотехнически отговор, изразяващ се в разполагането на руски оръжейни системи във Венецуела и Куба. Подобен подход би трябвало да покаже, че независимо от силно обтегнатите отношения със САЩ и НАТО, Руската федерация все пак може да си намери партньори, че не е в изолация и че има и други държави, които споделят нейното разбиране за света. Десет дни по-късно руската дипломация сякаш се е отказала от изграждането на своя международна мрежа и твърдо се е ориентирала към демонстрация на военна сила в компанията на единствения си сигурен съюзник - Беларус и по-точно президентът Лукашенко. В тази посока влияние може да е оказала и позицията на Иран, който заяви, че се надява на отпадане на американските санкции. Подобна позиция в ситуация като настоящата на практика означава, че Иран би могъл да се впусне в някое военно учение с руско участие, но не би поел риска да се ангажира със засилено военнотехническо сътрудничество с Русия, както и че руската страна не може да очаква от Иран безусловна подкрепа за външнополитическите си позиции.

Ясен ход в подкрепа на Украйна предприе и Великобритания. Страната направи доставки на въоръжение за украинската армия и заяви, че ще изпрати инструктори, които да обучават украинците по отношение на неговото използване. Засега това е по-скоро израз на символична подкрепа от страна на Великобритания и заявка, че подкрепата може да се превърне в съвсем реална, ако обстоятелствата наложат това. Тук е мястото да се отбележи, че Великобритания отдавна има отношение към сигурността и отбраната в Източна Европа. Нейни военнослужещи са разположени в Прибалтика и Полша, като на Полша беше оказана допълнителна помощ в края на миналата година, когато от белоруска територия бяха извършвани мигрантски провокации към полската граница.

Понастоящем освен засиленото военно присъствие на Русия по западната граница с Украйна (около 106 хил. войници), са обявени и военни учения съвместно с Беларус, наблюдава се и руска военна активност в Балтийско море. Подготовка за военни действия от страна на Русия категорично има и тя протича последователно като дори се създават възможности за многостранно нахлуване на територията на Украйна. При определени обстоятелства под директна заплаха може да попадне дори столицата Киев. Дотук накратко може да се каже, че Западът твърдо държи на дипломатическо решение на конфликта. Руската федерация пък без да дава ясни сигнали, че дипломацията няма да сработи, провежда активна военна подготовка.

Независимо от различните подходи, които отделните водещи страни от Европа предприеха спрямо Русия през тази седмица, те ясно заявиха, че са напълно единни в позицията си. Това стана в четвъртък на среща в Берлин между Аналена Бербок и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. Към единната позиция се присъединиха дипломатическите представители на Франция и Великобритания. Дори президентът Емануел Макрон изрази готовност за разполагането на френски контингент в Румъния, ако се стигне до руско нахлуване в Украйна. Румънският му колега Клаус Йоханис незабавно отговори, че страната е готова да приеме такова засилено военно присъствие на своя територия, за да бъде укрепен допълнително източния фланг на НАТО.

За петък - 21 януари - беше предвидена среща в Женева между Антъни Блинкън и Сергей Лавров. Междувременно руската страна си позволи поименно да посочи България и Румъния като страни, които трябва да останат без натовско присъствие. Компетентните институции на двете държави незабавно отхвърлиха подобни претенции, определяйки ги като опит за външен натиск и незачитане на национален суверенитет. Колкото до разговорите в Женева, Антъни Блинкън пое ангажимент да изпрати писмено отговор на руската страна по цялостните й искания, за които тя настоява от края на миналата година. Русия вече получи този отговор при разговорите в няколко различни формата. В този смисъл, това което Блинкен ще изпрати, е предварително известно на руското външно министерство и на Кремъл. Така топката остава в руската страна и тя ще трябва да избира между продължаване с агресивното поведение или трайно оставане в дипломатическия диалог и постигане на деескалация.