Миналата седмица председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че в преговорите между ЕС и Великобритания за Брекзит е постигнат "задоволителен напредък". Тази новина дойде на фона на създалото се усещане за зациклили преговори с твърде неясен край. Усещане, което траеше месеци наред.

Преди година и половина гражданите на Обединеното кралство проведоха референдум дали страната да остане в ЕС или да напусне. С минимално мнозинство надделя позицията за напускане, а резултатът изненада дори министър-председателя Дейвид Камерън, който подаде оставка. Новият премиер Тереза Мей се нагърби със задачата да проведе успешни преговори с Европейския съюз, като зададения времеви хоризонт за финализиране на Брекзит бе две години.

Днес по-голямата част от този срок е изминал, но хепиендът (за която и да е от страните) е все още отвъд хоризонта. Къде са основните проблеми?

Най-сериозните казуси, които изискват разрешаване, са три: бъдещите търговски споразумения между ЕС и Великобритания, правата на европейските граждани в Обединеното кралство (респективно, правата на британските граждани в Евросъюза) и границата между Република Ирландия и Ълстър, която ще се явява външна за ЕС.

По отношение на първия казус, и двете страни имат интерес от запазване на максимално изгодни търговски взаимоотношения. Не бива да се забравя, че британският евроскептицизъм се основава не толкова на идеята за свободно движение на хора, стоки и капитали, колкото на упреците към Брюксел, че налага диктат над националните правителства.

Вторият казус е по-сложен. По време на разяснителната кампания за референдума, евроскептиците акцентираха твърде много върху негативите (реални и имагинерни) за британското общество от имиграцията на граждани от ЕС и конкретно от България и Румъния. От своя страна, Евросъюзът нееднократно е декларирал, че правата на всички граждани на ЕС във Великобритания ще бъдат защитени наравно и няма да се допуснат двойни стандарти.

Третият казус също изглеждаше проблемен (все пак става дума за граница, разделяща ирландци и ирландци), но явно вече е на път да се постигне договореност за избягване на "твърда" ирландска граница.

Като цяло проблемите не изглеждат нерешими, но...

В действителност, основният проблем е свързан с посланията. В ЕС има много сериозни нагласи (най-вече у "стари" членки като Франция, Германия, Люксембург) за свирепа разправа с дръзналата да наруши целостта на Евросъюза Великобритания. За назидание на евентуални бъдещи отцепници.

От друга страна, трябва да се има пред вид и специфичното британско отношение към континентална Европа. Британците винаги са се възприемали като нещо по-различно от европейци - през викторианската епоха се разпространява твърдението, че "папуасите са отвъд Ламанша", а за целия период на своето еврочленство Великобритания така и не се отърси от нагласата, че е по-близо до САЩ, отколкото до Европа. При такива особености на националния манталитет всяко британско правителство би било задължено да излезе с чест от преговорите и да не допусне усещането за унижение.

Не бива да се подценява и мнението, че основна вина за Брекзит носи поведението на ЕС на международната арена, нежели погрешната преценка на британските гласоподаватели. Когато в началото на 2014-а година Дейвид Камерън насрочи референдума, обществените нагласи бяха 40% "за оставане" срещу 24% "за излизане". От насрочването на референдума до неговото провеждане обаче, се случиха няколко кризи - руската анексия на Крим, гръцката дългова криза, ескалирането на войната в Сирия и нахлуването на варварските орди от "бежанци", които "минаха всякакви граници". И в четирите случая Европейският съюз изглеждаше или пасивен, или крайно неубедителен (или и двете). Не е ли нормално след всичко това британците да променят мнението си?

В тази заплетена ситуация международният авторитет и на двете преговарящи страни е поставен на много сериозно изпитание. Изкушението Европа да накаже своенравната Великобритания е голямо. Но дали така няма да тласнем Острова още по-плътно в прегръдките на САЩ и да си създадем още един неприятел (че са ни малко Турция, Русия и ислямизма)? Британското правителство пък е подложено на двоен риск - унизителен Брекзит или замазването му чрез още по-голям срам с евентуално насрочване на втори референдум и оставане в ЕС (малко вероятно, но не изключено, особено като се има пред вид опасността от шотландски и северноирландски сепаратизъм).

Що се отнася до интересите на България, в случая те са ясни - максимална защита на 200-хилядната българска диаспора в Обединеното кралство и недопускане престижът на ЕС да пострада. Както и да завършат преговорите.