Трябва ли му на Борисов Мафани П.

Всяка власт има нужда от свой глас. Не обаче оня, вътрешният налуден глас, който втълпява димни идеи на Яне. Или с теменужен шепот мълви мантрата „да нямаш други икономически богове освен тъмносините" на десните съуправляващи.

Не. Глас, който да тълкува на внятен език на малкопросветения избирател витиеватите мисловни процеси, протичащи като променлив ток по мозъчните гънки на овластените.

По-възрастните и паметливи си спомнят сизифовския труд на президентския говорител Валентин Стоянов, който всяка сутрин трябваше да обяснява на народонаселението какво е искал да рече вечерта първият ни демократично избран Желю. И други измъчени говорители може да изброяваме, но не е това темата.

Борисов суспендира длъжността на правителствения словотълкувател. И правилно.

Едва ли някой толкова кратко, ясно и в стил народен може да сведе до електоралното ухо бистрата като изворна вода от Банкя премиерска мисъл.

Неподражаемият стил на изказ, придружен от характерни жестомимични пояснения с левачката, непосилни и за Марсел Марсо, не могат да бъдат предадени от страничен наблюдател.

Тежкият Борисов поглед и наклонът на Борисовата глава са като барометър за промените в атмосферното налягане на „Дондуков" 1.

Дотук добре. Но веднага след конституирането на правителството на малцинството стана ясно, че новият премиер ще е човекът, който ще носи два тира дини под една мишница. Шест месеца по-късно той се изгърби и с нелеката задача да „обнародва" и полета на фантазията на подопечните си министри.

Борисов като един истински саморасъл PR разяснява какво бил искал да рече един или друг член на кабинета му. Не му е лесно.

Министрите в герберовото правителство, а и партийните им другари, не притежават особен ораторски талант, мисълта им е хаотична и променлива като януарски вятър из Делиормана.

Липсата на ясна политическа рамка, управленска програма и най-вече антикризисна такава ги кара да артикулират идеите си, преди да ги приведат в приемлив вид из дълбините на мозъчните си клетки. Или поне да ги обсъдят с патрона си.

В резултат на тази комуникация тип „развален телефон" премиерът често пъти не само обяснява умозлоключенията на подопечните си, но и ги коригира в политически вярно направление. И нежно пляска през устата ту един, ту друг непослушко.

За обръгналия от медийни изяви Борисов това явно не е толкова трудно. Остава му време дори шеговито-заядливо да коментира детекторнолъжливите изявления на врага №1 Станишев.

Добре, че поне другата мишена на словесния му дартс - Доган, не е сред най-големите приказливци. А президентът, вторачен в сянката на дебнещото го зад близкия ъгъл политическо битие, гледа да не дърпа лъва за опашката.

Вживял се в ролята, дори международните си изяви Борисов гарнира със солидна доза актьорско майсторство - неотдавна скри топката на немски консерватори, доста натуралистично описвайки титаничната борба с престъпността в родината ни.

Оставяйки на ресорния министър скромната, но трайно вменена му роля на втора цигулка в духов оркестър.

Времето на безрезервното народоприемане на премиерските думи за чиста монета обаче неумолимо изтича. Очакванията на гласоподавателя за бърза и решителна промяна на статуквото приключиха до охулване на тройната коалиция.

Кризата си тръгва скоро от България само в сънищата на Дянков. Здравната реформа на Нанев е на път да увеличи приходите на погребалните агенции. На Цветанов му се наложи да изтупа от праха любимата фраза на премиера си от времето му на „6-и септември" 29 - „ние ги хващаме, те ги пускат".

Тютюнопроизводители, животновъди и други отрудени елементи гледат еврофондовете през крив макарон и разучават гръцкия опит.

Старчетата от БАН се чудят дали няма да им се наложи да карат такси като в зората на демокрацията, или направо да хукват към кофите за боклук.

Външната и европейска политика на страната все повече прилича на комедийно оne-man-show на премиера.

Армията... Е, нея вече никаква я няма.

В едно от последните си интервюта Борисов обясни, че никой не купува само единайсет футболисти. Може пък да е време правителственият селекционер да погледне към резервите. Или да разгледа възможностите за нови придобивки - преди да му затворят трансферния прозорец.

И вместо да се опитва да огрее навсякъде, да си поосвежи отбора. Опитът с Кристалина Георгиева показа, че като поиска - става.

И да си наеме имиджмейкър. Той, поради естеството на занаята, няма толкова често като премиера да използва Аз-формата и да се тупа по гърдите при общуването с медиите и избирателите. Щото вече прави лошо впечатление.

Говорителя ще му се налага да употребява уважителното - Той.

Дори ценителят на изящната словесност и познавач на езика на Шекспир Стоичков се обзаведе със спикер. И май за добро. Освен че малко не случи на име.