Най-богатите хора в Америка имат радикален план. Окуражени от колосалните печалби и интензивността на културните войни, те доведоха Доналд Тръмп в Белия дом и сега се превърнаха в неговата най-близка охрана. Насърчаването от тяхна страна на либертарианството, изследването на космоса и "анти-уокизма" има една основна цел: да свалят американската демокрация. Това пише Дейвид Бел, професор по история в Принстън, в материал за френското онлайн издание Le Grand Continent.

От Мъск до Тийл, през Сакс, Ярвин и Андреесен, хората на президента може би са готови да прекосят Рубикон. За трите дни след избирането на Доналд Тръмп състоянието на Илън Мъск скочи с 26,5 милиарда долара. Това е около 100 000 долара на секунда. След това се увеличи с още близо 125 милиарда долара. Това е 750 пъти повече от $200 милиона, които Мъск е похарчил за кампанията на Тръмп. При такова представяне едва ли е изненадващо, че той беше възхитен от изборните резултати. Тръмп го назначи за ръководител на "Департаментa за ефективност на правителството" ("DOGE"), който има за цел драстично да намали размера на федералното правителство. Според Мъск и човека, когото Тръмп номинира за съръководител на отдела Вивек Рамасвами, текущото функциониране на администрацията е недемократично и налага "огромни преки и косвени разходи на данъкоплатците". Данъкоплатецът, който ще спести най-много от това регулаторно съкращаване, ще бъде самият Илон Мъск - ​​и това може да го превърне в първият "трилионер" в света.

Но Мъск е само върхът на айсберга, най-известният и разпознаваем от свръхбогатите олигарси, които подкрепиха връщането на Доналд Тръмп на власт и които сега са на първа линия, за да пожънат финансовите ползи от тази операция и да упражняват безпрецедентно политическо влияние. Някои от тях, придържайки се към смесица от политически идеи, съдържащи елементи на цезаризъм, технокрация и радикално либертарианство, нямат симпатии към демокрацията. Вместо това те искат да пренесат дневния ред на Силициевата долина за "творческо унищожение" (която може да се обобщи и като желание да се "счупи всичко") до самата сърцевина на американската федерална държава.

Американската демокрация се превръща в олигархия

Прекомерното богатство има странни и впечатляващи последици. То изолира своите собственици от обикновения свят зад непроницаем параван от бодигардове, слуги, подлизурковци, лимузини, хеликоптери, яхти, частни самолети и частни острови. Това им дава неустоимо усещане за техния собствен гений и добродетел. Това ги прави авторитарни и често жадни за власт. И завърша с превръщането им от обикновени магнати в олигарси. Въпреки че имат повече пари, отколкото биха могли да похарчат за сто живота, олигарсите почти винаги искат повече. ProPublica съобщи, че между 2014 г. и 2018 г., въпреки че състоянието на Илън Мъск е нараснало с близо 14 милиарда долара, той е платил ефективна федерална данъчна ставка от само 3,3%, като същевременно продължава да се противопоставя на разпоредбите, които, както той твърди, му пречат да стане още по-богат. Подобно оплакване направи и бившия му съдружник Питър Тийл, който се възползва от федерална програма, предназначена за инвеститори от средната класа, за да освободи напълно 5 милиарда долара капиталови печалби от данъци.

Олигарсите искат да упражняват политическо влияние - и тяхното богатство им позволява да го направят. В Съединените щати, откакто Върховният съд премахна ограниченията върху разходите за кампании от корпорации и външни групи в решението си от 2010 г. по казуса на Citizens United, богати дарители са направили милиарди долари вноски за кампании и чакат връщането им. Днес повечето американски политици вече не си правят труда да се преструват, както някога, че даренията им за кампанията не купуват нищо повече от политически "достъп" - дума, която днес изглежда странна и слаба. Вече се предполага и е ясно, че политиците гласуват по инструкции.

Но парите също купуват медии. Най-яркият пример е закупуването на Twitter от Илън Мъск, което му позволи през 2024 г. да бомбардира 76-те милиона американски потребители на платформата с поток от рекламни съобщения в полза на Тръмп, както и с "информационно" съдържание, силно предубедено в полза на републиканския кандидат. Използването на купуването на медии за насърчаване на нечестиви съюзи между олигарси и силни представители на глобалната реакционна десница беше тържествено въведено в Унгария на Виктор Орбан, където бизнесмени, свързани с управляващата партия Фидес, контролират около 80% от медиите в страната и са заглушили почти изцяло опозицията. В замяна унгарската държава, най-големият рекламодател в страната, отделя 90% от разходите си за реклама на същите тези бизнесмени. Доналд Тръмп, почитател на Орбан, може да се опита да последва този пример.

Джо Байдън предупреди в прощалната си реч миналата седмица, че в Съединените щати "се оформя" олигархия. По този въпрос, както и по много други, президентът изостана много от реалността. Вече живеем в ерата на олигарсите. Думата за първи път се наложи в Русия, където въпросните мъже (никога не е имало жени) направиха състоянието си, разграбвайки огромните природни ресурси на бившия Съветски съюз. На Запада му отне повече време, за да признае съществуването на истинска олигархична класа. Те оставиха своя отпечатък главно в дигиталната икономика или в инвестиционните фондове, придвижвайки колосални суми по-умело от всеки друг - и вземайки своя дял от пая.

И в двата случая мащабът на тези нови богатства, както по отношение на икономиката като цяло, така и по отношение на богатството на обикновените хора, е напълно непропорционаллен на това, което можеше да се наблюдава в миналото.

По подобен начин връзката между олигархия и политика се е развила по различен начин на Изток и на Запад. В Русия, през първото десетилетие след комунизма, първата вълна от олигарси придоби значителна власт и влияние. Но след като дойде на власт, Владимир Путин ограничи тяхната независимост: принуди някои да излязат в изгнание, хвърли в затвора други, като Михаил Ходорковски, и подчини останалите на волята си. Той също така помогна за създаването на втора вълна от олигарси, които са му яростно лоялни, някои от тях негови приятели от детството - като братята Борис и Аркадий Ротенберг.

В Съединените щати нещата се случиха малко по-различно. Хората, донесли безпрецедентно богатство през 90-те години на миналия век - Бил Гейтс, Стив Джобс, Джеф Безос и други - нямаха особен интерес от коренна промяна на американската политика. Бил Гейтс използва част от огромното си богатство от Microsoft, за да създаде благотворителна фондация, нещо което Марк Зукърбърг, основателят на Facebook, направи малко по-късно. Джобс, чийто стил беше привидно вдъхновен от наследството на американската контракултура, до голяма степен презираше политиката. Що се отнася до Безос, той също поддържа нисък политически профил в продължение на много години. През 2013 г. той купува Washington Post; четири години по-късно, в отговор на встъпването в длъжност на Тръмп, вестникът издига лозунга "Демокрацията умира в мрака".

От Тийл и Сакс до Илън Мъск: Как идеолозите от Пало Алто радикализираха "PayPal мафията"

Другояче стоят нещата, когато малка група мъже, някои от които са били подхранвани идеологически от много ранна възраст, успеят за две десетилетия да оформят американската олигархия в сегашната й форма - "PayPal мафията". Терминът се отнася до група от хора, срещнали се в компанията за финансови услуги PayPal в края на 90-те години, няколко години след началото на dot-com балона. Самата PayPal, която беше придобита от eBay през 2002 г., не позволи на основателите си да постигнат нивото на богатство, необходимо за формиране на олигархия. Най-известният от тях, Илън Мъск (който основа предшественика на PayPal, X.com), направи 176 милиона долара от покупката на eBay, което е джобна сума по днешните стандарти. По-голямата част от колосалното му състояние от 415 милиарда долара идва от акции в компанията за електрически автомобили Tesla, в която той стана мажоритарен акционер през 2004 г. Тийл, съосновател на PayPal, превърна първоначалния дял от 500 000 долара във Facebook в дял от повече от 1,5 милиарда долара и направи много други интелигентни инвестиции в допълнение към основаването на компанията за анализ на данни Palantir, която носи името си от "Властелинът на пръстените", една от неговите мании. Дейвид Сакс, друг основател на PayPal, създаде уебсайта за генеалогия geni.com и направи много други изключително печеливши инвестиции в технологичния сектор.

Тийл и Сакс бяха първите идеолози на групата - много преди Илън Мъск да реши да се намеси в политиката. Блестящ студент по философия в Станфорд в края на 80-те години на миналия век, Тийл беше травмиран от края на върховенството на "западната култура" в неговия университет, където протестиращите, водени от Джеси Джаксън, скандираха лозунга "Западната култура трябва да си отиде". През 1987 г. основава Stanford Review, част от група студентски издания в елитни университети, финансирани от консервативни фондации. Като студент по право в началото на 90-те години на миналия век Тийл се запознава със Сакс, който става сътрудник на списанието. Впоследствие и двамата издадоха книга, критикуваща силно политическата коректност и мултикултурализма, озаглавена "Митът за разнообразието", в която по-специално описват движението за повишаване на осведомеността за изнасилванията като претекст за очерняне на мъжете; По-късно те ще се извинят за това. Все пак техните позиции остават до голяма степен разбрани в идеологическата рамка на консерватизма от епохата на Рейгън. Но докато Сакс увеличава състоянието си, политическата му еволюция започна да отразява тази на Републиканската партия като цяло. Сега той се определя като "популист" и защитник на работническата класа и е финансирал много кандидати, които отразяват тази промяна в партията. През 2024 г. той подкрепи Рон ДеСантис, преди окончателно да прегърне хегемонията на Тръмп. След изборите той похвали Тръмп за "съдържателната му кампания, основана на проблеми като границата, инфлацията, престъпността и войната. В новата си администрация новоизбраният президент го назначи за "цар" на криптовалутите и изкуствения интелект. По същия начин политиката на Тийл взе по-странен и по-зловещ обрат, когато той спечели богатство и влияние. През 2009 г. той публикува статия в Cato Unbound, орган на влиятелна либертарианска фондация във Вашингтон, в която заявява по-специално: "Вече не вярвам, че свободата и демокрацията са съвместими." Оценявайки предишния век от американската история, той твърди, че "20-те години на миналия век са последното десетилетие в американската история, в което човек може да бъде истински оптимист по отношение на политиката.

Но разширяването на социалната държава и избирателното право на жените - да, избирателното право на жените - тогава щеше да осигури триумфа на един "безмозъчен демос". По това време Тийл призова либертарианците да се откажат напълно от политиката и да потърсят спасение в технологиите: чрез интернет и космическите пътувания. Освен това той пише: "Съдбата на нашия свят може да зависи от усилията на един човек, който изгражда или разпространява машината на свободата." Тийл е ексцентричен интелектуалец. Той смесва идеи от либертарианската научна фантастика, Толкин, Рене Жирар и Лео Щраус. Съвсем наскоро той започна да се интересува от Апокалипсиса, тревожейки се за идването на светския Антихрист. Негова колонка, публикувана наскоро във Financial Times, дава добра представа за неговата дълбока ексцентричност. Тийл също популяризира работата на едно от своите протежета, блогъра Къртис Ярвин, ключова фигура в реакционно движение, наречено "Тъмното просвещение". Ярвин твърди, че това, което той нарича "Катедралата" - огромен конгломерат от големи медии и университети - упражнява тоталитарен контрол в Съединените щати чрез управление на общественото мнение. Един диктатор или "монарх" би бил единствената възможност да го унищожи.

Новият тръмпистки алианс на ултрабогатите в Америка

През 2016 г. Тийл реши, че е безотговорно да стои настрана от политиката и направи голямо дарение на Доналд Тръмп. Шок за останалата част от Силициевата долина. Но той бързо се разочарова от хаоса на администрацията на Тръмп и нейната неспособност да преодолее "сенилния лявоцентристки режим" на Америка. Той се отчайва, че все още може да се появи "велик човек", който да промени света. Журналистът Бартън Гелман пише в статия за Тийл от 2022 г., че "либертарианската критика на Тийл към американското правителство се е превърнала в почти нихилистичен импулс да го събори". Но в същото време той не пести усилия и ресурси, за да насърчи ослепителната политическа кариера на млад адвокат, когото наема през 2017 г. да работи в неговата инвестиционна фирма: Джей Ди Ванс. Когато Тръмп избра Ванс за свой вицепрезидент, Тийл се върна на сцената: чрез Ванс той вече беше в позиция да упражнява реално влияние в новата администрация. Тийл не е единственият подкрепящ Тръмп олигарх с дълбоко странни и нелиберални идеи, извлечени от онзи тъмен ъгъл на културата, където се сблъскват научната фантастика, либертарианството и вулгарното ницшеанство. Тук е и Марк Андреесен, милиардер, разработчик на първия комерсиален интернет браузър.

Миналата година той беше съавтор на "Техно-оптимистичния манифест", който изповядва безсрамна преданост към технологиите като решение на всички проблеми на човечеството, включително дълъг пасаж от "Последният човек" на Ницше. Той атакува понятия като "устойчиво развитие" и "социална отговорност", които свързва с комунизма, и заявява: "Нашият враг е кулата от слонова кост". Книгата също така съдържа раздел, озаглавен "Да станеш технологичен супермен", който включва следните твърдения: "Ние вярваме във величието... Ние вярваме в амбицията, в агресията, в постоянството, в безмилостността - в силата". Съобщава се, че той е изразил върховно презрение към обикновените американци: "Радвам се, че има OxyContin и видео игри, за да накараме тези хора да мълчат." Тогава не е изненада, че Андреесен беше привлечен от хиперагресивния кандидат, който вярва преди всичко в грубата сила и иска да "направи Америка отново велика". След избирането на Тръмп той съветва преходния екип и заедно с няколко от помощниците на Мъск интервюира кандидати за висши държавни позиции.

Много други олигарси са направили големи дарения на Доналд Тръмп и вероятно ще се радват на вниманието му през следващите четири години. Лари Елисън, милиардерът, основател на Oracle, присъства на срещите на преходния екип. Също и Бил Акман, милиардерът от хедж фонда, който се радикализира след неотдавнашните антиизраелски студентски протести, особено в Харвард, неговата алма матер. Той подпомогна ръководството на движението, което доведе до отстраняването на президента на университета Клодин Гей, която той обвини в защита на антисемитите. Тук е и Мириам Аделсън, израелската вдовица на казино магната Шелдън Аделсън, твърд поддръжник на Нетаняху и израелската крайна десница. Междувременно милиардерът, крал на нежеланите облигации, Нелсън Пелц, събра куп републикански ориентирани бизнес фигури в своето имение във Флорида за 334 милиона долара през февруари, за да събере подкрепа за Тръмп, а Мъск беше почетен гост на събитието. Фармацевтичният магнат Патрик Сун-Шионг, собственик на Los Angeles Times, също се присъедини към Тръмп. В края на президентската кампания той забрани на вестника си да подкрепя Камала Харис и след изборите обеща да назначи нов редакционен съвет, който ще бъде "честен и справедлив" - формула, която неслучайно възприема, заимствайки оригиналния слоган на Fox News. Що се отнася до Джеф Безос, един от най-богатите хора от предишното поколение, той вече е завършил политическото си сближаване с Тръмп. Въпреки потенциалните огромни федерални договори за неговите услуги за пренос на данни, той се намеси, за да блокира планираната подкрепа за Камала Харис от Washington Post по време на изборите. След победата на Тръмп Безос публикува поздравително съобщение на X. Съвсем наскоро Post отказа да отпечата карикатура, показваща Безос да прекланя пред Тръмп - което доведе до оставката на карикатуриста. Марк Зукърбърг също приветства избирането на Тръмп, направи големи дарения на комисията по встъпването в длъжност и спря проверката на фактите във Facebook, позволявайки на десните пропагандисти свободно да разпространяват лъжите си.

Повечето от тези фигури имат само ограничен интерес към по-налудничавите теории, разпространявани от Тийл, Ярвин и Андреесен. Това, което ги привлича най-много, е либертарианската програма, която поддържат и която включва възможното премахване на данъка върху доходите, пълно премахване на федералните разпоредби и насърчаване на криптовалутите в ущърб на долара - всичко това с крайната цел да ги направи още по-богати. Те не си дават сметка, че има разлики между администрация и компания, в която могат да бъдат съкратени хиляди работници, за да се увеличи стойността на акционерите. Те вярват, че етиката на Силициевата долина трябва да се прилага еднакво както за публичния, така и за частния сектор - те са много по-малко заинтересовани от превръщането на човешката раса в "мултипланетарна".

Илън Мъск: Политизация и възход на "копрезидента"

За разлика от Тийл и Сакс, Мъск няма дълга история като либертарианец или дори консерватор. Още през 2015 г. той твърдеше, че изобщо не се интересува от политика и че е гласувал предимно за кандидатите на Демократическата партия на президентските избори. Той също така често предупреждаваше за опасностите от изменението на климата, докато изобретява и разработва най-известната марка електрически автомобили в света, Tesla. Но тъй като състоянието на този изключително ексцентричен човек нарасна до колосални размери, месианските му амбиции се разраснаха. Преди всичко Мъск мечтае да колонизира космоса - като започне с Марс - виждайки го като единствения начин да гарантира оцеляването на човечеството. През 2001 г. той основава SpaceX, компания, която се стреми драстично да намали разходите за транспортиране на оборудване в околоземна орбита. Необходима стъпка за бъдещи космически изследвания. Мъск също обеща да разработи нова технология за тунелиране, за да позволи радикално нов високоскоростен железопътен транспорт. Той също така основава компания, която има за цел да свърже човешкия мозък директно с интернет. Напоследък той се превърна в пламенен пронаталист, отчаян от ниската раждаемост в развитите страни и настояващ за необходимостта "суперинтелигентнитe" хора да се възпроизвеждат повече. Самият той има дванадесет деца от няколко жени — три от които се казват X Æ A-Xii, Exa Dark Sideræl и Techno Mechanicus.

В зората на нашия двадесети ти век три събития дълбоко радикализираха Илyн Мъск. Първoто е пандемията от Covid-19 и последвалите карантинни мерки. През март 2020 г. Мъск написа в Twitter, че "паниката от коронавируса е глупава". Месец по-късно той нарече ограниченията, наложени за справяне с бързото разпространение на вируса, "фашистки". Още през май той обяви, че ще отвори отново производствените линии на Tesla въпреки ограниченията. През 2021 г., под натиск от профсъюза на United Auto Workers — който се опита, безуспешно, да обедини служителите на Tesla — президентът Байдън отказа да покани Мъск на среща в Белия дом относно електрическите превозни средства.

По-важното е, че същата година транссексуалното дете на Мъск от първата му съпруга прекъсна всички отношения с баща си и официално промени името си. Мъск обвинява за това "вируса на пробудения ум", който той нарича "една от най-големите заплахи за съвременната цивилизация". Той е все по-убеден, че масовите медии задушават свободата на словото и позволяват на този "вирус" да се разпространява. Именно това убеждение го кара да купи Twitter в края на 2022 г., да го преименува на X през 2023 г., да го отвори за всякакви крайнодесни теории на конспирацията и да го използва за популяризиране на кампанията на Доналд Тръмп. Като стана фанатичен поддръжник на Тръмп и редовен посетител на Mar-a-Lago, той промени предишните си възгледи за изменението на климата. По време на президентския преход той присъства на множество срещи с Тръмп и дори на разговори с чуждестранни лидери.

Тръмп и глобалната власт на техно-Цезарите

На този етап обаче е трудно да се каже колко точно влияние ще имат олигарсите върху Доналд Тръмп по време на втория му мандат. Той спечели изборите до голяма степен заради привлекателността си сред необразовани избиратели от работническата класа, чиито интереси на пръв поглед изглеждат различни от тези на най-богатите хора. Рискува ли Тръмп да загуби тяхната подкрепа? Знаем, че новоизбраният президент е загрижен преди всичко за имиджа си, който създава в медиите, чрез рейтинга си на популярност и размера на тълпите, които привлича. Като бизнесмен, той е склонен да измерва успеха си с борсата. В крайна сметка той може да обърне повече внимание на цената на акциите на Dow Jones и проучванията на Gallup, отколкото на мемeтата на Илън Мъск и пророчествата на Питър Тийл, които вицепрезидентът Дж. Д. Ванс ще защити.

Републиканците може да угаждат на олигарсите заради парите, които дават за кампаниите им, но все още няма индикации, че техноцезаризмът има някаква истинска привлекателност за партийните служители. Въпреки всички финансови печалби, която се надява да пожъне, Илън Мъск може да няма търпението или смирението да си играе дълго време на придворен в хаотичния и безмилостен свят на Тръмп. Той вече загуби голяма битка, когато новоизбраният президент отказа да номинира неговия фаворит Хауърд Лътник за министър на финансите. Нещо повече, Мъск и другите олигарси нямат особено големи симпатии към последните империалистически амбиции на Доналд Тръмп: анексирането на Канада и Гренландия. Въпреки екстремните планове за дерегулация на Тръмп, федералното правителство не е бизнес, чиито служители могат да бъдат уволнени и уставът му пренаписан по прищявка на главния изпълнителен директор.

След като видни фигури в движението MAGA наскоро нападнаха Мъск за защитата му на практиката за предоставяне на преференциален визов статут на висококвалифицирани имигранти, той отстъпи. Икономистът Бранко Миланович обобщи идеологията на Мъск и олигарсите, обединени около Тръмп, с термина "глобален цезаризъм". Според него много от тях не са наистина привързани към конкретна национална държава, а вместо това вярват в надмощието на наднационален глобален елит - не е изненадващо, че много от тях са пламенни поддръжници на криптовалутите и дори се надяват, че един ден те ще изместят долара. Те цинично експлоатират национализма, за да избират предпочитаните от тях кандидати, но иначе се стремят само да държат по-ниските класи послушни с хляб и зрелища. За тях американска инвазия в Гренландия не е на дневен ред. И все пак някои елементи от идеите и политическите предложения на олигарсите изглежда имат изненадващо широка привлекателност както сред разочарованата и недоволстваща постиндустриална работническа класа, така и сред разочарованите млади хора, които са гласували за Тръмп в изненадващо голям брой.

Идеята за оспорване на "системата" и разрушаване на голяма част от федералното правителство не звучи толкова лошо за много хора, живеещи в опустошени от фентанил общности, които не могат да си позволят прилични жилища и плащат астрономически цени за храна. Черпейки своята политическа информация предимно от социални медии, алтернативни подкасти и силно пристрастни частни телевизионни и радиостанции като Fox News, те виждат "системата" като нагласена срещу тях, доминирана от некомпетентни демократи, които се грижат повече за мигрантите и транссексуалните хора, отколкото за обикновените, патриотични американци. Този набор от вярвания е обобщен в най-успешната телевизионна реклама на кампанията на Тръмп: "Камала за тях, президентът Тръмп за вас."

Това, което тези източници на информация пропускат да забележат по-специално, е, че масово затваряне на федералното правителство би застрашило купоните за храна, обезщетенията за инвалидност, социалното осигуряване и медицинското обслужване, от които много от тези избиратели все още зависят. През 2010 г. протестиращите срещу Закона за достъпна медицинска помощ държаха плакати с надпис "Долу ръцете на правителството от моята здравна застраховка". Що се отнася до "техно-оптимизма" на неделните ницшеанци, той намери ентусиазирана публика сред младите американци, често притежатели на криптовалута, които днес се обединяват под името "Tech Bros". Фенове на подкастъра Джо Роугън и крайнодесния интернет "философ", известен като "перверзника от бронзовата ера", те прославят бодибилдинга, екстремните спортове като MMA, "палеолитните" диети - базирани, наред с други неща, на суров телешки черен дроб -, съмнителни здравословни добавки и оцеляване. Тяхната култура е хомоеротична, дълбоко женомразка - те насърчават жените да си стоят вкъщи и да възприемат "традиционен" начин на живот - и замърсена от всякакви теории на конспирацията. Част от тяхното въображение е съсредоточено върху въображаем образ на древен Рим - подобно на "Двореца на Цезар" в Лас Вегас. Естетика, която кулминира в хаотичното използване на главни латински букви в слогана "RETVRN". Излишно е да казвам, че ще се радват да видят появата на американски Цезар - ще трябва да се задоволят с Калигула. Трудно е да се прецени мащабът на феномена, но Джо Роугън, най-популярният подкастър в Съединените щати днес, има 14,5 милиона абонати в Spotify.

Дори ако тази обществена подкрепа се окаже мимолетна, Мъск, Тийл и техните последователи вече са имплантирали радикално антидемократични идеи във висшите ешелони на американското правителство, някои от които са напълно в противоречие с принципите, върху които е основано американското общество.

Самият факт, че тяхната идеология е спечелила някакво доверие в основните кръгове на републиканците - и сред някои сегменти от широката общественост - трябва да ни тревожи. Една сериозна криза, която невежият и упорит стил на управление на Тръмп прави твърде вероятна, може да им придаде ново значение - дори до точката на преминаване на границата. Засега нито един техно-Цезар не стои близо до бреговете на американския Рубикон. Но кой знае какво ще се случи след няколко години? Парите решават всичко и американските олигарси имат повече от тях, отколкото самият Крез би могъл да мечтае.