В менюто на политиката Тръмп и Моди имат сходни вкусове

Казано е, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му. Когато става дума за Индия обаче, с оглед на специфичните храни там, то досегът на несвикналия към подправките организъм може да породи ефект, който да е много обратен на привързването. Особено за този стомах, който е привикнал на бургерите и диетичната кола. Индийският министър-председател, Нарендра Моди, чудесно знае това и предпочете да стигне до сърцето на Доналд Тръмп не с лют пипер и куркума, а по начин, който американският президент наистина би оценил: със стена и пълен стадион от привърженици.

За издигането на стената в Ахмедабад, насищането на града с билбордове и рисунки с лика на американския гост, както и за излавянето на бездомните кучета от улиците, индийските домакини са дали над 14 млн. долара според медиите. Въпросната стена, казват властите в Ню Делхи, е построена заради съображения за сигурност. Напротив, настояват критиците на Нарендра Моди, съоръжението е направено, за да се скрият бедняшките квартали на Ахмедабад от очите на лъскавия гост. Самият Тръмп, този път според данните на Pew Research Center, продължава да бъде преобладаващо харесван в Индия (56% одобрение), за разлика от почти всички останали азиатски страни, изследвани от американския тинк-танк.

Междувременно една от най-големите драми на индийската външна политика е, че тя е принудена да хвърля прекалено голямо внимание и ресурс на запад (по оста на напрежението с Пакистан в Кашмир), докато пропуска шансове и възможности на изток (по оста на свързването на североизтока си с Тайланд, Мианмар и на държавите от Асоциация на страните от Югоизточна Азия). Когато погледне на запад, Ню Делхи вижда Китай (в Пакистан е един от флагманите на китайския проект "Един пояс, един път" - китайско-пакистанския икономически коридор). Когато се обърне на изток, Индия става свидетел на нарастващото икономическо и политическо влияние на Пекин върху държавите от югоизточна Азия.

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму§Кашмир

За червените линии между Индия и Пакистан разсъждава Мартин Табаков и се пита чия сянка наднича иззад гърбовете им

В този контекст САЩ - като основния и най-гласовит конкурент на Китай - е повече от логичен партньор на Индия. Но за да продължи да бъде така, има две червени линии, които Вашингтон не трябва да пресича спрямо Ню Делхи.

Едната червена линия е концепцията за стратегическа независимост на Индия. Оттук САЩ, макар и по-тромаво, разбират защо Русия продължава да бъде основният доставчик на оръжие за Ню Делхи (както и защо Индия закупи от Москва зенитно-ракетния комплекс С-400). Въпреки че делът на доставки на американско оръжие и оборудване за Индия да се увеличава с всяка изминала година, идеята на Ню Делхи не е просто да замени един вносител с друг или в случая: руснаците с американците. Подобно нещо би довело до зависимост на Индия, което страната би предпочела да си спести.

Втората червена линия е вмешателството във вътрешните работи на Индия. Оттук държавата не приема никакво, включително и американско посредничество, в конфликта си с Пакистан спрямо Кашмир; оттук Индия отмени и специалния статут на Джаму и Кашмир и отхвърли съображенията, които последваха, на редица страни; оттук и актуализираното законодателство на Индия, насочено срещу получаването на гражданство от страна на мюсюлманските бежанци.

В конфликта между Индия и Пакистан десертът е солен

Когато говорим за конфликта между Пакистан и Индия, просто няма невинни, пише Мартин Табаков

Докато САЩ не си позволи да стъпи върху или да пресече тези две червени линии на Индия, Вашингтон може да разчита на повече от ползотворно партньорство с Ню Делхи. Още повече, че има благодатни основи между двете страни.

Така например Индия е една от държавите в Азия, в която Доналд Тръмп може да види отражение на собствения си протекционизъм. Причините, включително електорални, поради които Доналд Тръмп налага мита, за да съхрани релевантността на американските фермери, са идентични на тези, с които Нарендра Моди отказа да влезе във Всестранното регионално икономическо партньорство (RCEP): заливането с китайски стоки и продукция за сметка на местните. Вместо мултилатералните търговски споразумения, властите в Ню Делхи предпочитат двустранните такива, каквито имат реализирани с почти всички държави от RCEP. В този аспект Нарендра Моди е азиатският Доналд Тръмп, така както и Жаир Болсонаро е южно-американският Доналд Тръмп (въпреки че подобни сравнения се правят по-лесно, отколкото те могат да бъдат аргументирани).

Разбира се, в търговските отношения между Индия и САЩ има определено напрежение: Тръмп и Моди се замеряха с мита, та дори американският президент лиши Ню Делхи от статута на специален търговски партньор на САЩ, така както и възпрепятства доставките на ирански петрол за Индия покрай наложените санкции върху персийската държава. Ню Делхи също така реагира резервирано на търговските преговори между САЩ и Китай, тъй като в тях Пекин се задължава да внася стоки и услуги от Вашингтон, които китайците можеха да закупуват от държавите от югоизточна Азия и Индия. Американската администрация пък, по вече установен модел, гледа навъсено на държавите, с които има търговски дефицит (макар и от по-скромно естество този на САЩ с Индия за 2019-та година е на стойност от малко над 23 млрд. долара).

Тръмп за С-400 в Индия - да поскърцаш със зъби, пък да махнеш с ръка

Какво биха могли да направят САЩ при закупуването на руския зенитно-ракетен комплекс от Индия, разсъждава Мартин Табаков

А на актуалната среща между Моди и Тръмп стана ясно това, което се знаеше предварително: че има да изтече още, докато двете страни сключат свободно търговско споразумение.

Ако определено има какво да се желае още в търговските отношения между Индия и САЩ, то партньорството им в сферата на отбраната и сигурността де факто никога не е било по-добро: най-пресният пример е от края на миналата година, когато двете страни подписаха редица споразумения, касаещи обмяната на класифицирана информация и технологии между военните им индустрии. Отново в края на 2019-та Индия и САЩ проведоха съвместно военно обучение (Tiger Triumph), в което се включиха индийските сухопътни, морски и въздушни сили (подобно широко обучение индийските военни са провеждали само с Русия). От срещата между Моди и Тръмп стана ясно още, че Ню Делхи ще закупи американски хеликоптери на стойност между 2.6 и 3.4 млрд. долара (в зависимост от това дали към договорените 24 MH-60 Romeo ще бъдат добавени и 6 Ah-64E Apache).

Всичко това се случва на фона на все по-добрите политически и дипломатически отношения между Ню Делхи и Вашингтон, включително във формата "2+2" (външни и министри на отбраната). През 2018-та година САЩ ребрандираха своята визия за противостоене на влиянието на Китай в Азия (тогава американците представиха своята "Индо-тихоокеанска стратегия", чиято цел е контрирането на влиянието на Пекин в този широк географски топос, с помощта на коалиция от Индия, Япония и Австралия). Ролята, която американската администрация вижда за Индия, е в противопоставянето на икономическите артерии и търговски портове на китайския "Един пояс, един път" по източното крайбрежие на Индийския океан (на държавите от югоизточна Азия). Последното, поне теоретично, е в синхрон с индийската политика "гледай на изток, действай на изток".

И ако индийската храна е пиперлива на вкус и като такава не е за всеки, то поне в менюто на политиката Доналд Тръмп и Нарендра Моди имат основание за съвпадение на вкусовете.