Първият вот на недоверие бе отхвърлен от парламентарното мнозинство през пролетта на април 2006 година.
Той бе поискан от дясната опозиция заради несправянето на правителството с природните бедствия и наводненията и заради корупционни практики при усвояването на средствата за щетите.

Вторият вот на недоверие бе срещу здравната политика на правителството. Опозицията заяви, че здравеопазването е сред сферите с най-висока корупция.
Въпреки това никой не хранеше илюзии, че вотът ще успее да събори правителството.

Очевидно бе, че е необходим дебат, в хода на който да бъдат потърсени конкретни решения. Министър Радослав Гайдарски обаче запази поста си, демонстрирайки увереност, че правителството ще вземе необходимите мерки.

Третата атака срещу кабинета бе най-сериозна. През есента на 2007 година страната бе обхваната от учителска стачка, а правителството бе обвинено, че няма визия за развитието на образователната система.
Опозицията се надяваше, че третият вот на недоверие ще се превърне в своеобразен референдум и обществото ще разкритикува открито дейността на Тройната коалиция.

На улиците обаче протестираха предимно учителите и те не срещнаха всенародната подкрепа, която очакваха.
Напротив, в края на протестите учителското съсловие дори усети пораждащите се негативни настроения сред гражданското общество, а синдикатите бяха открито обвинени в своя собствена игра на интереси. 

2007 година остана в историята с множество стачки. Видя се, че хората не бяха обединени под общия флаг за доброто на нацията, а всеки излизаше поотделно и протестираше в защита на каузата на своята гилдия, подкрепяше своя бранш. Липсваше единство и солидарност.

От своя страна, опозицията също не успя да се обедини. Отношенията между десните политически сили СДС и ДСБ дълго време бяха обтегнати, а "Атака" бе нежелан съюзник.
ГЕРБ - без представителство в парламента, до този момент тактично се въздържаше от идеята да оглави протестите на стачкуващите.

Този път мотив за четвъртия пореден вот на недоверие е корупцията в управлението на страната.
Като повод за искания вот на опозицията, бе изтъкнат Междинния доклад на Европейската комисия, според който държавата ни не е постигнала конкретни резултати в борбата с корупцията на високо равнище, както и разкритията около скандала във фонд "Републиканска пътна инфраструктура".

Ясно е, че вотът няма да успее да застраши мнозинството, въпреки че отцепниците от НДСВ - седемнадесетте депутати, формирали БНД, както и крилото на социалдемократите в БСП, твърде вероятно биха застанали на страната на опозицията.

Напълно очаквано, управляващото мнозинство на БСП, НДСВ и ДПС най-вероятно ще успее да отхвърли предстоящия вот на недоверие към кабинета.
Самата опозиция също не е готова да поеме бремето на властта, тъй като нито е обединена, нито е афиширала стратегия за промяна към по-добро управление на държавата.

Целта на този вот по-скоро е да насочи вниманието към сериозен проблем, който наистина трябва да бъде разрешен.
Очевидно е, че корупцията се е загнездила във всички сфери - тя е във високите етажи на властта, в съдебната система, в местната власт, в образованието, в здравеопазването. В същото време се отчитат незначителни, плахи и безобидни опити да се вземат мерки и противодействия.

В случая опозицията отправя градивна критика и в реда на нещата би било правителството да разгледа сериозно проблема и да предложи ефективно решение.

Друг е въпросът дали вотът на недоверие бе избран като правилна форма за разрешаване на сериозен и отговорен проблем, какъвто е корупцията.

Вотът на недоверие политизира проблема и отклонява сценария в грешна посока - размяна на взаимни нападки и обвинения между управляващи и опозиция, вместо сериозен анализ и изготвяне на стратегия с конкретна цел - изкореняване на корупцията.

По този начин смисленият дебат отстъпи на междупартийните дрязги, политическата воля остана на заден план, а ефектът от вота на недоверие ще е нулев.

От своя страна, взаимните нападки и обвиненията ще бъдат безсмислени, тъй като се знае, че политическият елит на страната - и управляващи, и опозиция - е неразривно свързан със сивата икономика и с множество нерегламентирани практики.

В създалата се ситуация, ГЕРБ вероятно също ще се опита да извлече политически ползи и дивиденти, но съществува вероятност това да се повлияе отрицателно на рейтинга й.

Действията на новата политическа сила този път могат да се окажат прибързани.
До този момент ГЕРБ не се вписваше в статуквото на останалите политически сили - тя не е участвала в изпълнителната власт, имиджът й не е бил опетняван с обвинения в корупционни практики, а лидерът й от няколко години насам успешно гради образ на човек, който ще се бори именно с негативните явления на нашето общество. 

За първи път ГЕРБ открито оглави непарламентарните действия на протестиращите.
Така новата политическа сила се оказа съюзник на "Атака" и ДСБ -  партии, с които до момента Бойко Борисов не желаеше да се консолидира.
По такъв начин този ход може да повлияе негативно на ръста на общественото доверие, който досега бе в полза на ГЕРБ.

Именно ГЕРБ, като нов политически фактор, можеше да покаже различен подход и перспективно политическо виждане.
Далеч по-ефективно ГЕРБ можеше да демонстрира пред политическите си опоненти по какъв начин трябва да се преборят с проблемните язви на обществото - започвайки оттам, където в момента има правомощия, а именно - в местната власт.

Корупцията е изключително сериозен проблем, към който би трябвало да се подходи сериозно.

Изкореняването на корупцията изисква експертни становища и реални предложения, а не политиканстване и трупане на политически активи.

Вотът на недоверие вероятно ще политизира изцяло проблема, а по този начин няма да се стигне нито до смислен дебат, нито до изготвяне на стратегия за изкореняването на корупцията.