Старият континент отново е подложен на миграционен натиск - за трети път през последното десетилетие, след вълните от 2013-та и 2015-та година. Този път основната "гореща точка" е граничната зона между Турция и Гърция при река Марица, макар да са засечени и отделни опити за пресичане на турско-българската граница. Струпването на мигранти (с активното съдействие на турските власти) пред "портата на Европа" нямаше как да не доведе до реакции на най-високо европейско ниво.

След събитията от последните дни, а като прибавим и предисторията на проблема, някак си вече неизбежно се налагат някои изводи. Аксиоми, които трябва здраво да се загнездят в съзнанието на всеки европейски лидер, ако искаме Европа да оцелее на мигрантското предизвикателство. Ето кои са те:

1. Европа не може и не трябва да прехвърля на Турция отговорността за опазването на собствените си външни граници.

Да се довериш на Ердоган, че винаги ще удържа миграционните вълни от Близкия изток и Африка, беше изначално тъпа идея. Не защото турската държава няма капацитета да се справи (даже напротив), а защото нейната външнополитическа доктрина сериозно се разминава (меко казано) с европейския интерес. Неоосманизмът на Ердоган има нужда от отслабена Европа, за да засили позициите си върху територии, които Турция смята, ако не за свои, то най-малкото за "сфера на свое влияние" по исторически и донякъде културни причини (османското наследство). Близко е до ума, че една масирана миграция ще отслаби Европа, и това го видяхме след предишните инвазии. Беше въпрос на време Ердоган да започне да изнудва ЕС, че ще "пусне бежанци" - като начало, за да получи още пари, и в крайна сметка да прехвърли "горещия картоф" на европейска територия с всички произтичащи от това последствия. Добрата новина е, че засега европейските лидери не смятат да се поддадат на шантажа. Но по принцип, парите, които дадоха на Анкара, щеше да бъде по-добре да бъдат инвестирани за подсилване на южната граница на ЕС. Отвътре, като помощ за "граничните държави" (България, Гърция, Кипър, Малта, Италия, Испания, Португалия).

2. България беше права.

Беше права, когато още през 2014 г. чрез своя външен министър Даниел Митов заяви на срещата на НАТО в Уелс, че Европа трябва да пази своите външни граници. Беше права и в твърдия и безкомпромисен (дори с елементи на бруталност) начин, по който нейните гранични служители се разправяха (и явно продължават да се разправят) със заловени нарушители на границата. Беше права да инвестира в гранични съоръжения и техника. Защото в крайна сметка мигрантите започнаха да я заобикалят. Ужасените пришълци, които твърдят, че са чували как българските гранични полицаи са "жестоки хора", всъщност правят най-добрата реклама на страната ни от месеци насам. (Тук може би е мястото да напомня, че преди няколко години "Ал Джазира" излъчи документален филм за суровото отношение на българските гранични власти към заловените мигранти. Още тогава се появиха предположения, че този филм е направен с любезното съдействие на нашите служби, точно с такава цел - да наплаши потенциалните мигранти и да ги отблъсне от нашата граница.)

3. Солидарност да, но не с "бежанците", а с държавите-жертви на миграционен натиск.

На всички е ясно, че огромното мнозинство от струпалите се на граничния пункт "Пазаркуле" не са нито бежанци, нито от Сирия, а най-разнообразни в национално отношение икономически мигранти. Които, с редки изключения, нямат място на нашия континент. На Европа не й трябват натрапници, които да смучат социалните й системи, да налагат свои правила в разрез с местните (нагледен пример са кадрите, в които мигранти малтретираха деца, за да ги покажат разплакани пред журналистическите камери) и да изнасилват европейските жени. Тези навлеци не са проблем конкретно на Гърция, България или Германия, те са общоевропейски проблем. И решението следва да бъде общо. Каквито податки вече има, след като стана ясно, че Европейската комисия отпуска 700 милиона евро на Гърция за справяне с кризата. В добавка, сили и техника на европейската гранична служба "Фронтекс" са на "огневата линия".

4. "Нито крачка назад, зад нас е Европа"

Перифразираният девиз на българските Гранични войски. Въпросът отдавна не е какво да правим с нашествениците, когато навлязат на територията на ЕС. Въпросът е какво да направим, за да не ги допуснем да навлязат изобщо. И тук отговорът е: каквото е нужно. Засега гръцката полиция се справя, без да си дава много зор - гумени куршуми, газ... Ако се наложи обаче, защитниците на европейските граници не бива да се колебаят да използват дори и по-твърди мерки - картечен обстрел, химически оръжия... Крайно време е да се (по)каже ясно и недвусмислено, че за Европейския съюз правата на неговите граждани са по-важни от правата на хората от останалия свят. Или казано по-просто: по-добре един милион застреляни/обгазени/удавени мигранти, отколкото една изнасилена европейка.

5. Европейският начин на живот (каквото и да означава това) и масираната, безконтролна външна миграция са несъвместими.

В рамките на настоящата Европейска комисия двете понятия са събрани в един ресор, за което вече писах. Досега така и не бе представена адекватна обосновка - нито на това какво означава "европейски начин на живот", нито на безумния натиск да приемаме мигранти. За сметка на това обаче събитията от последната седмица категорично обориха тезата, че мигрантите не застрашават европейския начин на живот, а противопоставянето им е опасно (такава теза поддържаха представители на почти целия политически спектър в Европейския парламент към момента, когато новият ресор бе обявен). Варварите, които поругаха църква на гръцкия остров Лесбос, показаха, че те и Европа са несъвместими. И това трябва да е ясно на всекиго.

6. От "Амнести интернешънъл" да го...

След всичко, което нашествениците причиниха на приелите ги общества през последните няколко години, призивът на правозащитната организация, че София и Атина трябва да отворят границите си за бежанците, е върховен цинизъм. Знаем какво се случи на Новогодишната нощ в Кьолн през 2016 г., знаем на какво приличат градовете, в които има засилено присъствие на мигранти от Африка и Близкия изток, знаем как в същите тези градове нивата на сигурност спаднаха драстично... А това, че в Берлин многохилядна демонстрация се обяви против мерките, които гръцката полиция използва на границата, не бива да ни изненадва. В (западна) Европа се намират все повече и повече малоумници, които повтарят самоубийствени за нашата цивилизация мантри и в крайна сметка подкопават континента отвътре. Но това е тема на друг материал.

Тези шест извода следва да се превърнат във водещи принципи в битката на Европа срещу диваците, които щурмуват нейните земи. Отпорът трябва да е категоричен и безкомпромисен. Ние, европейците, не бива да позволяваме да бъдем пречупени от някакви примитиви, които превъзхождаме цивилизационно.