Русия е най-голямата и една от най-важните страни съседи на ЕС.

Въпрос на предизвикателство за Европейския съюз е да разработи обща политика, на базата на която да работи съвместно със своя съсед.

Новият Лисабонски договор говори за задължението на ЕС да продължава да съгласува външните си операции в рамките на взаимната отговорност на цялата общност.

От друга страна, се наблюдава тенденция някои страни членки и големи корпорации да действат самостоятелност.
Тук няма съгласуваност.

Тъкмо обратното - интересите си противоречат и дори открито си съперничат.

Като допълнение, напрежение в отношенията с Русия обикновено имат отделни страни, независимо дали става дума за доставки на петрол и газ, ембарго над селскостопански стоки или дейността на културни центрове.

Проблемите на тези страни пък дава възможност на други да засилят позициите си.

Надявам се, че съвместната европейска политика ще бъде постигната с Договора от Лисабон, който ще утвърди общата външна политика на Съюза.
А също и - както бе предложено от Полша - ще осигури "енергийна солидарност".

Като говорим за преговори с Русия за ново споразумение за партньорство и сътрудничество, струва си да отбележим уроците, които научихме през последните месеци.

Първо, независимо колко е важна Русия като партньор за съответните страни членки и гъвкавостта, която те решително се стремят да покажат заради определени интереси, изходната точка би трябвало да бъдат общите принципи, съгласно които ЕС да постига консенсус.

Пример за това е Договорът за енергийна харта ( ДЕХ ) за европейска обща външна политика в областта на енергетиката.

Договорът предлага варианти за намаляване на независимостта на ЕС от чужди източници на енергия, Русия обаче все още не го е ратифицирала.

Въпросът е дали ще се откажем от преговорите със силен и изискващ партньор още в самото начало, само защото предчувстваме, че той ще се противопостави на общите разпоредби, важни за ЕС.

Като резултат от не добре премисления реализъм, може да се окаже, че Русия държи контрола над създаването на условия за сътрудничество в някои полета от енергийния сектор.

Цената - и то висока, ще бъде заплатена от ЕС и гражданите му. Затова задълженията по Договора за енергийната харта трябва да бъдат ясни.

Второ, от решаващо значение е че целите и очакванията са реалистични. Русия не се стреми към европейския модел. Тя се опитва да подчертае своята идентичност и да стане полюс, който притегля други страни.

Такава позиция несъмнено ще има въздействие върху изхода от сътрудничеството ни, което личи ясно и в диалога ни за бъдещето на Косово.

Трето, освен в икономическите отношения, трябва да се съсредоточим и върху социалните.

Колко чувствителен е ЕС към тези въпроси показва споразумението за визово облекчение, целящо повишаването на сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на културата и науката.

Преговорите за споразумението за партньорство ще поставят основата на по-широко сътрудничество и за премахване на ограниченията за пътуванията.

Свободата на движението обаче не трябва да е единственият или основният въпрос и база за преговори.

ЕС, в съгласие с принципите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, трябва да има възможност да наблюдава как Русия прилага човешките права и свободи.

Последно по ред, но не и по значение, партньорството между ЕС - Русия не трябва да е пречка на взаимоотношенията на ЕС с другите й съседи от Източна Европа. Европейските стремежи на тези страни някога са били "крайъгълният камък" между Русия и Запада.

Този опростенчески подход не взема под внимание независимостта на страните, стремящи се към модернизация, базирана на европейски стандарти - което от друга страна не отхвърля съвместно съществуване с Русия.

В политиката на ЕС това вече се отрази в развитието на паралелен дневен ред - единият с адрес към Русия, и другият, включващ страни като Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан, Армения и Беларус.

Европейският отговор на реформите, извършени от някои страни съседи на Съюза би трябвало да е перспектива за членство.

Осъществяването на разпоредбите по Договора от Лисабон по въпросите на сигурността и външната политика предлагат нови перспективи за сътрудничеството между ЕС - Русия.

Ясното определяне на основните принципи ще доведе до сериозно партньорство, фокусирано върху разрешаването на глобални проблеми, като разпространението на оръжия за масово унищожение, климатичните промени и тероризма.

Успехът на партньорското сътрудничество зависи от готовността да се открият принципите на прозрачността, взаимността и взаимната изгода.

Колкото по-бързо европейските страни разберат, че единодушният глас на външната европейска политика е важен, толкова по-добри ще са отношенията й със съответните страни членки, и на ЕС като цяло с най-големия му съсед на изток - Русия.