След години наблюдение как се гърчи образователната ни система, индустриалците решиха да вземат нещата в свои ръце и да предложат промени в средното и висшето образование. За да подобрят връзката му с пазара на труда. Една от мерките, които обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал (АИК), е въвеждането на задължителна матура по математика. "За да има на изхода от висшето образование добри инженери, трябва на входа да има добре подготвени млади хора в средните училища по природо-математическите дисциплини." - обясни председателят на Управителния съвет на АИК.

От Министерството на образованието (МОН) побързаха да съобщят, че засега не се предвижда въвеждането на задължителна матура по математика и обявиха, че ще търсят "други инструменти" за мотивиране на интереса към математиката. Министър Велчев реагира светкавично, защото настоящите матури му дишат във врата и подготовката за тях е в решителния си етап. Основателни се притесненията на експертите в МОН, че след сливането на модулите в НВО за 7 клас и някои други нововъведения в тазгодишните изпити, една задължителна матура по математика ще дойде в повече и на учениците, и на родителите им. Не за друго, а защото бюджетите за частни уроци и подготвителни школи вече са разпределени.

Има резон и в твърдението на образователния министър, че трябва да се мисли в посока на интердисциплинарността, защото позициите на пазара на труда все по-често изискват комплексна подготовка. Едната математика не е достатъчна, нужно е познаването на определени програмни продукти и поне два чужди езика. От друга страна, министерството е предоставило допълнително 25 млн. лв. на училищата за дейности по интереси, които се реализират основно в областта на математиката. Оказва се, че интерес към дисциплината има, вероятно няма такъв към офертите на българските компании, които търсят висококвалифицирани специалисти.

Може би е добре да припомним данните от резултатите по НВО след 7 клас от миналата година, за да видим дали задължителният изпит по БЕЛ и математика събужда интереса на децата към тези предмети, както предполагат от АИК. От данните на МОН е видно, че седмокласниците имат по-лоши резултати по БЕЛ и по-добри по математика в сравнение с предходната година. Е, двойките по математика са близо 13 хиляди, но продължават да намаляват, според експертите. От друга страна, по български език и литература слабите оценки са се увеличили, въпреки перспективата за задължителни матури по предмета в края на средното образование. Техният брой надвишава 8 хиляди. Ако погледнем шестиците, ще видим, че и там нещата се развиват в полза на математиката - увеличени почти двойно, докато по български и литература са намалели почти двойно. Максималните 100 точки по български са изкарали само трима ученици в страната, докато по математика са 68. Излиза, че мотивация за успешно представяне на НВО по математика има, но дали се запазва сред завършващите средно образование?

Ако кандидатствате за IT специалност в Софийския университет например, не сте особено мотивирани да се явите на матура по математика, въпреки че имате тази възможност. Защо е така?

В състезателния ви бал влиза оценката по математика от дипломата за средно образование. Ако се явите на матура, резултатът ви от нея ще замени средноаритметичното от оценките през годините в гимназията. Тоест, ако сте отличник, но на матурата по математика не изкарате отлична оценка, балът ви автоматично намалява, а с това намаляват и шансовете да влезете в желаната специалност. Не е трудно да се досетим какво ще предпочетете. Такъв най-вероятно би бил изборът на дванайсетокласниците, които искат да бъдат приети в специалност, за която оценките на матурите не са задължителни.

През последните години обаче университетите либерализираха условията за прием и все повече висши учебни заведения приемат с оценката от матурата, вместо с кандидатстудентски изпит. В някои случаи изпитът е с по-голяма тежест от матурата, но като се има предвид раздутия прием и слабия наплив на кандидати, това няма особено значение. Не е трудно, ако си изкарал нещо повече от тройка на матурата по математика, да влезеш в университет. Което също не е особено мотивиращо, да признаем.

За кого всъщност имат значение резултатите от държавните зрелостни изпити? Най-вече за училищата, защото на базата на тези резултати се определят рейтингите, а от тях зависи престижът им. Защото той определя интереса към гимназиите и съответно стойността на делегираните им бюджети, които са обвързани с броя на учениците. В този смисъл разговорите за важността на зрелостните изпити, и още повече за тяхната задължителност, нямат особено отношение към по-нататъшната реализация на завършващите.

Но да приемем, че математиката е спечелила сърцата на зрелостниците и значителна част от тях се втурват към мечтаните инженерни специалности във вузовете. Какви са възможностите за добрите инженери "на изхода", както се изрази представителят на индустриалците у нас.

Не е трудно да разберем, ако погледнем офертите за работа насочени точно към тези специалисти, в изходно положение. Данните на компаниите за набиране на персонал сочат, че средното нетно възнаграждение за специалистите с подобна квалификация у нас варира между 1,200 - 1,700 лв. в зависимост от сектора - за сравнение средната нетна заплата за заварчици е 1,200 лв. В същото време, по данни на Института на германската икономика от 2018 г., специалистите с инженерно образование в отраслите машиностроене, енергетика, електротехника и автомобилостроене в страната получават около 5,700 евро месечно. Единствените оферти за работа, които се движат около 4000-5000 евро у нас, са за дистанционна работа в чужди компании. Те и заварчиците ни бягат навън, защото там техният труд струва 3-4000 евро.

Същевременно, по данни на Евростат, от началото на тази година България е страната с най-ниска минимална работна заплата - 286 евро, далеч зад Румъния с 446 евро, Унгария с 464 евро. От дъното на таблицата още по-болезнено изглежда сравнението с онези първи седем страни, в които минималното възнаграждение надвишава 1450 евро.

Това като че ли прави амбициите на нашите индустриалци да привлекат кадърни инженери "на изхода" напразни. И пак - като че ли топката е у тях. Защо например не последват опита на колегите си от страните-отличници в ЕС, които отпускат стипендии на изявени ученици? Отглеждат ги още в училище и финансират обучението им в университети, срещу ангажимента да работят в компаниите им. Практиката е отдавна установена, не някакво ноу хау.

Преди няколко години беше направен бегъл опит в тази посока. Четири български компании отпуснаха по 1000 лв. за академична година на изявени студенти. Сумата сама по себе си е равностойна на великденските надбавки за пенсионери, но все е някакъв стимул. Миналата година българският клон на известна компания за одиторски, данъчни и консултантски услуги отпразнува 25-тата си годишнина с кампанията: "25 причини да остана в България". В тази кампания участваха близо 1300 студенти, които се състезаваха за 25 едногодишни стипендии от по 6 хиляди лв. Явно интерес има, трябва само да бъде предизвикан с подходящия финансов стимул.

Единствената популяризирана подобна инициатива в момента у нас се поддържа от международна фондация за инженерно образование, която има изградена цялостна стратегия за подпомагане на студенти с интерес към инженерните науки. Размерът на стипендията е 5860 лв., с еднократно заплащане на 900 лв. през първата година на обучение за закупуване на компютър и максимален срок за финансиране пет години. Инициативата отново идва отвън. Иначе, по данни на Агенцията по заетостта ¾ от българските фирми изпитват недостиг на инженерни кадри.

В този смисъл не е ли по-далновидно, вместо да раздаваш съвети как от "входа" на училището да се мотивират учениците да учат математика със задължителни матури, да си направиш "входа" на компанията по-привлекателен с подходящите финансови стимули? Защото атрактивни "входове" в чужбина има колкото щеш.