Кампанията за избор на президент 2016 - ако въобще краткият, но безсъдържателен монолог на 23-те двойки може да се оприличи на кампания - не можа да извади на бял свят нито една платформа, нито една дългосрочна управленска програма, нито една авангардна идея. Нещо повече - в надпреварата участваха и безспорни личности със свои много силни положителни и не по-малко ярко очертани отрицателни черти. Нито един от тях обаче не си даде труда да защити кандидатурата си, да се представи като личност, да избяга от евтиния популизъм, да убеждава, да мотивира, да насърчава колебаещите се избиратели.

Усещането, че или те са сбъркали изборите, или ние не сме разбрали за какво ще даваме гласа си, се засили от отдавна изхабени послания, характерни предимно за избори за парламент, за местен вот, но съвсем далеч от правомощията и задълженията на държавния глава. И за да могат свободно и необезпокоявано да плуват в руслото на познатите галещи народното ушè клишета, всички кандидати бягаха от открит публичен дебат като дявол от тамян, като магистрат от незаконен запис, като премиер от парламентарен контрол.

А именно кампанията (в демократичните страни с политически традиции) е онази, която дава хранителна среда за размисъл на избирателя. Който да направи своя информиран избор.

Липсата на нормална предизборна кампания до голяма степен предопредели избора. Той е в ръцете на твърдите електорати, на челичените сърца, на гумените глави. На онзи, комуто партийната повеля успешно замества кампаниите. И това ще е изборът между "нашия" и "техния". Когато цветът на магарето (цитат по Б.Б.) е без значение, стига да е посочен от родната партийна централа или от Вожда.

Големият печеливш от липса на смислен дебат около кандидатурите, логично, е управляващата партия. Защо ти е да правиш кампания, след като предизборно може да си позволиш - без парламентарни прения, без експертна аргументация - през бюджета да наливаш средства наляво и надясно. Така купуването на гласове премина в съвършено ново измерение - държавна политика. Защо са ти кебапчета и бира, концерт на поизхабен певец, омачкани двайсетолевки край урните и обувки на два транша - лява преди вота, дясна след него? Това, че парите се изсипват в най-нереформирания сектор - "Сигурност", че отиват в сфери, където реформите или са маркирани като добри пожелания, или са направо унищожителни за системата - образование, че подхранват безумни министерски акробатики - здравеопазване, е без значение...

Това, което безусловно обедини всички кандидати, е, че те се заклеха да се борят със зъби и нокти и други позволени от закона средства със... статуквото. Но понеже "статуквото" и #Кой напоследък се превърнаха в нещо като Торбалан, с който плашат непослушните деца, и това много не хвана дикùш. Или ако си спомним една инкриминирана пиеса на Евгений Шварц: единственият начин да се избавиш от драконите е да си завъдиш собствен...

Кампанията за избор на президент не предложи на избирателя тема за размисъл. Кампанията за референдум предложи още по-малко. Партийните централи избраха оригинален подход към предстоящия плебисцит - ако се правим, че не го забелязваме, може да се обиди и сам да си тръгне. Това, от една страна, е добре - ако посегнат към трите въпроса, електоратите може би този път ще се произнесат по съвест и убеждение. Но по-вероятно - лишени от партийна директива - въобще да пропуснат тази възможност.

Така че май в събота няма какво да му мислим. Добре е, че законодателят ни остави и квадратче "Не подкрепям никого". Иначе пак някои щяха да гласуват или за по-малкото зло, или с отвращение. А може би все пак трябва да се позамислим, че на арената излизат претенденти, които за краткото време на "кампанията" не успяха да измислят нищо оригинално, впечатляващо, работещо. Не предложиха политики, съобразени с длъжността, за която се борят. Защо да очакваме, че който от тях и да влезе на "Дондуков" 2 на следващия ден, след като положи клетва, ще започне да мисли като държавник?

И мисленето е задължително! Като гласуването. И за разлика от последното се санкционира неизбежно. През следващите пет години. Да мислим преди, за да не се налага после да си викаме: "Каква я мислихме, каква стана?!" Както винаги след избори.