Имитирането на Тодор Живков в съвременната политика продължава с пълна сила, но само строенето на магистрали, пътища и спортни зали не стига.

Някои наши политици май са забравили, че по времето на социализма се разчиташе и на високи доходи и ниска безработица. Ситуацията обаче в момента хич не е така. Безработните през септември се увеличили с нови 30 хиляди души, останали без работа, а доходите у нас стигат да се платят - парно, ток, вода и до известна степен за храна.

В цял свят министрите се събират да дискутират мерки за борба със световната икономическа криза, а ние разчитаме само на строителство. То само със строежи не става, в противен случай по време на криза всяка една европейска държава щеше да си достроява магистралите.

В България също няма друг министър-председател, който да се изживява като Кольо Фичето.

Магистрала "Тракия" е необходима, за да може по нормален начин да се стига до морето, но трябва да се има в предвид, че на почивка се ходи веднъж в годината, а в държавата се живее цели 12 месеца.

Затова напълно логично изглежда въпросът на червения лидер Сергей Станишев - за какво са ни тези магистрали. Ако хората нямат пари за коли и бензин мащабната строителна дейност на премиера, която може да намери исторически аналог само при древните фараони, ще се окаже напълно безсмислено начинание.

Не може да се отрече, че откриването на магистрали е доста приятна работа - режеш ленти, дават те по телевизията, трупаш рейтинг. Когато обаче трябва да се прибегне до истински реформи, като например това да бъде въведен „данък лукс", нещата съвсем не са така розови. Няма ленти, няма часове наред изявления по телевизията и участие във всевъзможни сутрешни блокове.

Рейтингът от подобни действия не се качва и затова не е особено изненадваш фактът, че данък лукс отпадна от правителствените планове.

Пенсионната реформа също мина през много катаклизми - първо се говореше за три процента увеличение на пенсионната вноска, после за два, мина се през процент и половина, за да дойде окончателното днешно решение за 1,8 процента. Това се наложи, защото - хем трябваше да се угоди на синдикатите, хем на работодателите, хем на пенсионерите.

Да, ама във финансовата сфера много по-трудно се угажда на всички, значително по-лесно е да се харесаш на обществото, развивайки мащабна строителна дейност и май затова премиерът Борисов е заложил именно на нея.

Странно защо обаче той не я обяви като основен приоритет в предизборната си програма.
Тогава не каза, че строителството ще се ползва със сериозно предимство спрямо вдовишките пенсии и здравеопазването.
Тогава Борисов явно е преценил, че приказките за европейското здравеопазване и увеличението на вдовишките пенсии ще бъдат по-успешни от евентуалната колосална строителна дейност, която се извършва с усърдието на строителите на Стоунхендж.