Граничещата с конфликт дискусия между Георги Коларов и Виктор Канзуров, отново повдига някои много важни принципни въпроси по отношение на нашето поведение спрямо Македония и нейните жители, които обикновено квалифицираме като братя.
Като се абстрахираме изцяло от личния мотив в дискусията между двама българи със здрави македонски корени, стигаме до поредица въпроси, които са ключови за нашето отношение към Македония. Две основни групи въпроси са:
- имаме ли ясна представа за различните настроения сред македонската общественост спрямо България и българите. Изяснили ли сме за себе си нюансите в тези отношения ?
- след като е факт, че в Македония има и силна симпатия към нас при едни хора и силна антипатия, граничеща с ненавист у други, каква е пропорцията между тези нагласи и какви са преходните нюанси между тях ? Каква е пропорцията между хората, които се чувстват българи и хората, които категорично отхвърлят българския си произход ?
(Разбира се, тук не коментираме албанското население и малките национални малцинства - турци, власи, циганите - наричани в Македония "гюпти" и други).
Същностната страна на спора "Коларов - Канзуров" се движи общо взето в тези коловози и това е сиптоматично.
Според мен воденето на адекватна политика от българска страна по отношение на Македония, без да си дадем достатъчно изчерпателни и честни отговори поне на тези две групи въпроси е НЕвъзможно.
И преди съм застъпвал тази теза и сега продължавам да смятам, че ние и до сега не сме успели да изясним как точно са се отчуждили "долните" от "горните" българи? Нашите македонски братя, братовчеди и прочее роднини наистина по мистериозен начин успяват да ни намразят. Или поне част от тях.
Продължавам да смятам, че една от причините е, че след Втората световна война, България остава в Сталиновата орбита, докато Югославия, макар и управлявана от комунисти е ... страна по плана Маршал.
Терорът над хората с българско съзнание в Македония по времто и на Кралска и на Титова Югославия, изглежда не трогва особено голяма част от днешните македонци, макар че е травмирал достатъчно по-старите поколения.
Звучи еретично, но според мен голяма част от жителите на Македония са приели, че създаването на НР Македония (впоследствие - СР Македония) в крайна сметка е в по-голяма степен придобивка за тях, отколкото нещастие.
Ама бил македонският измислен език ... Измислен - измислен, но на основата на един от регионалните диалекти. Дали на достатъчно голяма част от братята ни от Повардарието не им е било поне мъничко приятно, че един от местните диалекти е издигнат до статута на официален език ? Според мен, твърде много хора не са имали нищо против.
За разлика от повечето български журналисти и от всички коментатори на националния въпрос на ниво квартално кафане, аз не претендирам да съм изтънчен специалист нито по отношение на българската, нито на македонската народопсихология. Въпреки това, струва ми се, че имам достатъчно основание да формулирам хипотезата, че днешните граждани на Р. Македония смятат, че в исторически план сме ги изоставяли няколко пъти.
Тук ще се спра на поне шест случая, които със сигурност се третират по такъв начин от достатъчен брой наши братя от двете страни на Вардара. Бих изброил поне шест хипотетични възможности:
- Първо, при учредяването на Екзархията- македонците са били със сериозното съмнение, че сме ги изтъргували или че ще ги изтъргуваме на Вселенската Патриаршия (тоест - на гърците) срещу официалното признаване на Екзархията и съответно - вдигане на схизмата.
Вж подробно...
- Вторият път е след Съединението - нашите политици, в това число и Стефан Стамболов, отлагат за неопределено време пренасянето на съединисткото движение на територията на Македония.
Вж подробно...
- Третият път е като че ли след Илинденското възстание - Главният щаб на възстанието в Битолски окръг се обръща към Княжество България с директна молба за въоръжена намеса. България, естествено не влиза във война с Турция.
Вж подробно...
- Четвъртият път са събитията около Балканските войни- до ден днешен и в българската литература непрекъснато се повтаря за "престъпната идея за дележ на Македония".
Вж подробно...
- Петият, особено болезнен път е след Първата световна война. Загубата на надежда и огромните изселвания, създават много песимистични настроения в Македония, а и сред македонската емиграция в България. Нова рана отварят Нишките споразумения между България и Кралска Югославия и съпътствалото ги изявление на Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал. Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".
Вж подробно...
- Шестият път е след 9 септември 1944 г., когато си плюем на петите от Македония, след това влизаме обратно, гонейки немците и пак си заминаваме по живо, по здраво, оставяйки лугьете на милостта на изроди като Темпо, Колишевски и Михайло Апостолски.
Вж подробно...
Могат да се откроят и други случаи, отворили рани в македонската душевност (пиша това без ирония), но и само шест стигат.
Какво повече да се каже - горното е точно това, което се нарича "научна хипотеза". Тя подлежи на проверка, доказване или отхвърляне. Работя над тези проблеми отдавна, отнасяйки написаното към "текстовете за чекмедже".
Дискусията "Коларов - Канзуров", на която отдавам сериозно значение поради знаковия й характер ме провокира да публикувам идеи и хипотези, които бих предпочел да извадя на бял свят в по-далечно бъдеще в по-завършен и обоснован вид. Но може би им е дошло времето.
Ако Виктор Канзуров е прав, че само 5 процента от хората в Македония (без да се смятат албанците !) са с българско съзнание и няма надежда за промяна на положението, трябва да направим буквално следното:
Да третираме Македония както останалите страни от Западните Балкани, без каквито и да са синдроми на "истинската майка пред Соломоновия съд". Да вярваме на всеки македонец, който иска български паспорт, че е от български произход и с българско съзнание, но любезно да го каним да се закълне на публична церемония пред трикольора при получаването на заветния "бугарски пасош". Имената на новите българи да публикуваме в Държавен вестник, да не би някой в Скопие да не разбере ...
Да обявявим, че щом хората с българско съзнание са само пет процента, то те са национално малцинство и да започнем по най-последователен и дори агресивен начин да настояваме за спазването на правата им - да искаме конституирането им като малцинство, да искаме за тях училища, вестници, радио и телевизия, както за турците, власите и циганите в Македония. Да не говорим за албанците - те са направо държавотворен народ, според Охридските споразумения ...
Да престанем да се кахърим за европейското членство на Р. Македония и да искаме Копенхагенските критерии (или каквито нови се измислят) да се прилагат срямо нея с цялата им строгост - наравно със строгостта, с която ще се прилагат спрямо Албания, Сърбия, Косово и държавата с неясно бъдеще - Босна и Херцеговина. С една дума - да отложим във времето членството на Р. Македония, наред с целите Западни Балкани.
Всички читатели, които малко от малко ме познават, знаят че с цялата си същност се противопоставям на подобна политика. Но това би била рационалната политика, ако Виктор Канзуров е прав за петте процента. Това което крепи надеждата ми за бъдещето на българо-македонските отношения е убеждението ми, че Виктор Канзуров не е прав в това си твърдение. Не смятам по никакъв начив, че той е "пълзящ македонист" или "назначен българин", но съм сигурен, че оценката му е свръх песимистична. На другия полюс е оценката на Георги Коларов.
Канзуров не е прав, защото той пише за тези пет или дори по-малко процента, които твърдо и афиширано се смятат за българи. Но премълчава някак си за колебаещата се част. За тези, които са напълно объркани от всевъзможните химерични спекулации с македонската идентичност и които наистина не знаят на кой Господ да се кланят.
Някой може да ме обвини, че съм станал един същи български проф. Цвиич, но в Цвиичовите твърдения е имало някакво рационално зърно, разбира се - изопачено от сръбския шовинизъм. "Аморфната маса", за която говори Цвиич е съществувала и в края на 19-ти век, съществува и сега. Работата е там, че Цвиич смята, че тази маса не се е самоопределила, а ние знаем че това просто са по-конформистки настроените жители на Македония.
Тези хора още в края на 19-ти век са били уморени да плащат кръвен данък заради правото си да се самоопределят. В един момент им се е приискало да ги оставят на мира и са решили, че самосъзнанието не е най-важното нещо в живота. Изтормозени от терора на пропагандите - гръцка и сръбска, капнали от „толерантното управление" на Османската държава (както го наричат някои наши автори), наситили се на „фактическата си автономия" (каквато проф. Пламен Цветков смята, че българите са имали със създаването на Екзархията), те предпочитат да станат Цвиичовата „аморфна маса" и чакат да видят кой ще надделее, за да се запишат в победилия състав.
На мен ми е крайно неприятно да чопля тези болезнени въпроси. Предполагам, че други изобщо биха си мълчали за тях, но това са съвсем адекватни хипотези, обясняващи днешното абсурдно положение. Подчертавам - хипотези. Но, за съжаление - правдоподнобни хипотези.
На края възниква един въпрос. Какво точно трябва да правим, за да постигнем желаното сближение с нашите братя от двете страни на Вардара, без да накърняваме деликатната им душевност ?
Ако се вярва на препоръките на Виктор Канзуров, комай ще трябва да преминем към дълбоко конспиративна и нелегална борба. На повърхността да викаме, че Бошковски е потомък на Александър Велики, а тайничко и заговорнически да го подкрепяме - него или други политически фигури, които смятаме за добронамерени към България ?
Очевидно не можем да формулираме и да провеждаме "ad - hoc" и "по усет" политиката си по отношение на повече от един милион души, които са разделени между спомените за българския си корен, възпоминанията за благите времена на Титовия режим, радужните мечтания по Велика Македония и халюцинациите за Александър Велики.
Трябва да се формулира адекватна, целенасочена и добронамерена политика. Формулирането на тази политика, трябва да започне с даването на отговори на двете групи въпроси, дадени в началото на този вече пре-дълъг и дано не досаден текст. Господ да ни е на помощ и на нас и на братята ни в Р. Македония.
* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.
USD
CHF
EUR
GBP
Tzaraev
на 16.03.2009 в 18:33:08 #58Стамболийски: "ние не щем Македония - нека Ви е халал. Само ако може, вземете и македонците и направете от тях мирни и почтени граждани ...".
velikiat
на 16.03.2009 в 18:12:18 #57ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 17:35:32 #56Още един път края на предишния постинг: След разпадането на Югославия и установяването на Македония като независима държава, върху македонския книжовен език започват да оказват влияние различни фактори: Пуристично движение за заместване на сърбизмите: вруќ – жежок (горещ), користи – употребува и т.н.[източник?] Широко използване на латински думи за заместване на сръбски: афирмира, дефинитивно, дестинација и т.н. Оспорват се заслугите на Блаже Конески като кодификатор на македонския книжовен език (Стоян Киселиновски, „Кодификација на македонскиот литературен јазик“). Все по-интензивно общуване на говорещите македонската книжовна норма с говорещите литературен български, което води до колебание при употребата и на двете езикови форми. (Като пример за колебание на литературно българската книжовна форма може да се даде преводът на романа "Подковица на смъртта и надеждата" на Миле Неделковски. Като пример колебание на македонската книжовна форма може да се даде скандалът с Киро Глигоров за правилната употреба на фразата "разбира се"- "се разбира".) Данните са от българската Уикипедия, но не бих казал, че са изопачени: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 17:34:23 #55Понеже стана въпрос за препоръки как да се държим с братята си във Вардарска Македония и за това дали македонците ще искат да учат литературен български, бих предложил следната интерпретация. Въпросът за единството на българския език е поставян дори и през социалистически времена. Един от възможно най-фундаменталните текстове по въпроса е публикацията на Инстута за български език на БАН от 1978 г.: Единството на българския език в миналото и днес Българска Академия на Науките. Институт за български език (197
http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_3.htm
Заключенията в тази публикация дославно звучат така (привеждам и три много важни бележки под черта):
“От направения преглед на въпроса се вижда, че:
В своя многовековен исторически път славянското население на географската област Македония е било българско и е говорило на български език.
Диалектите в разглежданата област по своя лингвистичен характер са български. Те са естествено продължение от говорите в границите на НР България, с които образуват една неразкъсваема лингвистична цялост.
Новата писмена норма, създавана в СРМ върху базата на западно-българския а-говор, по своя характер е писмено-регионална форма на българския език (1) не само защото се изгражда върху основата на български говори, които и след нейното провъзгласяване през 1944 г. не промениха своята фонетична, морфологична и синтактична същност (2), но и защото всички най-важни нейни черти (определяни от създателите ѝ като специфични) са типични за големи говорни области на територията на НР България (3).
Усилията за утвърждаване на тази писмено-регионална норма на основата на нейното изкуствено противопоставяне на българския книжовен език и на базата на преиначаването на неговата история, които са в разрез с вековните културни и просветни традиции, не могат да намерят положителна оценка в българското езикознание.
(1.) Важна в това отношение е констатацията на унгарския славист Имре Тот, който пише: „Трябва да се подчертае, че македонският писмен език не е нов славянска език, а западнобългарско наречие, издигнато на литературно равнище, чиято правописна система е създадена през 1945 г. въз основа на сръбската графика” (H. Tóth Imre, Bevezetés a szláv nyelvudományba, Budapest, 1973, стр. 101).
(2.) Статистическите изследвания показаха, че по отношение на някои стилове степента на различие между писмената норма на СРМ и книжовния български език в същност е по-малка от разликата между отделните стилове на българския книжовен език (вж. П. Пенкова и П. Илчев, К вопросу о македонском языке и его истории, Балканско езикознание, XII, 1967, стр. 34—36). За същото говори и излезлият през 1968 г. Бугарско-македонски речник от Б. Благоески, Д. Цървенковски и М. Младенов.
(3.) Напр., както бе отбелязано по-горе, изговорът пат, маж, рàка обхваща Кюстендилско, Станкедимитровско, източно Софийско и достига до Врачанско и Ботевградско (в Северна България) и до Пирдопско и Ихтиманско (в Южна България); изговорът сон, дожд, песок, воведе, столо, типичен за централните български говори в Кюстендилско и Станкедимитровско, се среща в една или друга степен в редица родопски и тракийски диалекти; частицата за бъдеще време ке — ке гледам — е характерна за Самоковско, източно Софийско, Ихтиманско и за някои тракийски, родопски и странджански говори; конструкциите от типа на имам дойдено (в смисъл на дойдох) са присъщи на редица рупски говори в Югоизточна България, тройната членна форма е редовно явление в Родопите и в Трънско и мн. др.”
Ако се прочете внимателно цялата студия се вижда, че българската наука отдавна е поставила нещата по местата им – българският език има три писмени (книжовни) норми, които можем да определим като:
- писмена нарома в Р. България;
- писмена норма в Банат;
- писмена норма в Р. Македония (в текста – С.Р. Македония)
Не представлява проблем всеки да пише на тази регионална норма, която му е удобна. Едва ли обаче е голяма загуба да знаеш и някоя от останалите писмени норми. Нашият щколега Милен Радев владее в съвършенство писмената норма от Р. Македония и от това нито е станал по-малко българин, нито е предал българската кауза. Ние нямаме нито основание нито необходимост да караме жителите на Р. Македония да изоставят въведената при тях писмена норма. Моята мечта е в малко по-далечно бъдеще и ние и особено гражданите на Р. Македония да се поучат от опита на нидерландците от Кралство Нидерландия и фламандците от Кралство Белгия. Както е известно, след Виенския конгрес след Наполеоновите войни, Фландрия е придадена към кралство нидерландия и известно време то съществува като държава на всички говорещи нидерландски в Европа. Но след известно време, поради френското влияние и поради тежките религиозни проблеми, Фландрия с революция се отделя от Нидерландия и заедно с френско говорящата Валония формира днешното Кралство Белгия.
След известно време, започва процес на реабилитация на нидерландското начало във Фландрия. Формално началото му се бележи с публикуването на романа “Тил Уленшпигел” от Шарл де Костер (ударението в името е на “о”). Днес, всяка година, езиковедци от Нидерландия, Фландрия, Суринам и Индонезия се събират за да работят по запазването на единството на нидерландския език, без да се смачква съществуващото многообразие. В крайна сметка от едно старинно зеландско наречие на нидерландския се е родил езикът “африкаан”, който и до днес е един от официалните в Южна Африка.
Дано и ние с македонците доживеем до това да започнем да сближаваме писмените си норми – има добри практики за подражание. Между другото и самият “македонски език” не стои на едно място:
След разпадането на Югославия и установяването на Македония като независима държава, върху македонския книжовен език започват да оказват влияние различни фактори:
Пуристично движение за заместване на сърбизмите: вруќ – жежок (горещ), користи – употребува и т.н.[източник?]
Широко използване на латински думи
Кинтаро
на 16.03.2009 в 17:18:55 #54"македонците" вече са доста помешани със шиптарите и сърбето и от там има идва голяма част от омразата. По важно е, че офицялна България никога не е имала куража да се застъпи за Българите в македония. Сърбето били виновни?! Верно виновни са щото офицялна България им е позволила да вилнеят и да си правят каквото си искат с безпомощното Българско население. Територия и народност се защитават с всякакви средства-позволени и непозволени! Трябвало е да се изпратят ударни групи да избият проповядващите сърбизъм чифути и ако е трябвало дори да се елиминира чифута Тито или да се обвини война на сърбето така, както те са го направили 1885г. без никакви задръжки!
паметен
на 16.03.2009 в 16:55:07 #53Колкото до спора между г-н Канзуров и г-н Коларов, разбира се, че Канзуров е прав! Хората с българско самосъзнание нямат критичната маса, дори за малцинство! Тя никога няма да се обявят за такова. Напротив, считат себе си за истинските македонци! Един от тях ми призна: Обвиняват ме в нелоялност! Зашо? Ако играяъ България и Македония, ще викам за македония, нали съм от тук! Докато ако играят Македония и Сърбия, тукашните сърби ше викат за Сърбия, тукашните албанци ще викат за Албания и т.н. Но тях не ги обвиняват, че са нелоялни!" Никой от македонските българи няма да иска да прати децата си на 'българско" училище, дори ако има такова! Те ще се борят доколкото миже да се върнат някой "светиклиментови" букви като "ъ", македонският да се прианае за дурга норма на българския, но не и да учат лит. Български! Дори в Сърбия, българските училища, не са много популярни! А за да схванем колко непрестижно е било да си българин нека си припомним, че до скоро в Зап. Покрайнини плашеха хората: "ако гласувате за Зденка и Марко... ще ви присъединят към България!"
Рошко
на 16.03.2009 в 16:47:37 #52Интересното е , че отношенията на България към Република Македония са точно като книга с празни страници. Започваме всеки път да я четем от начало и когато я отворим , виждаме , че в нея няма нищо. Чудим се от къде да започнем , а ситуацията много прилича на кръстопът , където и четирите пътя като че ли са без изход. Искаше ми се да се провеждат международни форуми , където да се обсъждат наболяли проблеми от миналото и настоящето и където да се решават бъдещите проблеми , а такива безспорно ще има. Цялата ситуация в Македония е много много сложна и няма как да се опише с един или няколоко коментара. Искам да подчертая , че Виктор е обявил цифрата 5% , която важи само за Скопие както той казва , но не и за останалите градове в Македония. Вероятно тази цифра варира от по-висока , до 0% като се придвижваме от източната към западната част от страната. И все пак , не е толкова важен точния процент , колкото факта , че този процент е малцинствто в собствената си държава. Тъжно , но такава е реалната ситуация. Някак си ми се къса сърцето и ми е болно , че тези хора почти нямат подкрепа от българска страна (та ние нали нямаме политика по този въпрос). Нека погледнем реално на нещата! От къде изхожда целия проблем с идентета и македонизма? От учебниците по история в западната ни съседка , които пълнят главите на учениците от първи до единадесети клас не само с неверни неща , но и честно казано с глупости! Може да са глупости , но помагат да се сплоти мнозинството от македонците около една идея , също така помагат и на двете големи македонски партии да скандират лозунги , а в същото време проблемите си остават нерешени. Няма да коментирам и просръбските или проюгославските медии (все не мога да разбера кое обичат повече Сърбия или Югославия) , защото там нещата се пишат на парче от ден за ден и се пишат точно такива неща , които да се харесат на масата от хора. И мисля да спра до тук , мисля че не заслужават толкова моето внимание. Съгласен съм , че македонецът който вярва в македонизма трябва да се третира като силно заблуден и подведен човек. Той мечтае за златни каляски и бляскаво минало , но в мечтите си забравя за жестоката реалност. За разлика от него , албанците много добре знаят кои са , какво искат и какво трябва да направят и си действат по плана между другото. Както твърди Любчо Георгиевски (един политик с визия и реален поглед върху политиката в Македония) всичката борба е за територия и влияние , е вече като видяхме какво стана с Косово , съмнява ли се някой какво ще последва? Хората се ядосват на немската посланичка , защото била казала , че в 2020г. в Македония щяла да се казва "Северна Македония" , а македонците щели да учат албански в детските градини , съжалявам братя и сестри от Македония , но реалността е такава , колкото и да боли (според мен след Охридския договор , де факто Македония си е една федерация и функционира точно на този принцип , а този договор е само временно решение на проблемите). Нека да се заловим за работа и да бием вече камбаната , защото е време за действия , а не за дългосрочни стратегии и какво би станало , ако направим така или по друг начин.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 16:32:41 #51Е, хайде сега - то и в България има общини, дето се подвизават авторитетно партии, които ги няма в парламента. Не сме забравили за феномена "регионална бизнес партия" - нали така. Но в Босилеград съвсем не управляват партии, които ги няма в Парламента - нали писах, че кметът е от партията на Воислав Кощуница.
samoray
на 16.03.2009 в 16:26:34 #50ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 16:16:22 #49Хм, ще поставя въпроса по друг начин - езиковата близост не спомага ли за асимилирането също ? Все пак, българският е доста по-близък до сръбския, отколкото са турския, албанския и особено - унгарския. От турския и от албанския все са влезли поне по няколко думи в сръбската лексика ...
Между другото, за асимилацията сте прав най-вече за Нишко, в по-малка степен за пиротско и за Царибродско, но и там явлението е на лице. За Трънско, по-точно за Западно Трънско, което е под сръбска власт и за Босилеградско не сте прав. Там асимилация няма. Населението си се смята за българско практически на сто процента. Даже преди няколко месеца, общинският съвет в Босилеград заседава за първи път в историята на български и дневният ред и официалните документи също бяха на български. Просто вече не останаха в Босилеград сръбски чиновници, които да бъдат "назначени" по някакъв начин в общинския съвет.
Но и тук има един забавен парадокс. В Сърбия етническите партии са напълно разрешени и както може да се очаква - има таман три български етнически политически партии. Две от тях се явяват на местни избори, но не участват на парламентарни. Третата участва на парламентарни, но не участва на местни избори. (Между другото - на парламентарните избори, българската партия участва по правило в коалиция с партията на турците от Санджака, като от време на време към тях се присъединява и някоя унгарска фракция. В резултат избират все един и същ гражданин от Санджака за депутат).
На местни избори в Босилеград и Босилаградско, гласове печелят всички партии, регистрирани в Сърбия, като българските партии са далече назад във втората половина на таблицата. Кметът е от партията на Кощуница, с извинение ... Така че, процесът е двупасачен. От една страна, най-после общинският съвет заседава на български. От друга страна - в Босилеград "българската етническа карта" не върши особена работа по време на избори.
velikiat
на 16.03.2009 в 16:14:18 #48samoray
на 16.03.2009 в 16:03:42 #47ТеодорДечев С малки общности, които се различават от правилото няма да стигнем до никакви резултати в търсенето на виновника за разделението между България и Македония - повечето лекарства действат на 95% от хората, като ефект който трябва да се постигне, но това не кара лекарите да си мислят, че са са на грешна следа в борбата със заболяването.
samoray
на 16.03.2009 в 15:54:52 #46ТеодорДечев Благодаря, че посетихте форума, мисля че това е бъдещето на публицистиката - прекия контакт с публиката на която темата е интересна. Според мен "македонски въпрос" и "македонизъм" трябва да изчезнат като понятия, защото това си е отделна държава, най-малкото сме я признали за суверенна. Ние какво правим? първо я признаваме и после викаме ама вие все пак сте българи.... Това е като да затворим блокове АЕЦ за да влезем в ЕС и после да кажем с целия си акъл: -ама чакайте те бяха безопасни. Много ясно, че всяка държава с крехка нация ще търси крайъгълния камък за единство и национално самосъзнание, ние го правим същото защо се сърдим на македонците. Дори и повечето от историята да им е крадена, какво печелим от това, когато българите сме били там 90% ние не сме се борили за тях сега искаме да надъхаме останалите можеби 10%.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 15:52:13 #45Самурай, Разнообразни са шегите на националното съзнание и етническото самовъзприятие. Предполагам, че няма да съобщя нещо ново като напомня, че в района на Голо бърдо - в Албания, общо взето от другата страна Преспанското езеро има една компактна българска общност, която се състои изцяло от мюсюлмани. Мюсюлманите живеят в планината, "на високото" и се имат за българи - не за горани, не за някакъв вид помаци, а за българи. Живеещите в равното българо-говорящи се имат за ... македонци. Така че, мюсюлманската религия не всякога води до турчеене. парадоксално уж, но тя може да доведе и до българско съзнание. Тази година имах удоволствието да имам студенти от Корча, Голо бърдо, Елбасан и Тирана - от тях само един албанец, всички останали бяха българки и българи и имах удоволствието да общувам с нашите сънародници от Албания за продължително време и съвсем пряко. Беше наистина приятно.
Спарко
на 16.03.2009 в 15:46:20 #44Игра на думи - девойки обсъждат дрехи, ала секса и града ... карай
samoray
на 16.03.2009 в 15:42:39 #43Милен Ще си позволя да разширя малко мнението ти като допълня, че религията играе основна роля за претопяването на българското малцинство(вече) в македония. Лесно е пропагандата да помакедончи етническите българи след като религията е една и съща, виждаме как българските мюсюлмани имат турско самосъзнание защото са мюсюлмани, вярата трудно се обръща и то повечето насилствено, докато от 2 народа с еднаква религия може да стане спойката както виждаме за има няма 100години, християнството пък от своя страна е поддържало жарта на българския дух "жива". Не мисля, че има смисъл да говорим за македония като българска територия, това само ще нагнети напрежение, в днешно време е нелогично да таим надежди да си я върнем, затова развиване на трактати в този стил е безмислено, важното за нас е да се погрижим българското малцинство да не е по никакъв начин репресирано и претопявано(макар всяка държава да се стреми към претопяване на отделните общности). Има и друг, агресивен, вариант за действие в тази ситуация - да се съберат историци от гърция, Румъния, Сърбия, България и Македония да се направи научен форум и да се изчистят въпросите, кой кой е в историята, кога е съществувала всяка държава като самостоятелна единица, но това е нож с 2 остриета защото трябва да сме готови за факти от БГ историята които не са ни приятни.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 15:38:16 #42Не че съм такъв перфекционист, ама не беше ли Ганковото кафене. По времето на действието на "Под игото" и "Чичовци" на дамите май не е било дадено да държат кафенета и други такива места за лаф моабет ?
Спарко
на 16.03.2009 в 15:33:49 #41Просто не обичам висенето по кръчмите, особено когато е оцветено с пространни политически коментари тука е като Ганкиното кафене.
само дет липсва чудната градинка на Лозенец
Спарко
на 16.03.2009 в 15:32:17 #40samoray - друго имах предвид. както виждаш не участвам в спора.
ТеодорДечев
на 16.03.2009 в 15:31:33 #39Странно, не съм ли достатъчно ясен в оценката си за помакедончването !? Думата предателство за "нюансирана" ли минава ? Спарко, пепел Ви на езика. Ако наистина бистрим политиката по споменатия от Вас начин, аз лично мога да си намеря много по-полезен начин за похарчване на времето. Не намирайте никакъв упрек в думите ми, ако обичате. Просто не обичам висенето по кръчмите, особено когато е оцветено с пространни политически коментари