Черноморски вълни с дъх на корупция и конфликт на интереси оплискаха българската съдебна система.

От китните постройки и уютни парцелчета с право за строеж на плажовете край Приморско и Несебър мръсно-сивата солена пяна успя да покрие от медийния взор даже лекето, лепнато върху тогите на родните магистрати след случая „Красьо Черничкия".

На фона на скандала с малоимотните, крайно нуждаещи се роднини на съдии и прокурори се появи поредната дилема - къде свършва моралният и нравствен казус, къде започва казусът от компетентността на репресивното законодателство.

Защото в целия дебат около съдийските имоти край морето стана ясно, че законът и с пръст не може да ги пипне. От българския магистрат се изисква да е професионалист, да решава (или претупва) делата си в срок, да не се протестират или отменят решенията му, да не проявява прекомерно очевиден интерес към финикийските знаци, да внимава в коя кръчма и на чия маса сяда, в чии GSM-и е записан номерът му. Да не изневерява често на Темида, на чиято безпристрастност е призван да служи. Когато отговаря на тези нетрудни за изпълнение условия - той е добър магистрат.

Ако случайно е намерил вратичка в надупчената като швейцарско сирене нормативна уредба и е успял да облажи своите деца и закъсала за покрив над главите си рода с апетитно парцелче на привлекателно местенце - голяма работа. На ръба на закона, но не и отвън него. Или както обичаше да казва един мой познат: ако не може, но много ти се иска - може.

Законът не борави с морални категории. Моралът е въпрос на разбиране и търпимост на отделната личност. Едно действие може да е законно, но да не е нравствено. В България сме свикнали и противозаконните деяния да остават ненаказани. Какво да говорим за безнравствените?

Акт на поемане на морална отговорност е подаването на оставка. „Елегантният, цивилизованият начин за решаване на проблемите в едно общество, когато те имат персонален измерител", квалифицира оставката обвинител №1 Борис Велчев. Но не пропусна да добави, че за подобна стъпка е необходима национална култура. Даде за пример Германия и нейния президент. Но ние сме на изток от Калотина.

През последните години сме свидетели на поредица скандали в съдебната система. Дъждът от оставки, който би последвал във всяка цивилизована държава, у нас е толкова вероятен, колкото и снежна буря в Сахара. Единственото наказание, което ВСС налага на морално (а и не само) съгрешилите, е преместване на друг пост и евентуално другарско дърпане на уши. Уши, между другото, глухи за обществения ропот срещу магистратските безобразия.

Правосъдният министър Маргарита Попова подчерта, че загубата на доверие е най-страшното за Темида. И за да не стане грешка, направи уточнение - загубата на доверието на Европейския съюз и задокеанските ни партньори.

Пренебрегна обаче очевидния факт, че българският средностатистически гражданин отдавна е затрил по стръмните друмища на прехода вярата, че може да получи бързо и качествено правосъдие в родината си. Всеки, който се е сблъскал със системата - било то с наказателната или гражданската юриспруденция, си дава сметка, че веднъж попаднал в нейните заблатени дебри, излазване няма.

Може би заради това все повече погледи са насочени към европейските съдебни институции: спасителният остров, към който може да се заплува след изчерпване на крайно ограничените възможности на родното законоприлагане. (Не случайно върви шегата, че съдът в Страсбург се е превърнал в Софийски районен съд...)

И може би именно поради загубеното доверие в справедливия и безпристрастен съд, в неговите бързи и неотвратими присъди, българинът аплодира мислено свръхпотентността на полицейските акции и намирисващите на тоталитаризъм идеи за спецсъдилища.

Нашенецът като че ли не си дава сметка, че и в тези специализирани храмове на Темида ще правосъдят същите тези хора, пред чиито близки - бедни бездомни чада, зълви, шуреи и трети братовчеди по бащина линия - не стои дилемата къде ще прекарат лятната си ваканция.

За които тогата е само парашута към личния просперитет, кодексът - стъпалото към имотното облагодетелстване. Между две слънчеви бани на личните им плажове в Приморско, или там някъде същите тези прокурори ще защитават обвинителната теза, скалъпена по некачествено събраните от хората на Цветанов доказателства, същите тези съдии ще отлагат с години делата с т.нар. висок обществен интерес, ще осъждат кокошкари и ще оправдават убийци.

Освен ако не си внесем други (съдии, не убийци). От Германия, например.